Джон Мейнард Кейнс


Категория на документа: Икономика


 Университет по хранителни

технологии

Курсова работа

на тема:

"Джон Мейнард Кейнс"

Специалност: "Икономика на хранителната индустрия"

Подготвила:

Фак.№

Група:

Пловдив

2013
Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г. в семейството на професор по политикономия и майка активна общественичка, той е награждаван многократно за постижения в учението. Той израства като икономист под ръководството на личния приятел на баща му, Алфред Маршал. Кейнс е авторът на едно от най популярните и до днес икономически съчинения обща теория на заетостта, лихвата и парите излязло от печат през 1936 г. Книгата се състои от шест раздела, наречени книги, съдържа 24 глави. Теорията наистина е усвоена и смесена с икон. политика, а чувствата и страстите около тази необикновена смес продължават да вълнуват икономистите, даже и тогава когато не са съгласни с Кейнс. Умира през 1946 г. като ръководител на английската делегация на Бретън Уудските преговори за нова валутна система и автор на единия от двата конкуриращи се планове за преустройството на валутната система на света.
Кейнсианска революция
Обща теория на Кейнс
Теорията на Кейнс представлява от само себе си опит да се създаде приемлива политическа икономия в един особен исторически момент - световната криза от 1929-1933 г, когато на хората са необходими както осъзнати действия за нейното преодоляване, така и методи за нейния социално-икономически анализ. В основата на т.нар. от него "запаси и потоци", разглеждани и анализирани в икономическия модел, централно място заемат осъзнатите действия на хората, а не стихийните обективни пазарни сили. Това именно прави книгата на Кейнс "Обща теория на заетостта, процента и парите", неотразимо привлекателна за своето време. Според него създаването и изменението на доходите също може да бъде свързано с поведението на хората. Това от своя страна се разглежда от Кейнс като възможност за осъществяването на такъв контрол, който ще съдейства за отстраняването на породените от самата система циклични колебания в икономиката. В резултат на това социалните групи в кейнсианския модел могат да се разглеждат като движещи сили на всички "склонности" на индивидите, определени от него. От само себе си тези групи често представляват само съвкупносто от индивиди, действащи и ръководещи очакванията, характера на които не е точно определен, било поради спекулативни намерения, било поради подчиняване на някои действия на централната банка. Освен това нито една от тези групи, за които той говори не изразява присъщите и социално-класови интереси.
Икономически възгледи на Кейнс
Кейнсианството възниква през 30-те год. на ХХ в. То е породено от необходимостта да се обосноват пътища за изхода от икономическите кризи и особено от световната икономическа криза през 1929-1933 г. Тя беше най-тежката икономическа криза. Предизвика силен спад на производството, голяма безработица, инфлация и др. негативни явления. Пред икономическата наука възникна задачата да се търси изход от зачестилите кризи и път за осигуряване стабилност на стопанската система. Израз на тази необходимост е Кейнсианското учение.

