Бизнес комуникации - предмет, цел и задачи, социални групи, взаимодействие на елементите, комуникация и семантика, канал


Категория на документа: Икономика


преобладаващи в отделните групи ценности и идеали. Най-малкото поради тези
причини можем да си зададем въпроса, какви са основанията за различното
комуникационно поведение например на турския и на ромския етноси у нас в
наши дни, в сравнение с това, което имат членовете на националната етническа рупа - българите? А такива различия наистина има и за доказателство можем
да посочим резултатите от емпиричното социологическо изследване на
родопското население, проведено от Института по социология при Българската
академия на науките още през 1984 г., публикувани осем години по-късно -
през 1992 г. Според тези резултати има големи различия във всекидневния
живот на хората в този регион на България по отношение на културно-
комуникационната сфера, в сравнение с останалата част от българското
население тогава. Изразено в процентно съотношение, населението от Кърджалийския регион, което не чете периодични издания, например достига числото39,5%,коеторязкоконтрастира със съответния относителен дял на изследваното население от друг регион на нашата страна по същото време - района около град Пазарджик - 14,6 %.4 Подобни резултати са получени и по отношение на активността при радио- и телевизионното общуване.Изводът на изследователите за масовокомуникационната активност на различните етнокултурни групи - българи, българи-мохамедани и български турци, е, че тъкмо етнокултурната принадлежност стои в основата на съществуващите различия в нея. Същата констатация потвърждават и данните, Деветнадесет години по-късно, в началото на новото хилядолетие,положението в този регион на България по отношение на интересуващата ни масовокомуникационна ангажираност на отделните етнокултурни групи е драстично по-лошо , защото се предполага, че: първо, по време на т.нар. "възродителен процес" главно по-високо квалифицираните и образованите представители на турския етнос тук са се засилили в съседна Турция и второ, през последните години наблюдаваме също тук значително увеличаване на безработицата и съответно - масово обединяване на населението. Очевидно въздеиствието и на двата фактора не допринася за увеличаването на масовокомуникационната активност на интересуващите ни културноетнически групи в региона.Като добълнение можем да отбележим още, че през 1997г. наи-голяма масовокомуникационна активност е проявена преди всичко към деиността на екетронните СМК.Сред всички тях Българската национална телевизия води в класацията за електронна медия с наи-голямо обществено доверие- 54.6%.На второ място по същия показател е Българското нацфионално радио - доверие към него изявяват 53.5%.На трето място е в. "Труд" , като доверието към вестника достига числото 32.3%.Разпределението на рецепиентите от националната аудитория по същия показател и спрямо другите електронни и печатни средства може да бъде проследено в Изследването на НЦИОМ за същата година деференцира появявания на интерес на читателската аудитория специално към отделните теми , разглеждани във вестниците.Като правило наи-голям интерес предизвикват вътрешнополитическите новини пред външнополитическите анализи и прегледи.При това същото пропорционално съотношение е запазено и в случайте, когато читателите на вестници живеят в столицата, в краиморските или в граничните раиони на страната -75.9%;68.6%;67.0%. Подобно е съотношението и за отпечатната криминална хроника - 56.6%;59.1% и 42.9%/ С наи-малък се ползват спортните сведения или материалите, които разглеждат самия вестник или други вестници - 28.0%;17.6% и 14.9 % Общият извод от казаното дотук е,че наи-малкото фактът на глобалното информационно разслоение и неравенство с особена острота подчертава съществуващата потребност от преосмисляне на съдържанието на понятието за развитието на съвременното човечество и за ролята на комуникацията в него.Същият извод определя актуалността на проблемния кръг,които привлича нашето внимание и които може да бъде представен и така - ролята на комуникациите в развитието на съвременното общество.
2.Социалните групи

Увод
Особени са животински и човешки групи. При животните поведението в групата е подчинено на инстинктите. Реагират по стандартизиран начин на инстинктите. Реагират по стандартизиран начин на различните ситуации. Физическата сила определя водача в групата на животните- вълци, кучета и др.При хората, в социалните или човешките групи, физическата сила не е водеща. Например: преподавател и студент. Възможно е чрез студентите да има физически по-силни от преподавателя. Това не е определящо отностно съществуващия ред в групата. При животните има определен ред, съществува йерархия ,т.е. редът е неишбежен. В човешките групи има норми, които са определящи. Дори ако нов член се присъедини, тъй неизбежно възприема нейните норми и очаквания. При неспазване следват санкции. При животните отсъстват възможности за общуване със символи. На тях не им е известна системата за предаване на знанията и опита на следващите поколения. Различието между животинските и човешките групи е качествено. Уникалните храктеристики на човешкия социален живот могат да бъдат предавани от поколение на поколение. Затова символите представляват основата на съвременното общество.Символът е това, което замества нещо. Човешкото общество позволява да бъде ръководено от социализирани ндивиди, изпълняващи определена роля, спазващи определени норми и обичаи. Тази способност на човешкото общество показва , че то е предсказуемо Групата в човешкото общество е основа на комуникацията в него. Най-малката човешка група се състои от две лица, наричана още диада.

