Делово общуване


Категория на документа: Икономика


ТЕМА 4. ОБЩУВАНЕ. ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ - СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИИ. ИНФОРМАЦИЯТА. ОБЩУВАНЕТО КАТО ИНФОРМАЦИОНЕН ПРОЦЕС.

Д-р Лилия Стоянова

Умението за общуване е едно от най-важните човешки качества не само в личния, но и в професионалния живот. От ефективното говоримо или писмено комуникиране може да се съди както за характера на деловия партньор, така и за надеждността на бъдещите бизнес контакти.

Всяка организация се гради на създадените добри взаимоотношения между нейните служители, а дейността й се предопределя от умението им да си взаимодействат, да реагират, да влизат във взаимоотношения помежду си, както и с хора от други организации. Ето защо при подбора на кадри за назначаване на работа, освен квалификацията на работника или служителя, като приоритет се поставят личните му качества - способността му за общуване и умението му да контактува на всички равнища.

Умението на служителите да общуват ефективно помежду си, както и със своите бизнес - партньори води към печелившата формула на успеха на бизнес организацията. Стимулирането на доверието е гаранция за сигурността в бизнеса и изграждането на трайни отношения в партньорството. Изграждането на добри комуникационни умения у служителите става основа за ефективно делово общуване.

Комуникация и общуване са две неразделно свързани, но не идентични понятия. Процесът на комуникация е свързан с непрекъснат обмен на информация между двама или повече индивиди, при който чрез словото и видимите сигнали се предават послания, изпълнени със съдържание.

Докато при комуникацията се обменят факти, идеи, мисли и т.н., при общуването се създават отношения между личностите, които комуникират. В общуването се преплитат като регулатори нормите на общественото поведение, личностните и обществените отношения.

Като процес общуването изразява връзките между индивидите в определени обществени отношения. С помощта на думите, буквите и символите общуването е и начин, чрез който се споделят знанията. Общуването винаги отговаря на исторически определени форми за комуникация. Тъй като човекът и комуникацията са неделими, комуникативните умения, речниковата култура, изказът - това са образователни приоритети, определящи развитието на личността. "Казвайки общуване, трябва да разбираме човека, и казвайки човек - да разбираме общуването".[15]

Според С. Алексиева като процес на непрекъснато взаимодействие между хората, общуването е съвкупност от сложни личностни отношения, където се установяват връзки, търси се разбиране, възникват конфликти и др.Общуването се развива в определена система от обществени отношения, в една реално съществуваща среда, която влияе на индивидите в качеството им и на обекти, и на субекти в процеса на взаимодействието им. В рамките на съществуващата социална среда, която е съвкупност от обективните и субективните елементи и фактори на обществения живот, комуникацията като процес на общуване осъществява обмен на идеи, факти, емоции и др. между индивидите. [1] Според авторката това общуване е възможно когато хората се информират, обменят знания, споделят опит, чувства и преживявания.

Съвременният мениджмънт насочва усилията си върху образоването на служителите в областта на бизнес комуникациите, тъй като в основата на деловото общуване стоят:
- компетентното контактуване с външните и вътрешни публики и тяхното правилно идентифициране;
- владеене на вербалните и невербални комуникативни техники;
- грамотна писмена кореспонденция;
- добри ораторски способности;
- перфектни технически умения - работа с новите технически комуникационни средства;
- адекватни реакции в кризисни ситуации
- и др.

Познаването на "езика на тялото" и неговото дешифриране подпомага невербалната комуникация, която съвременните предприемачи трябва да използват по време на бизнес преговори, в делови срещи, при търговски сделки, както и в ежедневните продажби на стоки и услуги. В социалното общуване те са определящ фактор за разрешаване както на междуличностни конфликти, така и за намаляване на съпротивата в организацията. Предвидливото споделяне на "скрита информация" осуетява редица проблеми, които биха имали резонанс за дълго време напред в бизнес отношенията и между културното общуване.

Попаднали в различни социални ситуации, хората реагират по различен начин. Обикновено се срещат два типа хора - социално неуверени (страдащи от социална фобия) и социално уверени. Голяма част от хората със социална фобия се страхуват да излязат пред публика заради последствията, които могат да произтекат от възможно несправяне с дадена ситуация, несъвършена реторика или недостатъчно знания в съответна област. Социалната неувереност се задълбочава когато индивидът не съумее да излезе от собствената си изолация и не положи усилия са себеусъвършенстване. В тези случаи той предпочита друг вместо него да направи изказване, да представи пред публика съвместен материал, да заяви социално участие.

Пътят към социалната увереност Ема Сарджънт и Тим Фиърън [24,24] определят в четири основни области:
- Да знаете как да мислите
- Да знаете какво искате
- Да знаете как да бъдете уверени
- Да знаете какво да направите.
Според авторките четирите насоки за успех са, че тези хора:
- Мислят за това, което искат, а не за това, което не искат;
- Мислено репетират, че вече го имат;
- Мислят за положителните и отрицателни последствия от придобиването на това нещо, както за самите тях, така и за околните;
- Стараят се лично да предприемат действия, а не някой друг да поема отговорността за тях.

Социално уверените хора:
- Смятат, че срещите с другите са забавни и интересни и ги желаят;
- Очакват да извлекат най-голямата полза от тези срещи;
- Приемат различията в хората като предизвикателство и интерес, а не като страх и притеснение, че се срещат с различни характери;
- Възползват се от търпението на останалите да кажат за кратко време най-много неща;
- Умеят да изслушват, за да получат от събеседника важна информация за себе си като опонент.
- Не търсят враждебност при спора, а уважават мнението на другата страна.
- Вярват, че успехът е вътре в тях и зависи от техните знания и умения, съчетани с правилното им прилагане, от тяхното поведение, маниери, обноски и спестени грешки.
Сред основните качества, които трябва да притежава желаният за всяка организация служител Г. Христозова поставя и:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Делово общуване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.