Ефективни ли са европейските фондове?


Категория на документа: Икономика


> Отделянето на евросредства към сектори, които не помагат за повишаването на благосъстоянието и насочването на ресурси към дейности, които имат относително по-слаб ефект върху растежа - пример за това е ОП"Околна среда". Тази ОП във всички случаи помага за повишаването на качеството на живот, но приоритет трябва да бъдат инвестициите в сектори, които понижават безработицата, увеличават благосъстоянието и заетостта.
> Ефект върху богатството - Нараснало предпочитание за свободно време в резултат от положителния ефект върху богатството на нацията, което да намали предлагането на труд. Забелязва се в страни, които са били бенефициенти в програмни периоди на ЕС, а след това не са били такива. По време на усвояването на европейските фондове определена група повишава стандарта си на живот. След рязкото спиране на процеса по инвестиция на чужди капитали, те продължават да имат високи изисквания за наемане на работа, но пазарът на труда не може да им ги предложи.
> Ефект на изтласкване - (т.нар. crowding out) на частни инвестиции - примерно отлагане на концесии или други публично-частни партньорства с надежда за финансиране от СКФ. Това е негативен ефект от еврофондовете, който е признат и от МВФ. Често пъти в практиката се забелязват частни инвеститори, които имат идеи за успешни бизнес проекти, да отказват да инвестират, ако даден проект не може да бъде изпълнен по някоя от оперативните програми. В заключение може да кажем, че този ефект влияе пряко върху спирането на иновациите в страната.
> Ефект на отделянето на твърде голям ресурс в следене и кандидатстване по ОП - Частните фирми отделят все по-голяма част от времето на своите служители за откриване и проследяване възможностите и начините за кандидатстване по дадена ОП, шансовете за успех и необходимите им ресурси, вместо да се съсредоточат в оптимизиране и собственото си развитие.
> Ефект на концентриране на най-силния административен капацитет на държавата в звена, свързани с евросредства - както на централно, така и на общинско ниво се забелязва, че най-добрите служители на администрацията работят в дирекции, свързани с еврофинансиране. Тук трябва да си зададем въпроса дали средствата, които са получени от данъкоплатеца в България заслужават по-лошо управлението от тези получени от Европа?
> Ефект на лошата методология на оценка на проектите от управляващия орган и неадекватните за нормална бизнес среда критерии за възлагане на обществена поръчка.
> Често пъти забелязваме некачествено реализирани проекти поради това, че критериите за одобрение на даден проект не предоставят свобода при подготвянето на проекта от страна на бенефициента. Втората причина за некачествени проекти, са критериите за възлагане на обществена поръчка - фирмите се принуждават да дават твърде ниски цени, за да спечелят, като с това се жертва качеството на даден проект.
> Ефект на корупцията в сферата на еврофондовете - създават се стимули за корупция при всяко усвояване на публични средства. От една страна, са фирмите, които биха заобиколили закона, за да спечелят финансиране на свой проект и така да си спестят значителни разходи. От друга са чиновниците, които контролират средствата и които нямат стимула да разполагат с тях по най-ефективния начин, тъй като парите не са техни, а на данъкоплатците. Това е един от най-силните негативи, защото корупцията при прилагане на субсидиарен принцип за разпределяне на средства е много опасна. Тя създава неравенство в условията за достъп на различните частни фирми, което може да доведе до възможност дадено дружество да усвоява евросредства значително по-бързо и лесно от свои конкуренти. Това би довело до възможност за "дъмпинг" на цените на пазара, и до фалит на дружествата, които остават лоялни и кандидатстват за субсидия по общия ред.
> Търсене на рента/изгода от политиците чрез отклоняване на СКФ за обслужване на техните лични интереси или тези на свързани с тях лица.
> Ефект на унищожаване на проекти, стартирали непосредствено преди началото на програмния период - този ефект се забелязва в секторите, където частна фирма може да получи субсидия за стартиращ бизнес. По този начин проекти, изпълнени не по ОП, са поставени на колене да продават своя продукт на цени, които водят практически до фалит, защото не могат да покрият кредитите си.
> Инфлация и т.нар. Холандска болест (възпрепятстване на износа вследствие реалното поскъпване на местната валута) заради притока на значителен чужд капитал.
> Деформация в разпределението на факторите за производство - приоритетите в структурната политика (например пътна инфраструктура и високи технологии) не винаги отговарят на най-оптималното използване на капитала в дадена икономика в определения исторически момент. Така в страните бенефициенти се развиват изпреварващо някои сектори, които изтеглят ресурси от друга алтернативна употреба, като водят до небалансирана структура на икономиката.
> По своята същност субсидията представлява държавна намеса в икономиката, която цели да подпомогне производството/потреблението на определено благо. Това води до неоптимално разпределение на ресурсите в икономиката и до ощетяването на едни сектори за сметка на други. По този начин пазарът се изкривява и се създават погрешни стимули за икономическите агенти. В сферите, които се субсидират, се получава свръхресурс, който бенефициентите нямат изграден капацитет да усвоят. Вследствие на това секторите, в които се изливат пари, дърпат ресурси от други сектори на икономиката, което вреди. Друг негатив е, че фирмите, вместо да се насочат към пазарни бизнеси, се насочват към бизнес с правителството, което управлява еврофондовете. По този начин се губи иновативност и предприемчивост.
4. Непосредствени изводи:
> Ефективността на европейските фондове не може и не трябва да замества усилията на правителствата за подобряване на бизнес средата.
> Единствено чрез европейски фондове една страна не може да стане богата.
> Към момента България усвоява еврофондове, но не ги оползотворява.
> В центъра на процеса по усвояване на еврофондове не е ефектът от средствата, а отчитането им.
> За добър ефект от еврофондовете е необходимо доброто им управление, съобразено с всички възможни негативни ефекти от тях в сътрудничество с извършване на необходимите реформи за създаване на добра бизнес среда и не на последно място по важност наличието на добра цялостна институционална среда.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проблемите с усвояването на структурните фондове, с които сега се сблъскват новите страни-членки отразяват липсата на ефективни рамки на национална политика, слаб капацитет за реализация и неопитност с принципите и практиката на партньорствата. Едно от най-големите предизвикателства пред България е определяне на действията по оперативните програми, съфинансирани по политиката за сближаване, така че в най-голяма степен да допринесат за постигане на Лисабонските приоритети за растеж и заетост. Страната ни трябва да намери подходящ отговор на промените в политиката за сближаване - прилагане на по-стратегически подход към програмирането, опростяване и децентрализация на управлението на финансовите инструменти. Необходима е система за управление и съответно усвояване на структурните фондове, която да бъде максимално ефикасна.

