Ефективни ли са европейските фондове?


Категория на документа: Икономика


 I. ВЪВЕДЕНИЕ

Целите на реферата са свързани с анализ на ефективността на структурните фондове в Европейския съюз (ЕС), от които страните-членки могат да бъдат подпомогнати. Изследват се начините и възможностите за това, тъй като фондовете са важен източник за икономически растеж и за поглъщане на различни асиметрични шокове, които са резултат от различията в развитието на страните и регионите в ЕС. В научния проект са разгледани видовете Структурни фондове, дейностите, които обхващат, целите и стратегиите. Анализират се характеристиките на структурните фондове и възможностите за ползването им. Научният проект има за цел да изследва ефективността на структурните фондове, както интереса и възможностите на страната ни да отговори на изискванията на ЕС, за да получи средства по европейските проекти.

Темата е актуална и е от полза за всеки съвременен европеец, тъй като се засягат принципите на солидарността и конкурентоспособността. Регионалната политика на Европейския съюз има за цел сближаване между страните-членки и се основава именно на принципа на солидарността, доколкото част от бюджета на Общността се насочва към по-слабо развитите региони и социални групи. Структурните фондове са основни финансови инструменти на политиката за сближаване на ЕС.1 Разполагайки с около една трета от бюджета на ЕС, политиката за сближаване е едно от най-ярките реални проявления на солидарността между страните членки. Политиката за сближаване е един от стълбовете в Европейския съюз, заедно с общия пазар и валутния съюз, и единствената политика на Съюза, която е насочена към намаляване на икономическите и социалните неравенства. Премахването на тези несъответствия между страните и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и обучение, за получаване на подходяща работа, за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес-среда е основната цел на регионалната политика. Тя е израз на финансовата солидарност между страните-членки, а също така и мощен стимул за икономическа интеграция. Европейската солидарност се изразява преди всичко чрез структурните фондове. Във всички страни-членки те имат мултипликационен ефект върху икономическите и социални фактори, като по този начин стимулират развитието на регионалната икономика.

Политиката за сближаване е специфична политика, включваща трансфер на ресурси между страните членки чрез бюджета на Европейския съюз, за подкрепа на икономическия растеж и устойчивото развитие чрез инвестиции в хора, инфраструктура, заетост и иновации. Това е политика, която не преразпределя богатството, а повишава конкурентоспособността, така че регионите (страните) да могат да се справят сами. Тя се концентрира върху ключови фактори на конкурентоспособността и чрез своите инструменти финансира действия само в области, в които се осъществяват национални публични разходи (като ги допълва, без да ги замества), като в много случаи става "двигател" на националните политики в избираемите за финансиране области. Концепцията за сближаване на европейско равнище не е преразпределяне на доходи, а динамичен процес, насочен към създаването на ресурси чрез стимулиране на конкурентоспособността и заетостта особено там, където неизползваният потенциал е висок.

След успешно присъединяване към ЕС, страната ни може да получава значителна финансова подкрепа от Структурните фондове за своето ускорено социално-икономическо развитие. Получаването на средства от европейските фондове е свързано с изпълнението на специфични изисквания и прилагането на правила и процедури, установени от Съюза.

Не всички европейци имат едни и същи предимства и шансове за успех, когато се сблъскват с предизвикателствата на глобализацията. Всичко зависи от това дали те живеят в проспериращ или по-беден регион, в динамична или в западаща област, в град или село, в периферията или в икономическото ядро на Общността. Ето защо страните-членки прилагат европейска регионална политика, финансирана чрез средствата на ЕС (Структурните фондове), която отразява тази солидарност между гражданите на Общността. Структурните фондове са механизма, посредством който финансовите ресурси са пренасочват към по-слабо развитите региони в страните-членки.2 Ролята на ЕС обаче не се свежда само до финансовия принос. Чрез своята регионална политика ЕС налага своето виждане за развитието, планирано на местно ниво. Когато е необходимо, тя се намесва и допринася за развитието на вътрешния пазар, икономиката и валутния съюз.

