Ефективни ли са европейските фондове?


Категория на документа: Икономика


Таблица 1: Кохезионната политика на ЕС от 1989 г. насам

Източник: ЕК19

Видно е от Графика 1, че относителното благосъстояние в Италия, измерено чрез БВП на глава от населението в паритет на покупателната способност, вместо да се подобрява, стабилно се влошава от 1995 година насам. Докато през 1995 г. то е било 121% от средното за ЕС, през 2011 г. то вече е намаляло до средното. В Португалия благосъстоянието или относителният стандарт на живот не се е променил за тези 17 години. В Гърция също не се наблюдава ясна положителна тенденция, тъй като леките подобрения са следвани от влошавания. Всъщност Испания е единствената страна от 4-те, която бележи ръст на благосъстоянието си до 2006 г., но оттам насетне също следва влошаване, което започва преди началото на световната икономическа криза.

Графика 1: БВП на глава от населението, ППС

Източник: Евростат20

Ситуацията с пазара на труда в тези четири страни също не дава еднозначни доказателства за ефективността на европейските фондове. Отново най-лошият пример идва от Португалия, която след леко намаление на безработицата, от 2000 г. насам тя все се покачва. В Гърция, подобно и на резултатите за БВП на глава от населението, също се наблюдават периоди на подобрение и периоди на влошаване на безработицата. Италия успява да намали коефициента на безработица до началото на кризата, докато при Испания първоначалното свиване на безработицата е последвано от покачване, свиване и пак рязко покачване от началото на кризата.

Графика 2: Безработица, %, 15-64

Източник: Евростат21

Тези противоречиви и дори отрицателни резултати в някои случаи пораждат въпроса дали европейските СКФ са достатъчно ефективни и дали тяхната ефективност не зависи и от други фактори. Съществуват различни подходи за оценка на ефективността на европейските средства, сред които най-често срещаните са симулационните модели, иконометричните анализи и казусите. Симулационните модели като цяло са ex ante, т.е. те се правят на база прогнозни резултати за ефектите в/у БВП (абсолютна стойност или ръст), заетост, безработица, производителност на труда и т.н. Предвид техния поглед в бъдещето, тези модели често дават доста оптимистични оценки. Иконометричните модели от своя страна се правят ex post (макар че те също дават възможност за прогнозиране), т.е. оценяват се ефектите след реалното усвояване на средствата. Казусите представляват анализи на представянето на отделни страни или групи страни на база статистически данни и друга информация.

Като цяло резултатите от различни изследвания за ефективността на еврофондовете са изключително разнообразни. Някои, сред които традиционно попадат изследванията на ЕК, дават високи положителни оценки, други намират малки или никакви положителни ефекти, а трети се фокусират върху (потенциалните или реални) отрицателни ефекти.
2. Моделът "СИБИЛА"

Моделът "СИБИЛА" за оценка на ефективността от СКФ в България до 2015 г. е типичен пример за намиране на значителни положителни ефекти. Според него 65% от растежа на БВП за 2011 г. се дължи на СКФ, а до 2015 г. БВП ще е по-висок с 9,3% благодарение на фондовете (спрямо базовия сценарий без никакви фондове). Безработицата през 2011 г. се оценява с 1,7 пр. п. по-ниска през 2011 г. заради фондовете (1,5 пр. п. по-малко за периода до 2015 г.), а заетите лица са с 2,6% повече през 2011 г. (4,8% повече заети до 2015 г.).

Системата за анализ и оценка на ефектите от еврофинансирането се нарича "СИБИЛА". Тя разглежда икономическия ефект от усвояването на средствата от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, но не включва земеделските субсидии. Системата показва , че две трети от ръста на БВП през 2011 г. се дължи на парите от Брюксел. Освен за растежа на БВП фондовете са помогнали за спадането на безработицата, която според Евростат към декември е била 11.8%, но според прогнозите на новия механизъм е щяла да достигне 13.5% при отсъствие на еврофондовете. Така европейските пари са помогнали да бъдат създадени или запазени 55.9 хил. работни места .

Източник: Министерски съвет22

Моделът прогнозира светло бъдеще за българската икономика, ако средствата в първия програмен период (2007 - 2013 г.) бъдат усвоени на 100%. С натрупване на ползите през 2015 г. БВП ще е с 9.3% по-висок от този, който икономиката може да създаде без помощта на европейските средства, показват резултатите от модела. Условието е България да изпълни проекти на стойност 8 млрд. евро, колкото са договорени за първите 7 години от еврочленството ни, и Европейската комисия да ги разплати напълно, което ще стане, ако по тях няма нарушения.

Източник: Министерски съвет23

Освен върху икономическия растеж моделът изследва влиянието на евросредствата върху доходите, потреблението и инвестициите. Данните показват, че най-силно влияние има върху размера на работните възнаграждения. Така при 100% усвояемост на парите от ЕС през 2015 г. нетната средна работна заплата ще е с 34.6% по-висока в сравнение с вариант, при който държавата не разполага с еврофинансиране.

Източник: Министерски съвет24

Анализът на данните показва още, че еврофондовете имат дългосрочен положителен ефект върху ръста на БВП, частните инвестиции, публичния дълг, външната търговия и дефицита по текущата сметка.

Например обемът на частните инвестиции може да нарасне с над 40% до 2015 г. при сценарий пълна усвояемост. Причината е, че голяма част от европарите са предназначени за инвестиции, а освен това има и мултиплициращ ефект от страна на бизнеса. За сметка на това моделът показва, че в момента, в който спрат парите от ЕС, започва да намалява и влиянието им върху заетостта и безработицата, както и върху потреблението.

Определяне на приоритетите

"СИБИЛА" ще помага на правителството да определи къде еврофондовете са били най-полезни през първия програмен период от влизането на България в Европейския съюз, така че при преговоритe за следващия (от 2014 до 2020 г.) да поиска повече средства за областите, където полезността е най-висока.

Оперативно модулът ще е полезен на министерствата, които управляват оперативните програми, да класират различните проекти по полезността, която изпълнението им би донесло на икономиката. Така, ако за ограничено финансиране се борят няколко проекта, системата ще помогне на чиновниците да класират по-напред онези, които ще са по-полезни за икономиката и ограничените средства ще се харчат най-ефективно.

Източник Министерски съвет25

Водач по качествено, а не по номинално усвояване е Полша (виж графиката), където финансирането от ЕС допринася най-много за икономическото развитие. Това се вижда от сравнението на постигнатия БВП при вариант със и без евросредства.

От друга страна пример за оценени незначителни ефекти от еврофондовете е изследването "A Study of the Macroeconomic Impact of the Reform of the EU Cohesion Policy" на ирландския Economic and Social Research Institute. Според него БВП в някои от страните основни бенефициенти като Гърция и Източна Германия през 2020 г. ще бъде само с 0,3 и съответно 0,15% по-висок благодарение на фондовете, отпуснати за периода 2007-2013 г. За другите страни ефектите върху БВП също не са значителни (Виж Таблица 2).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ефективни ли са европейските фондове? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.