Джон Mейнард Kейнс


Категория на документа: Икономика


 Джон Мейнард Кейнс е роден 1883 година (умира 1946) в Кеймбридж в семейството на интелектуалци. Баща му - Джон Невил Кейнс е известен логик, икономист и администратор, майка му - Флоранс Ейда - кмет на Кеймбридж. Дълго време Кейнс е странял от философските настъвления на родителите си.

Смятат Кейнс за много умен, убедителен, можейки да разговаря на всякакви теми. Той проявява голяма страст към колекционирането на книги и картини. Основава художестжения театър в Кеймбридж, председател е на настоятелството в кралската опера, ръководи финансовата дейност на кралския колеж, щастлив съпруг на красива балерина от руски произхд, движи се в обществото на Апостолите, носител е на титлата лорд, редактор е повече от три десетилетия на икономияеското списание "Икономик джърнъл", служител в Уайтхол в отдела за Индия, в Министерството на финансите, съветник на английската делегация, директор на английската национална банка, активен участник в конференцията в Бретън Уудс през 1944г., професор в Кеймбридж.

Важно е да се отбележи, че докато се намира в Кралския колеж в Кеймбридж, Кейнс създава много приятелски отношения с видни хора по онова време. Бива поканен да постъпи в "най-отбраното и тайно общество" в университета, а именно на Апостолите. Там цари "явна арогантност", която се изразява в отношението на членовете му към останалите хора - "те се смятат за стоящи далеч от масите". Това тяхно становище не намира симпатия у Кейнс. Но въпреки това този кръг му помага изключително много при воденето на разговори. Той става много добър в споровете, което му е от полза по време на срещи и семинари с колеги, конкуренти и политици.

Той е автор на много книги: "Икономическите последствия от Версайския договор", "Трактат за вероятността", "Преразглеждането на мирния договор", "Трактат за паричната реформа", "Краят на Laissez-faire", "Трактат за парите", " Опитът на обеждението", "Библиографски бележки" и "Обща теория на заетостта, лихвата и парите".

Голямата икономическа криза/депресия от 1929 до 1933 година слага своя отпечатък върху творчеството и възгледите на Джон М. Кейнс. Тя лишава от работа около 30-40 милиона души, обричайки ги на глад и мизерия. През този период се наблюдава рязко спадане на производството и цените; кредитна криза; валутно обезценяване и спад в курса на ценните книжа; съкращаване на вътрешната и външната търговия; фалити на банки, промишлени и търговски предприятия; драстично намаление на работната заплата; увеличаване на безработицата; повишена интензивност на труда и съкращаване на социалното осигуряване.

В САЩ за четири години криза брутния национален продукт намалява с 30 %, а безработицата достига до 25%. Няма изгледи за връщане на икономиката в състояние на пълна заетост. Видно е, че механизмите, които са описани и защитавани от класиците не са ефикасни. За да се излезе от състоянието на криза, правителствата предприемат редица мерки.

Великата депресия освен, че допринася за увеличаването на безработицата и спада на националния доход, е и причина за спирането на жилищното строителство, загубата от много хора на фирми и домове. Поради крахът на фондовата борса от 1929г. има много хора, които са посегнали на живота си. Това състояние в икономиката стимулира отварянето на кухни, в които да се хранят бедните. Настава психологияеска депресия. Тя може да бъде преодоляна с помощта на държавната намеса, според Кейнс.

Кейнс откроява следните причини за Великата депресия:
- пресъхване на инвестиционните възможности след бума на двадесетте години;
- решенията на потребителите за намаляване на разходите и възвръщане на земите им;
- паника, която води до протекционизъм (ограничаване на външната търговия на дадена страна);
- Федералния резерв прилага по-строги условия.

В отговор на тези условия, Кейнс написва своя шедьовър "Обща теория на заетостта, лихвата и парите". Той започва безмилостна критика към предшествениците си, показвайки невъзможността на старите закони да осъществят равновесие в пазарното стопанство. Иска да докаже, че постулатите на класическата теория са приложими и значими само към дадено време и условия, а не въобще. Неокласицизмът претърпява провал, тъй като основната му теза е категорично отхвърлена с настъпването на икономическата криза, а именно - автоматичното регулиране на икономиката, което отхвърля възможността от икономически кризи на свръхпроизводство.

Кейнс критикува възгледите на Сей за пазарите. Той доказва, че пазарната система не се стреми към равновесие и не може автоматично да достигне до него. Кейнс поставя на преден план идеята за "ефективно търсене". Основният проблем, който може да се появи е не в предлагането на ресурси, а в недостатъчното търсене, което да доведе до тяхната реализация. Ефективното търсене, съчетано с пълна заетост, се реализира само когато склонността за потребление и мотивът за инвестиране са в определено съотношение помежду си.

