Диагностика на счетоводно-информационна система на разплащателната агенция. Възможности за оптимизиране.


Категория на документа: Икономика



С. А. Д. А. Ценов Свищов

Магистърски проект
Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащателна Агенция. Възможности за оптимизиране

Специалност: Финанси
Предмет: Финанси

2007

Съдържание:

Глава Първа 3
Основни характеристики на предприсъединителните фондове 3
1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове. 3
2. Степен на усвояване на средствата по фондовете в Република България. 8
3. Предизвикателства при участието във фондовете на ЕС 14
3.1. Проблеми при усвояване на средствата. 14
3.2. Анализ на ползите от предприсъединителните програми на ЕС. 18
Глава втора 25
Структурни фондове. Роля и значение на Разплащателната агенция за България 25
1. Обща характеристика на Структурните фондове и тяхната роля в България. 25
2. Обща характеристика на ДФ "Земеделие% и Програма САПАРД за България. 32
3. Създаване, начин на работа на Разплащателна агенция по отношение евросубсидиите. 36
4. Диагностика на счетоводно-информационната система на Разплащателна Агенция. 44
Глава трета 57
Възможности за оптимизиране на информационно-отчетната система на Разплащателната агенция в България 57
1. Трудности и проблеми в отчетната система на Разплащателната агенция. 57
2. Насоки за оптимизиране ефективността и контрола на Агенцията. 58
Списък с използваната литература 64

Глава Първа
Основни характеристики на предприсъединителните фондове

1. Същност на предприсъединителните фондове. Основни предприсъединителни фондове.

Основните инструменти в подкрепа на концепцията за икономическо и социално сближаване са Структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство и Финансовия инструмент за насочване на риболова) и Кохезионния фонд. Понастоящем структурните операции са втория по големина разход на бюджета на Общността, което отразява нарастващото политическо значение на икономическото и социално сближаване през последните години. За страните- кандидатки икономическото и социално сближаване е част от техните стратегии за конвергенция с ЕС. Това е и важен приоритет, заложен в Партньорство за присъединяване.

На базата на предложение на Европейския Парламент, Съветът на Министрите определя бюджета и основните правила свързани със структурната помощ. Структурните фондове се разпределят по цели и по страни. Европейската комисия представя областите, които могат да получават финансиране; изготвя и разпространява указания за работата.

Детайлите от програмите, дефинирани в т. нар. Програмни допълнения, се определят от националните или регионалните власти. Информация за тях се предоставя на Комисията, без да се преговаря по тях. На базата на тези програмни допълнения националните или регионалните власти обявяват кандидатстването за проекти, което (както и по-нататъшната дейност) се извършва според възприетите оперативни методи. 1

Съответните органи избират проекти, които отговарят по най-добрия начин на целите на програмата, и информират спечелилите търговете.

Съответните органи редовно наблюдават напредъка по изпълнение на програмите, информират за това Европейската комисия и предоставят доказателства, че средствата се използват по най-добрия възможен начин. Европейската комисия следи функциониращите одитни системи и постепенно превежда финансовите средства от Структурните фондове, анализира развитието на мониторинговите индикатори и документите, оценяващи работата на фондовете.

Основни предприсъединителни фондове

Основно се говори в българската практика за три основни предприсъединителни програми на Европейския съюз, започнали своето подпомагане при преговорите на страната ни за членство в ЕС. Това са Програма ФАР, програма ИСПА и програма САПАРД. Въпреки, че в публичното пространство се дискутират много още програми за подпомагане на малките и средни предприятия и като цяло частната инициатива, производство и предприемачество, които са с различна целева насоченост (финансови аспекти на помощта, консултинг, партньорство, обмен на кадри, иновации и трансгранично сътрудничество и други), основно се набляга на официалните предприсъединителни фондове и програми. България по тези програми получава € 240 милиона над предварително обявеното финансиране от €4.4 милиона от бюджета на ЕС за първите три години от членството си: 2007, 2008 и 2009 г. През периода 2004 - 2006 г. ЕС увеличава финансовата си подкрепа за България с 30 %. Страната получава около € 400 милиона годишно, които са равни на 2% от брутния й вътрешен продукт (БВП). Друг остава въпроса каква част от тези средства не са усвоени, както и причините за това. 2




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Диагностика на счетоводно-информационна система на разплащателната агенция. Възможности за оптимизиране. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.