Джон Mейнард Kейнс


Категория на документа: Икономика


R

20 А

10 В I

I1 I2 I

Фиг.2 Инвестициите и лихвения процент

При инвестиране фирмите могат да купят капиталови стоки. По този начин правят капиталови разходи с цел да произведат повече продукция и следователно да повишат печалбата си. Отношението между тази допълнителна печалба и предизвикалите я инвестиционни разходи е степента на възвръщаемост на инвестициите и се изразява в проценти.

Фирмата може да вложи наличните си средства във финансовите пазари и да получи лихва в замяна. За да вземе своето решение е необходимо да се сравнят възвръщаемостта и инвестициите. Ако възвръщаемостта е по-голяма от лихвения процент, тогава биха се осъществили и инвестиционни проекти, увеличавайки с това и инвестиционните разходи. В този случай получената печалба трябва да надвишава лихвата, която трябва да плати. Ако се получи обратния резултат - по-малка възвръщаемост в сравнение с лихвения процент - фирмата не би инвестирала. Ето защо Кейнс нарича лихвения процент предел на ефективността на инвестиционните решения.

Кейнс смята, че е необходимо да се въздейства с различни средства върху склоността към инвестиции и потребление, лихвения процент. Държавата играе голяма роля като централизиран контрол при определяне на пълна заетост. Разширените функции на правителството не бива да се разлежда като посегателство върху индивидуализма.

Спред Кейнс съществуват два вида променливи, които трябва да бъдат много добре контролирани и управлявани от централната власт в системата, а те са:
- независими - склонност към потребление, пределна ефективност на капитала;
- зависими - обем на заетостта и националния доход.

Кейнс разглежда четири фактора, които влияят върху инвестициите:
1. Появата на нови технологии предполага замяна на старото оборудване с ново и увеличаване на инвестиционните разходи.
2. Относителна промяна в цените на капиталовите стоки и цената на стоките, които се произвеждат с тях, също оказват влияние върху инвестициите. Ако цените на стоките растат по-бавно в сравнение от тези на произведения от тях продукт, това ще доведе до покачване на печалбата във всяка единица произведена продукция. В този случай фирмите ще имат интерес да увеличат производството си, което ще доведе до увеличаване на инвестициите.
3. Очакванията на фирмата за бъдещото състояние на пазарите се отразява и на политиката, която предприема. Ако очаква да се случат благоприятни икономически условия, то те ще инвестират, за да отговорят на очакванията си за нараснал обем на продажбите.
4. Политическите действия на държавата насочени към насърчаване или ограничаване на инвестиционната инициатива също оказват влияние на инвестициите.

Кейнс се опитва да доразвие във възгледите си идеята за държавната намеса в стопанския живот. Тя се е разглеждала в трудовете на А. Хамилтън и Фр. Лист. Според Кейнсианските възгледи държавата оказва влияние върху съвкупните разходи пряко (чрез държавни покупки) и косвено (чрез данъците и трансферните плащания). Държавните покупки увеличават съвкупните разходи, но данъците върху тях намаляват разполагаемия доход на домакинствата, следователно и потребителските разходи.

Кейнсианските възгледи определят водещо влияние на държавата върху склонността към потребление, като това се осъществява чрез схемата за данъчно облагане и определянето на лихвения процент или по други начини. Една обширна социализация на инвестициите ще се окаже единсственото средство за осигуряване на приблизително пълна заетост.

Кейнс се обявява против следните тесните мерки за усъвършенстване на икономическото състояние:
- стимулиране от държавата на инвестиции чрез понижаване на лихвения процент;
- увеличаване на раходите за обществени строежи за сметка на голям дефицит на държавния бюджет;
- провеждане на "гъвкава парична политика";
- понижаване на реалната работна заплата и постепенно повишаване на цените чрез регулирани инфлации;
- увеличаване на данъците и други.
Изпълнението на тези препоръки не може да доведе до цялостно и постоянно стабилизиране, защото са ориентирани по-скоро към създаване на благоприятни условия за получаване на по-високи печалби, а не за повишаване жизненото равнище на населението. Тези мерки подхранват по-широка дистанция между производителите и потребителите.

В държавния бюджет влизат всички разходи и приходи на държавата за определен период от време. Приходите са финансовите потоци, които се отклоняват към държавата, а разходите - които излизат от държавата. Основните приходи на бюджета са данъците и заемите от финансовите пазари, а разходи - държавните покупки и трансферните плащания. Когато разходите са по-малко от данъците, говорим за бюджетен излишък, а когато са по-големи - за бюджетен дефицит. Правителството финансира дефицита чрез заеми от финансовите пазари или с пускане в обръщение на нови пари.

Държавата оказва влияние върху разполагаемия доход на домакинствата чрез данъци и трансферни плащания. Данъците намаляват разполагаемия доход, а трансферните плащания го увелияават. Разликата помежду им се нарича чисти данъци. Те от своя страна не предизвикват равно на тях намаление на потребителските разходи. Формулата, по която може да се пресметнат е:

C = - T x MPC, където C - промяна в потребителските разходи;

T - промяна в чистите данъци.

Основна роля във възгледите на Кейнс за националния доход заема концепцията за мултипипликатора, свързваща се с прираста на националния доход и на инвестициите.

За първи път понятието мултипликатор се въвежда от Ричард Кан през 1931г., но неговият мултипликатор измерва отношението между прираста на общата и този на първичната заетост в сфери, които са свързани с инвестициите (мултипликатор на заетостта). За разлика от него, за Кейнс инвестициите са определящ момент, регулирайки общата заетост и икономическото състояние в страната с нейните недоизползвани ресурси.

Всяка една инвестиция се превръща в сума от индивидуални доходи и ако те не се изразходват, прирастът на националния доход за определен период от време би бил еднакъв с инвестициите. Но всъщност получения доход се изразходва и се трансформира в нови доходи, а те в нови и така нататък. Така след един период от време прираста на националния доход ще стане по-голям в сравнение с първоначалните инвестиции. Ако получения доход бива изразходван напълно и веднага, прирастът на националния доход в паричния си израз не би се превърнал в безкрайна величина. Но понеже част от доходите биват спестени и спират участието си при формирането на нови такива, прирастът на общата сума на доходите постепенно се забавя.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Джон Mейнард Kейнс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.