Теоретична система на Кейнс
Теоретична система на Кейнс - Отправен пункт на кейнсианството се взема едно сравнение. До кейнсианската икономическа теория господства микроикономическият подход към анализа на икономическите процеси. В центъра на изследването на отделната фирма , тя функционира в условията на свободна конкуренция. Ефективността на функцията се свързва с ефективното функциониране на цялата икономика. Не се допуска продължителна безработица. Но този подход Кейнс противопоставя макроикономическия подход, изследване на зависимоте между съвкупностни стопански величини - ВП, НД, съвкупно търсене и предлагане. Макроикономичският подход предполага условия на процъфтяване на икономиката като цяло. Между тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяване на макроикономическото равновесие между търсенето и предлагането. Кейнс решава проблемите на икономиката. Трябва да се търси от страна на търсенето осигуряване реализирането на заетостта като обект на анализ - в труда си Кейнс пише:Най-голямата грешка на икономическото общество, в което живее е неговата неспособност за осигури пълна заетост, а също производството и непроизвводственото разпределение на богатството и доходите. Поставя въпроса за заетостта, която изучава предлагайки комплексния анализ. Според наго равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене. Анализа на закономерността в развитието на ефективното търсене и прираста на националния доход е основополагаща идея на кейнсианството. Ефективното търсене се образува от 2 елемента - от очакваното равнище на потребление (потреб.разходи) и на инвестиции( инвистиционни разходи). Когато те са в равновесие може да се постигне равнище на пълна заетост на националната иконмика. Изучават се факторите, от които зависят потреблението и инвестициите и равновисието помежду им . В теорията на Кейнс важно място заема учението за мултипликатора. Съгласно него между прираста на инвестициите и нац.доход има устойчиво съотношение, основано на това, че всеки разход на инвестиции или други автономни разходи се превръщат в първоначални доходи, след това част от тях се изразходва като се превръщат във вторични доходи и т.н. Колкото по-голяма част от разходи се потребява, толкова повече доходи ще поражда инвестираната сума, толкова повече ще е продължителен мултипликационният ефект. Икономическото положение на кейнсианската теория - държавата трябва да се намества в икономиката за да поддържа пазарното равновесие. С помощта на държавата трябва да се гарантира устойчивост и на прираста на инвестиции . Кейнс използва два лоста: парично- кредитна и бюджетна политика. За него брутният продукт е главен лост на регулирането и той допуска известно бюджетно дефицитно финансиране, но само в периоди на рецесия.
Според Кейнс представителите на класическата икономическа теория допускат съществуването само на "фрикционна" и "доброволна" безработица. Изключва се съществуването на т.нар. "принудителна" безработица. Според Кейнс двете основни изходни начала на класическата школа с някои уговорки определят обема на използваните трудови ресурси в една страна. В резултат на това заетостта в една икономика според тях може да се увеличи по следните няколко начина: 1) да се подобри организацията на стопанскита дейност (или да се повиши надеждността по отношение на предвиждането на бъдещето), което от своя страна ще намали "фрикционната" безработица; 2) да се понижи пределната тежест на труда с оглед съкръщаването на "доброволната"безработица; 3) да се увеличи пределната производителност на труда в отраслите на промишлеността и т.н.
В този именно смисъл Кейнс критикува теорията на А.Пигу за безработицата, изложена в неговата книга "Теория за безработицата". Той решително застава против господството на неокласическата ортодоксия и нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в социално-икономическите процеси. Пълното несъответствие на тази доктрина на икономическата дейстителност го подтиква да предприеме разработването на икономическа теория, обясняваща по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършена конкуренция и несъвършена информация. Той се стреми да състави такива рецепти за регулирането на капиталистическата икономика, които да намалят противоречията в нея и да осигурят условия за стабилен икономически растеж.
Кейнсианството се превръща в общопризната идеология на държавномонополистическия капитализъм, теоритическа база на една икономическа политика, получила наименованието "политика на регулираното търсене".
Възникналото през 30-те години Кейнсианство получи широко влияние в икономическата наука и стопанската практика през следващите три-четири десетилетия до към 70-те години на ХХ в. Прилагайки това учение държавите в развитите европейски страни постигнаха значителни успехи и преодоляха икономическите кризи, особено след Втората световна война кейнсианските препоръки съдействаха за бързо възстановяване на стопанския живот и осигуряване на стабилност. Но от средата на 70-те години капиталистическите страни бяха поразени от нови икономически трудности и икономически кризи. Силно спадна производството, разшири се безработицата, инфлацията и др. Тези явления подкопаха доверието в кейнсианската теория. Започна критика срещу принципите на държавното регулиране. Едни икономисти изцяло отричаха кейнсианската теория и призоваваха за връщане към класическата политическа икономия и свободната конкуренция. Те се обединиха под наименованието Неокласицизъм.
В своята икономическа теория Кейнс се обявява против неокласическите постулати за преодоляване на прекомерно голямата безработица посредством намаляване на паричната работна заплата. В своя историко-логически анализ той стига до извода, че ефективното търсене, от което зависи увеличението на заетостта, може да се разшири за сметка на намаляване на работната заплата. Но той изрично посочва и пояснява, че това може да стане тогава, когато това намаление обхване и трите параметъра на ефективното търсене, а именно склонността към потребление, пределната ефективност на капитала и нормата на лихвата. Ефектът от едно такова намаляване според Кейнс е равнозначен на една банкова политика, насочена към увеличаване на наличните пари в обръщение. Според Кейнс е необходимо работната заплата да запази устойчиво равнище и даже в някои случаи да се повишава, а не да се намалява. Той отхвърля възможността при каквито и да е било обстоятелства тя да се използва като инструмент за регулиране на търсенето. За тази цел той предлага други два инструмента за неговото регулиране: паричнокредитната и бюджетната политика. В основата на парично-кредитното регулиране лежи неговата теория за лихвата, представена като най-важен параметър, определящ "пределната ефективност на капитала". Според него с помощта на едно държавно вмешателство на паричния пазар може да се регулира за по-продължителен период от време нормата на лихвата, т.е. според него е налице косвена, а не пряка намеса от страна на държавата.

