Човешки ресурси


Категория на документа: Икономика


УПРВАЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

1 Тема
ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

В основата на технологическата научна революция е качественото преобразуване на производителните сили, основаващо се на превръщането на науката във водещ фактор за развитието на общественото производство и превръщането ѝ в непосредствена прозиводителна сила. Колективната по своята природа идеология на професионализма, която е присъща за масовите професии през средата на миналя век става спирачка за научно-техническото развитие. Внедряването на новите технологични и технични решения измества масовия слабоквалифицран труд. Стимулирането на индивидуалното, персонално развитие чрез механизмите на личната заинтересованост и персоналната отговорност на практика това представляват спецификите на новия подход за развитието на мениджмънта на човешките ресурси. При това е необходимо да се обърне внимание на снижаване ефективността на психологическия климат, като: проява на потребителска мотиваця в работника, хипертрофия на личния морал и др. Като противодействие се използват някои от формите на колективните ценности: осигуряване на здрава атмосфера в предприятието, където работниците се обединяват за извършване на някаква съвместна работа. Социалното и културното развитие на работниците, тяхното непосредствено участие в съвместната дейност, взаимния контрол, взаимопомощта и взаимозависимостта, съзнаването на общите ценности и цели, определящи поведението на всеки член от екипа, колективната отговорност за резултатите и високата ефективност за работа, пълното развитие и използване на индивидуалния и груповия потенциал. Мениджмънта на човешките ресурси условно можем да разделим на 3 категории: социален мениджмънт, кадрови мениджмънт и тактически мениджмънт.
Основни парадигми на мениджмънта на кадрите:
1. Доктрина на научната организация на труда
2. Доктрина на човешките отношения
3. Доктрина на организационното поведение
4. Доктрина на екипния мениджмънт

2 Тема
СТРУКТУРА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

Всички фирми осъществяват своята дейност чрез хората и затова ефективността на функционирането им зависи от умелото управление и използване на техния персонал. Методите за управление на персонала на организацията могат да се разделят на 3 групи:

1 група: Методи за формиране на личния състав

2 група: Методи за поддържане на работоспособността на персонала

3 група: Методи за оптимизация на личния състав.

Към първата група методи за формиране на личния състав се отнасят методите за проектиране на организационната структура. В динамично изменящите се условия на външната и вътрешната среда проектирането се превръща в перманентна дейност. Вътрешната среда са всички онези отношения между персонала и ръководството и между тях, вкл. отошенията работника, машината и съораженията, работника и прекия ръковдител. Използват се 4 основни метода при създаването на проект за организационна структура: аналитичен, технологичен, организационен и прототипен. Структурата на организацията е съвкупност от взаимносвързани звена, образуващи система. Възможните връзки между звената позволяват да се различават следните основни видове структури на организацията: линейна, функционална, йерархична и от смесен тип (органограма). Експерименталното изучаване на тези видове структури показва, че те имат различни видове ефективност в зависимост от външните и вътрешните условия. От гледна точка на топографията организационното пространство може да се раздели: географски, на цехове и отдели, фуннкционално (по категории работници), статусно (на работници, служещи или ръководители) и йерархично (ръководител на отдел, директор на завод и т.н.).

Един от най-използваните видове структуриране е линейната организационна структура. Тя има следните предимства:

1. Точна система на взаимните връзки

2. Бърза реакция на приетите нареждания

3. Съгласувани действия на изпълнителите

4. Оперативност на приетите решения

5. Ясна лична отговорност на ръководителя за взетите решения

Друго приемливо решение при структуриране на организацията е функционалната структура, като тя често се използва с линейната, като по този начин се създава двойно подчинение на изпълнителите. Функционалните организационни структури имат следните предимства:

1. Задълбочено вземане на решенията по функционалните направления

2. Висока компетентност на специалистите, отговарящи за изпълнение на задачите

3. Освобождаване на линейните мениджъри от частни задачи, които се решават от функционалните ръководители.

Основните фактори, които оказват влияние при проектирането на човешките ресурси са влиянието на външната и вътрешната среда, както и техните динамично променящи се параметри. Най-често се използват 4 групи фактори:

1 група - Външна среда и инфраструктура, в която работи организацията

2 група - Технология на извършваната работа и вид на дейността



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човешки ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.