Групата , в която влизат три лица се нарича триада. Всяка една човешка група поставя своите членове в ситуации, в които те активно взаимодействат. Имат обща цел за определен период от време. Това не е инстинкт, а е научено по време на дългия период на човешкото съществуване. Например дете оставен ов изолация дълго време, никога по-късно не може да постигне тези резултати, които би постигнало дете , живяло в семейна среда и е успяло да се социализира в следващите периоди от живота си.
Главните характеристики на групите са следните:Групите се различават по място и по време на своето образуване. Всеки един член на социалната група, активно взаимодейства с останалите членове Образите на поведение, нормите, моделите и санкциите засягат особеностите на комуникация

Структурата на човешкото общество е обект изследване на различни дисциплини /психология, социология и др./ Резултатите от изследванията на групите се използват както за теретични, така и за практически цели. Особено внимание се отделя на изследванията на така наречените малки групи. Тя може да съдържа между 25 и 33 лица. При продължително съществуване на дадена група е възможно да претърпи някаква промяна. Тази промяна наричаме динамика на съответната група. Различни фактори оказват влияние върху функционирането на групата. Засягат главно формирането на групата, взаимодействието между членовете, девиацията на членовете на групата един от друг и разпадането на групата. През 1909г. Чарлз Куули предлага на научната общественост понятието първична група. Посова важната й роля пв процеса на социализация. Социализацията е основен социален процес, който продължава през целия живот. Критичен е през действането , когато детето формира умения и навици, формира неговата личност. По време на този период човек придобива представа за собственото си "аз".Социализация обаче наричаме и процеса, при който човек се присъединява към една социална група. Например при кандидатстване за нова работа. Тогава водещите принципи трябва да бъдат яснотата, изчерпателността, краткостта, специфичността. - изучават се и от соц.психология и от психологията на организационното поведение .Поради това в социологията ще се ограничим с някой основни понятия.През 1909г. Чарлз Кули (ам.социолог) прави важно разграничение като говори за първични и вторични групи.ПЪРВИЧНИТЕ ГРУПИ са с малък размер.При тях има непосредствено взаимодействие във физическото пространство и евентуално контакт "face to face".Отличават се със специфични норми на поведение в конкретната група.За членовете им са характерни позитивни или негативни преживявания,симпатии и антипатии,вътрешно-групова солидарност (взаимна подкрепа),но понякога и враждебност,съперничество,доминиране или подчинение на личността на някои от тях ( той е авторитарен,садистично ориентиран),но и равноправие (признаване и уважение,зачитане на личните предпочитания) Примери за първични групи са:семейството,роднинския,приятелския,учебния кръг,група по интереси,фенове ВТОРИЧНИТЕ ГРУПИ са по-големи по размер и членовете им е възможно лично да не се познават и да няма непосредствени взаимодействия,а връзките м/у тях (обмяната на дейност) са опосредствани (реализирани) от избрани представители или назначени ръководители,които регулират отношенията м/у членовете Примери за вторични групи-политически партии,църкви,етнически,расови,професионални,възрастови (абитуриенти,пенсионери)Отношенията в големите групи са емоционално безлични,т.е. няма непосредствено споделяни симпатии и антипатии. Комуникацията сама за себе си, не може да съществува без хората. Благодарение на нея хората взаимодействат по между си с групите си и с обществото изобщо. Те си оказват взаимно въздействие, информират един, а друг ги възприема като достатъчно информирани. За да разберем процеса на човешката комуникация е необходимо първо да се разреши загадката, а именно как хората общуват помежду си ? Социалната комуникация може да бъде разглеждана поотделно в технически, интенционален и дейктически смисъл. Според Зимел и Тард тя е част от социалното взаимодействие и е свързана със социално - психологическия контекст и мотивация на индивидите. Социалната комуникация може да бъде представена в релация със съдържанието на понятието общуване. Тогава е възможно тя да бъде интерпретирана като традиционна, личностна, функционално ролева със съответния социален, психологически и идеален смисъл.