Кейнсиански анализ
Като анализира икономическата природа на цикъла, свързвайки го с внезапните изменения в "пределната ефективност на капитала", определящи се преди всичко от субективни фактори, той прави извода, че паричнокредитната политика е неефективана като средство за преодоляване на кризите. Кейнс разчита твърде много на бюджетната политика, т.е. увеличаване на самите държавни разходи. "...Аз разчитам на това, че държавата, която е в състояние да увеличи пределната ефективност на капиталните блага от гледна точка на по-далечната перспектива и въз основа на обща социална изгода ще поеме върху себе си по-голяма отговорност за пряката организация на инвестициите". Не бива обаче да се приема, че Кейнс е привърженик на такива форми на преки "социализации на инвестициите" като държавната собственост. Според него собствеността върху оръдията за производство е съществена за държавата. "Ако държавата е в състояние да определи общия обем ресурси, преднзначен за увеличаване на оръдията за производство, и основните ставки за възнагражденията на собствениците на тези ресурси, то би се постигнало всичко, което е необходимо".
Моделът на Кейнс
Моделът на Кейнс се игражда в/у три психологически детерминанти: а) склонността към потребление, б) предпочитанието към ликвидност, в) подбудата към инвестиции, изградена в/у оценката на бъдещата изгода от капитала. Кейнс обяснява, че стожерът на неговата система са трите основни психологически детерминанти, взети заедно с такива изходни Фактори като обема на капиталните блага, търсенето на капитали, количеството на парите, единицата работна заплата и др. Кейнс прави сериозна крачка в преодоляването на ограничените рамки на микроанализа, той насочи вниманието на икономистите в нова насока. Той не само признава банкрута на свободната конкуренция и неспособността на капиталистическото пазарно стопанство да се саморегулира, но беше принуден да си зададе въпроса, как да се излезе създалото се положение? Централният пункт на кейнсианското учение проблемът на заетостта като обратна страна на проблема за ефективното търсене , идва не от метода, а се натрапва от живота. Основният елемент на кейсианския модел е отношението потребление инвестиции. Потреблението според Кейнс е равнозначно на личното потребление. Производството е представен като лишен от обществена форма процес на създаване на материални блага. В основата на кейнсианския модел стои не личното, а производителното потребление в неговата специфична форма натрупването на капитала. Именно поради това както Кейнс, така и неговите последователи отделят голямо внимание на поведението на инвеститора. Развитието на кейнсианската теория неизбежно достига до следния логически кръг: инвестициите определят дохода доходът определя инвестициите.Изходът от този затворен кръг Кейнс търси в идеята за мултипликатора, заетостта може да расте само pari passu с увеличаването на инвестициите. Макроикономическата теория създадена от Кейнс си остава най детайлно, новаторско по характера си разглеждане на пазарната система в условията на монополистичната конкуренция.
Кейнс е привърженик на реформите отгоре. Това намира отражение в препоръчваните от него методи за държавномонополистическо регулиране. Независимо от това, че тези методи са насочени към създаване на най-благоприятни условия за натрупването на капитала, те в същото време предполагат и едно стимулиране на платежоспособното търсене на трудещите се и запазването на условията, осигуряващи пълна заетост. Той, за разлика от неокласиците, стига до извода, че всички жизненоважни проблеми на капиталистическото общество трябва да се търсят и откриват не в ресурсите, а в "ефективното търсене", осигуряващо реализацията на тези ресурси. Като отхвърля Закона на Сей, съгласно който предлагането автоматически поражда търсенето, Кейнс на първо място поставя въпроса за "ефективното търсене" и неговите компоненти - потреблението и натрупването. Това негово разбиране особено силно проличава в отношението му към спестяванията, разглеждани от него като висша добродетел в човешкото общество.
Според него при никакви обстоятелства пестеливостта на членовете в едно общество не може да съществува без тяхната предприемчивост.
Дж.Кейнс свързва съществуването на реалните противоречия в индустриалноразвитите страни с психологическите закони , отнасящи се както до личното , така и до производственото потребление .
Днес кейнсианската теория продължава да бъде идейна и теоретична база на различните реформистки направления и икономическата наука .





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Джон Мейнард Кейнс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.