Добро ли е здравеопазването в България?


Категория на документа: Икономика




Варненски свободен университет "Черноризец Храбър"

Контент анализ

На тема: Добро ли е здравеопазването в България?

Разработил: Проверил:

Основната цел на този контент анализ е да проследи и анализира статиите публикувани в националните ни ежедневници, както и статии публикувани в интернет за период от последната една година.

Функционирането на системата на здравеопазване от последните няколко години показва множество несъвършенства, които по особено чувствителен начин рефлектират сред различните слоеве на обществото. За целта е извършен контент анализ на публикации в българската преса по темата за периода 01-12.2012г. във вестниците:
* Труд
* 24 часа
* Нощен труд
* Новинар
* Сега
* Стандарт
* Телеграф

Здравеопазването в България страда от множество проблеми - за което, освен пряко, можем да съдим и по постоянните оплаквания на пациенти и лекари, по множеството статии в пресата. Здравната система е съвкупност от всички организации, институции и ресурси, които произвеждат дейности, целящи подобряване, поддръжка и възстановяване на здравето. Основните функции на здравната система са свързани с осигуряване на човешки и материални ресурси, финансиране, ефективно управление и предоставяне на здравни услуги на индивидуално и обществено ниво. Целите й са подобряване на здравето на населението, задоволяване на очакванията на хората, финансова независимост и ефективност.

Кои са основните структурни проблеми в здравната система?
• Здравната каса е централизиран държавен бюрократичен монопол - държавната собственост, централизацията и бюрокрацията са проблем и сами по себе си, но този проблем нараства значително в резултат на наличието на монопол. На практика, всеки български гражданин е задължен да плаща 6% от дохода си на здравната каса. Това лишава касата от конкуренция - и съответно от стимули за подобрение на услугите и ефективност на разходите.
• Болниците са прекалено много, но за сметка на това са държавни и с остаряло оборудване - тези проблеми изглеждат далеч един от друг, но на практика те са взаимосвързани. Държавната собственост върху болниците не дава възможност на болниците да инвестират средства в обновяване - те нямат достъп до капиталовия пазар. Държавата, като собственик на болниците, не може да отдели средства за инвестиции във всички, нито допуска други инвеститори в тях.
• Здравната каса преговаря всяка година за сключване на национален рамков договор с друг монопол - лекарския съюз. Отново имаме погрешни стимули - една организация, която има монопол да получава 6% от доходите на работещите, се договаря с друга организация, която има монопол в получаването на тези средства. Харчат се чужди средства в полза на трети лица - най-неефективният възможен начин на разходване. В преговорите не са включени нито тези, които плащат вноските, нито пациентите, нито болниците - които организират медицинската дейност и предоставят услугите.
• Броят на лекарите в България намалява всяка година. Все повече лекари, особено младите заминават в чужбина, защото заплащането им е много по добро и заради разликата в отношението към труда им. "Катастрофално" - такова е състоянието на българското здравеопазване според Лекарския съюз, който в декларация призова държавния глава спешно да свика Съвета за национална сигурност, за да се обсъди въпроса за здравното състояние на нацията. В същото време д-р Цветан Райчинов, шеф на съсловната организация, обяви в печата, че само след 8 години България ще остане без лекари, тъй като за чужбина вече заминават дори медици, надхвърлили 50-те.
• Необходими са по-нататъшни действия за оптимизиране дейността на хигиенно-епидемиологичните инспекции, модернизиране на апаратурно-техническата им съоръженост и финансовото им осигуряване, с оглед провеждането на държавната политика в областта на общественото здравеопазване.
• На фона на сериозния дефицит, НЗОК не можа да реши проблемите, свързани с ресурсното осигуряване на т.н. "клинични пътеки". Посочените реалности изправят работещите болници пред невъзможността за адекватно функциониране.

Стратегически цели
Публикациите акцентират върху следните стратегически цели

I. Повишаване ролята на превантивната и профилактична медицина с преместване на акцента към високи рисковите групи: деца, бременни, сираци, инвалиди, наркомани, пенсионери, безработни.

II. Реорганизиране функциите, структурата, организацията и управлението на службите за общественото здраве.

III. Повишаване качеството и ефективността на извънболничната и болничната помощ.

IV. Усъвършенстване методиката на финансиране на националната система за здравеопазване.

"Добро ли е българското здравеопазване ?" - Това е една от статиите публикувани в сайта www.puls.bg, където е направена анкета по темата. В нея ще може да се направи свободен коментар за здравеопазването, болниците, лекарите и институциите.

Въпросите и процентите от отговорите са:
1. Ползвали ли сте медицински услуги през последните месеци?
- Не, не ми се е налагало - 24%
- Наложи ми се, но се справих без лекар - 15%
- Да, само личния лекар - 39%
- Да, лекувах се в болница - 9%
- Да, личен лекар и болнично лечение - 13%



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Добро ли е здравеопазването в България? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.