26. Взаимодействие на елементите на комуникацията в обществото

Увод

Според Дж .Гербнер комуникацията е взаимодействие,което се осъществява с помощта на съобщения.Те съдържат в символичен (кодиран) вид съответните идеи,които участниците в комуникацията разменят помежду си.Целта на тази размяна може да бъде определена най-общо като уточняване на функционалните перспективи пред човешкото съществуване,на неговите приоритети, цели и взаимни връзки (Gerbner ,G.,1966, p.430).След възприемането на съобщенията от страна на получателя е необходимо декодиране (разшифроване) на техния смисъл (предаден чрез съответните символи) в първоначалната идея н източника.Необходимо е и интерпретиране-пак от получателя, на същата тази идея.Човешкия опит недвусмислено показва, че не винаги е възможно възприемането, декодирането и интерпретирането на получените съобщения.Върху тяхното осъществяване влияят:Качествата на средата,през която преминават съобщенията:Личностните характеристики на получателя:
Културологичният и социалният контекст ,в който се възприемат идеите на източника на комуникацията.Декодирането на получените съобщения,в съответствие с идеите на Гербнер, обуславя и адекватната реакция на получателя.Тя предопределя и по нататъшното протичане на комуникационния процес-т.е. ще инициира ли той повторно или "обратно"комуникационно въздействие, насочено вече към първоначалния източник.Казано накратко, това е механизмът на комуникационния процес или цикъл,в осъществяването на който участват множество обособени компоненти.
Различните автори диференцират комуникационният цикъл по различен начин, а и предлагат оригинални обяснения за неговото функциониране крайна цел, като използват различни наименования за по-голямата част от съставящите го елементи.Независимо от този факт,шестте равнища, на които се осъществява комуникацията в обществото (вътрешноличностната, между личностната,вътрешно груповата , междугруповата, институционалната и масовата -D.MiQuail, 1989,pp.6-7), стават причина за присъствието и въздействието в процеса на разнообразни и специфични за отделните случаи фактори, разглеждането на които също привлича вниманието на изследователите. Лундберг ,Шраг, Ларсен и Катън младши(G.Lundberg,C.Schrag, O.Larsen u W.Catton, Jr.-1968) например описват осем елемента ,които участват в процеса на социалната комуникация. Те са следните:
Източник на комуникацията:това е създателят (авторът) на идеята или нейният адепт или изпращачът(подателят)на съобщението.
Съобщение: това е информация, идеи, съдържание или съществен проблем, който ще бъде включен в процеса на комуникацията Форма на комуникация:това е говоримият език или писменият текст.Той може да бъде морзов код, сигнали на семафора, димни сигнали, музика, живопис, жестове и т. н.Канал или средства за комуникация:напечатан текст, графично изображение, звукови носители, филми, радио, телевизия, вестници

7.Определение на комуникацията

Увод

Джон Фиск прави интересно въведение към теорията на комуникацията. Според него комуникацията е една от онези човешки дейности, която всеки може да разпознае, но малцина са в състояние да я дефинират задоволително. Комуникация е говоренето между двама души, това е телевизията, това е разпространяването на информация, това е стилът на прическата..списъкът е безкраен. Същността, структурата и динамичните връзки между отделните елементи на социалната комуникация отговарят на универсалната и функционална роля и значение в живота на индивидите и на обществото изобщо. В социалната комуникация от значение са първо: достъпът до нея. Второ - интерпретацията от страна на индивида на реакциите и очакванията на хорта, с които той влиза във взаимодействие и трето - начинът на постигане на индивидуалните цели. Етимологията на на понятитето "комуникация" е разгледана от В.Райнов и Хр. Попов. Райнов разглежда латинската дума "communicatio", която е превод на старогръцката дума,означаваща съобщение, обмен, връзка или предаване. По-специално внимание се обръща на латинските термини "communicatio" и "communicabillis", които означават съответно "общуване" и "комуникабилен' - подлежащ на общуване.

Безспорно е, че понятитето комуникация прониква в българския език, поради широкото разпространение на английската дума "". Христо Попов дава ясни преводи на думата: 1.предаване или съобщаване; 2.обмяна на идеи, на значенив, на информация чрез различни средства; 3.разговор, обсъждане; 4.беседа,междуличностна комуникация; 5. средство за съобщаване, канал. И въпреки това са известни много определения на понятието комуникация, тъй като самото понятие изисква изучаване на самото явление, което го поражда. Определенията на комуникацията са разделени от Върнър, Северин и Джеймс на три основни групи. Първата е техническа, т.е. определения, които подчертават взаимната размяна или "създаването на общност". У.Грам дефинира комуникацията като взаимна размяна на ориентация към поредица от информационни знаци. Акцентът тук е върху съдържателното значение, което се разменя между участниците в комуникацията, а не върху знаците, използвани за тази цел. Вторият вид определения са интенационални, т.е. тези, които подчертават съществуването на преднамерено въздействие. Дефинициите от тази група са свързани с убеждението, че всички комуникации в социалното пространство са убеждаващи по своята природа. Ховланд, Янис и Кели определят комуникацията като процес, чрез който комуникаторът предава вербален стимул, за да промени поведението на аудиторията. Според Дейвид Берло всяко комуникативно поведение има за цел извличането на специфична реакция, отговор на специфична личност.

