Ефективни ли са европейските фондове?


Категория на документа: Икономика



2007
2008
2009
2010
2011
2012
Брутокапиталообразуване
20 519
26 015
20 063
16 138
16 510
18 487
БВП
60 185
69 295
68 322
70 511
75 308
77 582
% от БВП
34,1
37,5
29,4
22,9
21,9
23,8

Източник: НСИ28

Едно сравнение с мащабите на икономиката също е достатъчно показателно. До 2011 г. нетният приток от ЕС е под 1% от БВП, като през 2012 г. достига "цели" 1,3%. За сравнение, дори и в най-тежките за чуждите инвестиции години (2010, 2011, 2012 г.), нетните ПЧИ са около 3% от БВП.

Могат да се съпоставят също европейските средства с всички национални бюджетни разходи. За 2012 г. разходите по националния бюджет са 24 181,9 млн. лева или над 31% от БВП за годината. Очевидно всяко сравнение със скромните 1,3% за европейските средства е несериозно.

Това, което всички сравнения по-горе показват, е, че може би последните няколко години на европейските фондове се отделя повече внимание, отколкото те заслужават от гледна точка на тяхната роля за бюджета, за входящите външни капитали и за икономиката като цяло. Принципно в мобилизацията на администрацията за усвояването на заделените за България средства няма нищо лошо. Това, което обаче се забелязва паралелно с ударното усвояване, е забавяне, замразяване или просто отказ от реформи в редица сфери, които имат далеч по-голямо значение за бъдещото развитие на икономиката на страната. Ако паралелно с усвояването администрацията на България не провежда структурни реформи в ключови сфери като пенсии, социална политика, здравеопазване, административни услуги и образование, икономическото развитие и доходите в страната ще останат в дъното на повечето европейски класации за много години напред, въпреки усвоените европейски средства.

Еврофондовете помагат, но и вредят

Субсидиите изкривяват мотивацията и разпределението на ресурсите в икономиката

Целта на структурните фондове е да стимулират икономиката в най-изостаналите райони на ЕС, така че постепенно да се постигне сближаване в развитието на отделните региони в общността. Редица изследвания доказват положителна зависимост между финансирането от европейските фондове и икономическия растеж - както в Ирландия и Португалия, така и в Испания и Гърция. Допълнителен позитивен ефект е намаляването на безработицата. Положителните ефекти от еврофондовете са, че се насочват средства за инвестиции в страни, бедни на капитал. Това променя макроикономическата структура - увеличава се делът на инвестициите за сметка на текущото потребление. Парите се насочват към сектори, за които се смята, че ще имат най-голям мултипликативен ефект - образование, човешки ресурси, инфраструктура. От съществено значение обаче е местният капацитет за ефективно усвояване на фондовете на ЕС. Неспособността за усвояване най-често се дължи на лошо планиране, поставяне на нереалистични цели, неадекватна институционална рамка или лош управленски и административен персонал.

Редица изследователи обаче (Canova, Marcet, Boldrin) оспорват тезата, че структурната политика на ЕС води до реална конвергенция (сближаване). Според тях неравенствата на доходите се запазват, а трансферите на доход към изоставащите райони имат ефект само ако в последните се извършат структурни реформи. В отделните изоставащи страни богатите региони растат по-бързо от бедните. Производителността на труда в страните бенефициенти пък не се променя значително вследствие на финансовата подкрепа.
3. Могат ли да имат еврофондовете деструктивен ефект?

Истината е, че еврофондовете могат да имат силно деструктивен ефект върху нормалните условия за правене на бизнес в една страна и върху конкурентната ѝ среда. В литературата възможните отрицателни ефекти върху растежа на БВП и пазара на труда в резултат от усвояване на евросредствата при лошо управление обикновено са следствие от:
> Морален риск - в даден момент икономическият растеж в субсидираните региони ще доведе до спиране на субсидиите. В такава ситуация правителствата и преките бенефициенти от фондовете имат стимул да забавят общия растеж, така че да продължат максимално дълго получаването на финансова подкрепа от ЕС.
> Ефект на заместването - еврофондовете допълват финансирането на публични инвестиции (инфраструктура, образование и т.н.), ниското ниво на които без трансфера от ЕС ограничава възможностите за икономическо развитие. Съществува риск националните правителства да използват еврофондовете, за да заместят, а не да допълнят финансирането от местни източници на определени проекти.
> Нуждата от национално съфинансиране чрез налагане на по-високи данъци (заради изкривяващите ефекти от високите данъци). Kогато ни дават 3 милиарда е нормално ние да съфинансираме със сума от 300 до 600 милиона. Проблемът се изразява в това, че понякога съфинансирането се изисква от оперативни програми, които по никакъв начин не ускоряват растежа на икономиката, не повишават качеството на живот или намаляват безработицата.
> Нуждата от съфинансиране от конкретния бенефициент - често пъти изпълняването на големи инфраструктурни проекти в малки общини може да принуди администрацията да даде самоучастие на стойност няколко пъти по-голяма от едногодишния ѝ бюджет. Тя получава тази сума чрез кредит и накрая бизнесът и гражданите години наред да плащат непосилни данъци, несъпоставими с услугите, които получават срещу тях.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ефективни ли са европейските фондове? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.