Предвидените за България средства от ЕС представляват практическото изражение на солидарността на Съюза към българските граждани. Целта на тези средства е да се помогне на по-слабо развитите региони в България, да се привлекат нужните инвестиции в транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура, да се насърчи конкурентоспособността и социалното сближаване и да се засилят икономическите резултати и икономическата стабилност на страната. За ефикасното използване на тези средства са необходими ефективни и надеждни структури за управление и финансов контрол, които да насърчат стабилното изпълнение в рамките на целия цикъл на проекта - от оценката за осъществимост и изготвянето на проекта до подаването на оферти и сключването на договор, както и по отношение на предварителния и последващия контрол и оценка.

За ефективното използване на средствата от европейските фондове и реализацията на оперативните програми е необходимо: да се предприеме мащабна информационна кампания в цялата страна относно възможностите, които ще бъдат предоставени по линия на структурните фондове чрез операционните програми; да се подготвят и публикуват специализирани издания, относно възможностите, предоставяни от структурните фондове чрез ОП; да се разработи национална схема за съфинансиране на проектите по ОП ; общините да представят публично пред местния бизнес и обществеността своите планове за развитие, програми, проекти и инвестиционни намерения; ясно регламентиране на отношенията между бизнеса и държавната администрация; разясняване на възможностите за публично - частно партньорство, успоредно с безвъзмездното финансиране от СФ.

Системата на управление на Европейските структурни фондове се основава на принципите на субсидираност и партньорство, с оглед бързото разпределение и ефикасното действие. Това означава, че всяка страна извършва действията и поема отговорностите по изпълнението на програмите.

Структурните фондове са неразделна и много важна част за регионалното развитие на България. Националната стратегия ( НСРР ) и Националния план за регионално развитие ( НПРР ) са програмни документи, чрез които промяната на България във всяко едно отношение не би била успешна. Чрез тях страната ни има възможност да достигне стандарта на живот, който имат останалите страни - членки на Европейския съюз, да подпомогне младите специалисти, като им осигури необходимото развитие от професионална гледна точка, като подпомогне малките и средни предприятия и като осигури равноправен избор.

"Каква Европа искаме за себе си и за бъдещите поколения? Искаме динамична Европа, лидер в областта на науката и технологиите. Искаме произвеждаща Европа, където всеки да има работа, солидарна Европа, която се грижи за болните, възрастните и хората с увреждания, Европа, отдадена на справедливостта, отхвърлила всяка дискриминация, където всеки ще има равно право на труд и образование, Европа без замърсяване, загрижена за околната среда и участваща активно в решаването на големите световни въпроси, Европа, застъпваща се за споделените и защитавани от всички ценности. Това е желаната от мен Европа и знам, че тази Европа е достижима за нас."29

V. ЛИТЕРАТУРА:

1. Пенчева, Б. "Управление на средствата от ЕС" - Министерство на финансите.
2. Стоянова, К. "Наръчник по структурните фондове на Европейския съюз"
3. Харви, Б. "Ръководство за управление на Европейските структурни фондове" 2006г.
4. Наръчник "Предизвикателства на Структурните фондове на Европейския съюз - как да

успеем?", Фондация "Европейски институт" 2006г.;
5. "Общ процедурен наръчник за управление на Структурните фондове и Кохезионен фонд в

България"
6. "Стратегия за участие на република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд

на европейския съюз", Актуализиран вариант Април 2006 г.
7. Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Европейския съвет за

управлението на фондовете на ЕС в България



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ефективни ли са европейските фондове? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.