II. Структурните фондове като основен инструмент на регионалната политика на Европейския съюз

1. Същност и значение на фондовете

Структурните фондове са втората по големина част от бюджета на Европейския съюз, единствено след тази, която е отделена за Общата селскостопанска политика. Структурните фондове исторически датират от 1960 година, те са реформирани като групови пакети в края на 80-те и стават част от пет-годишни, а след това и седем-годишни, програмни периоди. Европейските фондове са важен източник за икономически растеж и служат за преодоляване различията в развитието на държавите в Общността. Разходите се разделят в три категории: 79% от средствата се изразходват за намаляване на различията между богатите и бедните региони, 17% са за повишаване конкурентоспособността на изостаналите региони и създаване на работни места там, а останалите 4% се насочат към трансгранично сътрудничество между пограничните региони.3

Европейската общност осигурява финансовите средства за постигането на основните цели на Регионалната политика, някои от които са дефинирани в самия договор за Европейския съюз, основно посредством Структурните фондове (СФ). Това е обобщаващото наименование на няколко различни фонда, създадени по различно време и с различна цел от Европейската общност. Всеки от тях има своя специфична област, макар че те работят съвместно. Създаването и функционирането им е насочено към:
> постигане на устойчиво социално-икономическо развитие на ЕС чрез балансирано развитие на страните-членки и европейските региони ;
> постигане на икономическа и социална хармонизация ;
> създаване на единен пазар и обща валутна система;

Фондовете осигуряват помощ, която допълва националните, регионални и местни мерки, като интегрира в тях приоритетите на Общността. Средствата от Структурните фондове не заместват финансирането от националния бюджет за определена дейност или проект за т.нар. "стари" страни-членки, средствата от фондовете са само един от източниците за финансиране на икономическите политики, като в доста случаи собствените национални програми многократно надхвърлят по бюджет оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове. При новите страни членки, вкл. България, тези средства са доминиращият (на практика почти единствен) източник за финансиране на националната политика за развитие и основен инструмент за провеждане на активна икономическа политика и за повишаване на конкурентоспособността на предприятията.4

Комисията и страните-членки гарантират, че помощта от фондовете и страните-членки е в съответствие с дейностите, политиките и приоритетите на Общността. Това съответствие е показано най-вече в стратегическите насоки на Общността, в националния стратегически рамков документ и оперативните програми. Финансираните от фондовете операции изпълняват разпоредбите на договора и приетите съгласно тях актове.

Процесът на използване на фондовете се осъществява въз основа на регламентите и стратегическите насоки и принципи на политиката за сближаване. Така те формират общия "европейски" контекст, програмната и финансова рамка на използването на фондовете в отделните страни членки. Те определят до голяма степен обхвата, съдържанието и процеса на разработване на националните стратегически документи и оперативни програми. Но тази рамка трябва да се интерпретира именно като широка и обща рамка - тя показва какво задължително трябва да присъства, да се договаря с и да се наблюдава от Европейската комисия. Зад тази рамка стои цялостна национална система и процеси, които трябва да доведат до работещи оперативни програми, оползотворяващи ефективно и ефикасно Структурните фондове. Страните членки имат значителна свобода на избор - целите, приоритетите, разпределението на ресурсите между тях, организацията на управлението и пр.

Разпределението на финансовите средства по отделните структурни фондове се осъществява чрез средносрочна финансова рамка. Тази рамка съдържа конкретни приоритетни цели, чието изпълнение се финансира от тези фондове и други финансови инструменти, като се осигурява взаимодействие и координираност. Тя определя и максималните суми, които ще бъдат изразходвани за периода й (този период е 7 години) и тяхното разпределение по години. Съгласуването на средносрочната финансова перспектива се налага и от необходимостта от по-дългосрочна визия за развитието на интеграционния процес и осигуряване на средства за осъществяване на интеграционните проекти.

Предоставянето на държавни помощи в съответните региони трябва да става при спазване на Регионалната карта на държавните помощи, която - в изпълнение на регламентите на Европейската комисия - е резултат от оценката на съответните статистически показатели: БВП на глава от населението и особено процента на безработица. Съгласно последната Регионална карта за държавни помощи за програмния период 2007-2013 г, България прилага мерки с най-високия възможен интензитет на държавна помощ, който е 50% за територията на цялата страна. Таванът на държавните помощи може да бъде увеличен по силата на Насоките за национална регионална помощ на Европейската комисия с до 15% пункта от позволените разходи за инвестиции, при условие, че получателите на помощта са малки и средни предприятия.