Кейнс използва концепцията за "ефективното търсене", за да обясни причините, които са довели до безработицата.

Кейнсианските възгледи не отхвърлят изцяло класическите постановки. Той е съгласен с това, че в условията на равновесие, работната заплата се определя от "пределната тежест на труда".

Промяната, която може да настъпи в реалните заплати, води след себе си и такава в номиналните, но в повечето когато едните нарастват - другите спадат. Характерно е трудът да приеме намаляване на работните заплати в случайте когато реалните са все още нарастващи, заради увеличаващата се пределна доходност от използването на дадено капиталово оборудване при намалено производство.

Обемът на заетостта не се определя от движението на работната заплата, а от "ефективното търсене". Според Кейнст намаляването на заетостта, съпроводена от получаване на работна заплата, равна по стойност на по-голямо количество стоки за потребление от страна на работниците, не предизвиква задължително търсене на по голямо количество стоки от тяхна страна. Ако работниците се съгласят на по-ниска работна заплата не ознаяава, че това ще доведе до изчезване на безработицата.

При класиците, за да се осъществи растеж на икономиката е необходимо да се спестява, тоест да се въздържа населението от потребление. Според Кейнс не може да съществува спестяване без да е налице предприемачество, а от тук ще се достигне и до натрупване на богатства.

Недостатъците при функционирането на икономическата система са следствие на натрупването и замръзяването на капитал в паричната му форма. Кейнс смята, че хоата намаляват стремежа си към консумация когато дохода им нараства.

Според Кейнс, за да се разбере как функционира дадена икономика е необходимо да се обхване националния доход в неговите основни движения.

Колкото разходите се увеличават, толкова и националния доход се увеличава. Той ги разделя на разходи за лична консумация и за инвестиции. Разходите и търсенето (потреблението) са основата на разширеното възпроизводство. Кейсианските възгледи свързват разходите със стремежа на хората към консумация. Отношението между консумация и доход е в основата на движението на производството и развитието на икономиката. Хората се стремят към засилена консумация с покачване на доходите им, но не с толкова голямо количество, с което се е увеличил той (дохода). От тези изводи следва и другия психологически закон - "склонност към ликвидност", който води до трайно въздържане от инвестиции, което пък от своя страна е основен източник на националния доход.

Потреблението на домакинствата зависи от дохода им, но и от вкусовете, предпочитаничта и очакванията, които имат. Хората потребяват по-малко от колкото получават, а останалата част спестяват. Растежът на дохода се свързва с едно относително намаляване на потреблението и разтеж на спестяванията. По-малката консумация води до ефективното търсене, а неговия недостиг ограничава производството и заетостта, от своя страна.

Кейнс обобщава мотивите за разходите в две групи:
- субективни фактори - психологическите характеристики на човешката природа и социалните привички и институции, които е слабо вероятно да претърпят изменения в кратък период.
- обективни фактори - промяна в работната заплата; промяна в доход и нетен доход; непредвидени промени във величините на капитала, които не са били отчетени при изчисляването на нетния доход; промени в нормата на сконтиране (разменната пропорция между сегашни и бъдещи блага); промени във фискалната политика; промени в очакванията за отношението между сегашното и бъдещето равнище на дохода.

Кейнс смята, че най-голямата грешка на обществото е да осигури пълна заетост на населението, но също така и произволното и несправедливо разпределение на доходите. Според него не промените в работната заплата, а склонността към потребление и величината на новите инвестиции формират обема на заетостта. Недостигът на ефективно търсене много често спира процеса на производството и равнището на пълна заетост. Кейнс обобщава грешките на класическия макроикономически модел в:
- негъвкавостта на цените и работните заплати. Работните заплати не са гъвкави когато се появят сили, които предизвикват намаляването им. Условията на трудовите договори, държавното законодателство и работническото съпротивление възпрепятстват намаляването на работната заплата. За фирмите ще е по-лесно да съкратят производството, а не да намалят цената.
- спестяванията и инвестициите не са непременно равни. Спестяванията са по-чувствителни от равнището на дохода, отколкото от лихвения процент. Ако доходът е по-висок, то и спестяванията ще са по-високи, независимо от лихвения процент. От тук следва, че не съществува механизъм, който да уравновесява спестяванията и инвестициите.

Според кейнсианската теория в икономиката съществуват препятствия за спадане на цените, тоест те не са гъвкавки в посока надолу. От тук може да заключим, че съвкупното търсене и съвкупното предлагане не винаги могат да бъдат изравнени. Заплатите също не са гъвкави в посока надолу, поради намесата на синдикатите (монополна структура, която се стреми към увеличаване на заплатите) на трудовите пазари. Поради този факт е възможно на трудовия пазар да възникне излишък, тоест безработица. Това означава, че трудовите ресурси не се изплолзват максимално.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Джон Mейнард Kейнс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.