Финансирането от Общността винаги трябва да бъде допълнено от национално финансиране, за да се гарантира устойчивост на инвестициите и заинтересуваност от изпълнение на проектите. Делът на средствата от ЕС варира в зависимост от възможността на страната или региона да съфинансира проектите, като колкото по-беден е региона, толкова по-малък процент съфинансиране трябва да предостави.
2. Основни цели

За програмния период 2007-2013г. структурната политика на общността се концентрира върху три цели: сходство; регионална конкурентоспособност и заетост; териториално сътрудничество.5

2.1. Цел 1: Сходство (Конвергенция) - насочена е към подобряване на условията на растеж и на факторите, водещи до реална конвергенция за държавите-членки и най-слабо развитите региони. тази цел засяга осемдесет и четири региона, разположени в седемнайсет държави-членки или сто петдесет и четири милиона души, чийто БВП на глава от населението е по-нисък от 75 % от средния за Общността и, с временна и постепенно намаляваща помощ ("phasing out"), шестнайсет региона с 16, 4 милиона жители с БВП, едва надхвърлящ този праг, поради статистическия ефект от разширения Европейски съюз. Предоставените за целта средства възлизат на 282,8 милиарда евро или 81, 5 % от общата сума, разпределени по следния начин: 199,3 милиарда за регионите, обхванати от целта на конвергенцията, 14 милиарда, запазени за регионите с временна, постепенно намаляваща помощ и 69,5 милиарда за Кохезионния фонд, от който се възползват петнайсет държави-членки.6

2.2. Цел 2: Регионална конкурентоспособност и заетост - насочена е към засилване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите, както и на заетостта, благодарение на двоен подход. Той се състои първо в изработване на програми за развитие, за да се помогне на регионите да предвидят и да улеснят икономическите промени, насърчавайки иновацията, обществото на знанието, предприемаческия дух, опазването на околната среда и подобряването на достъпността, а след това в увеличаване на броя и качеството на работните места чрез адаптиране на работната ръка и инвестиции в човешките ресурси. В Европейския съюз става въпрос за сто шейсет и осем региона или триста и четиринайсет милиона души. Тринайсет от тях с население деветнайсет милиона получават постепенно увеличаваща се помощ ("phasing in") и са предмет на специални финансови дотации заради своя бивш статут на региони от "цел 1". Сумата от 55 милиарда евро, от които 11,4 милиарда за регионите, получаващи постепенно увеличаваща се помощ, представлява почти 16 % от общата дотация. Регионите на деветнайсет държави-членки се обхващат от тази цел.

2.3. Цел 3: Европейско териториално сътрудничество - насочена е към засилване на трансграничното сътрудничество благодарение на съвместни местни и регионални инициативи, укрепване на транснационалното сътрудничество чрез действия, благоприятстващи интегрираното териториално развитие и стимулирането на междурегионалното сътрудничество, както и обмен на опит.

* 70% от общото финансиране се предоставя на региони от Цел 1, с БВП по-малко от 75% от средния за ЕС. Около 22% от населението на ЕС живее в 50-те региона, които имат право да ползват тези средства за подобряване на основната инфраструктура и насърчаване на бизнес инвестициите.

* 11.5% от регионалното подпомагане отива за регионите от Цел 2, където икономическият растеж е слаб заради структурни проблеми. Около 18 % от населението на ЕС живее в тези региони.

* Цел 3 се фокусира върху инициативи, свързани със създаването на работни места и програми във всички региони, които не попадат в обхвата на Цел 1. 12.3% от финансирането се изразходва за приспособяване и модернизиране на образователните системи и системите за обучение и за други инициативи за насърчаване на заетостта.7

На фиг.1 е показано как Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд допринасят за следните три цели: "конвергенция", "регионална конкурентоспособност и трудова заетост" и "европейско териториално сътрудничество":



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ефективни ли са европейските фондове? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.