Тези и подобни дефиниции на комуникацията според Северин и Танкард могат да бъдат приложими в нейни конкретни изследвания; самите определения са наречени операционни определения. Те не могат да се използват при всички възможни обстоятелства, при които възниква комуникационен обмен между хората. Недостатък е и, че тяхното съдържание игнорира другите функции на социалната комуникация освен убеждаващата. Според Кунчик и Ципфел комуникацията е поведение, чиято цел от гледна точка на комуникатора е предаването на послания посредством символи на едно или повече други лица. Това определение е базирано на концепцията на Вебер за социалното действие. Той разграничава два типа човешко поведение:.действие - човешко поведение, при което действащият свързва с него някакъв субективен смисъл.
18.Канал

Увод

Каналът или средствата за комуникация разбираме в класическия смисъл, предложен още от К. Шенън / 1949/ в неговия модел на социалната комуникация. Той означава различните физически начини, които се използват за обмяната на съобщенията / включително и на невербалните знаци и символи/ в процеса на комуникацията. Канали могат да бъдат и звуковите / акустичните/ и електромагнитните вълни. Чрез тях се осъществява съответната размяна на словесните съобщения, на визуалните, на радио- телевизионните, на дигиталните / цифровите/ и на телекомуникационните сигнали.Човешкото поведение на свой ред изпълнява / и/ напълно определени комуникативни функции и различните негови проявления могат да бъдат разглеждани освен като естествени, така също и като технологични и експресивни действия. Подобно разпределение предлага например Е. Лийч / 1976/, който обособява три основни аспекта на човешкото поведение: Естествени биологични действия на човешкото тяло / дишане, сърдечен пулс, метаболизъм и т. н./. Технически действия, които променят физическото състояние на обкръжаващия свят / издълбаване на дупки в почвата, приготвяне на кафе и т. н./.Експресивни действия, които или ни казват нещо за света, за това, какъв е той, или ни насочват към това, как да го променим по метафизичен начин. Експресивното действие включва различни жестове като кимане на глава, мимика, ръкомахане, носене на униформи, на венчална халка и т. н И трите вида действия според Лийч не съществуват самостоятелно. Например най- простото човешко действие- дишането, показва, че човек е жив. Начинът на приготвянето на кафе и техническите средства, които се използват за реализирането на това действие, също така ни дават информация и за културните характеристики на средата. В този контекст, човешката комуникация се осъществява на основата на сигналите, звуковете и символите, които имат експресивен смисъл и съответно значение. Понякога те много лесно могат да бъдат усвоени, както това става при директната, пряката комуникация. В други случаи индиректната / непряката/ връзка м/у източника и получателя носи смисловото им значение. Непряката комуникация между хората има много проявления / модата, архитектурата, домашния интериор, храната, готвенето, музиката, физическите жестове/ и смисловото значение при нея е кодирано по начин, аналогичен на говоримия език. Това дължим на работата на сетивата- докосване, зрение, слух, мирис, вкус. Ние с лекота и готовност визуализираме чутото, превръщаме в реч написаното, както и обратното. Има обаче съществено различие между начина, по който индивидите обменят помежду си информация чрез обикновената реч и чрез написаната дума, и начина, по който те комуникират помежду си чрез кодовите конвенции на невербалното поведение и на невербалните знаци и символи.

Заключението на Лийч поставя на обсъждане най- малко два съществени проблема
Първият от тях е този за канала или за различните възможности за пренасяне във времето и пространството на невербалните знаци и символи;Вторият- за тяхното съотношение в кодовите конвенции на невербалната комуникация.Анализ на част от проблемите предлага Дж. Фиск / 1995/.Според този автор съществуват три основни начина / модела/ на технически или на физическо превръщане на съобщенията, които хората разменят помежду си в сигнали, готови за предаване на съответните канали.

-Първият начин обхваща функционирането на т. н. презентативни средства / presentational media/: гласът, лицето, човешкото тяло. Тези средства използват естествените езици като говоримата реч, изражението, жестовете и т. н. Те предполагат също така и присъствието на жив източник- комуникатор, защото той е техният носител. С помощта на тези средства се осъществяват комуникационни действия, ограничени по отношение на мястото и времето на собственото им осъществяване. Вторият начин е свързан с функционирането на репрезентативните средства / representational media/: книги, картини, снимки, написани текстове, архитектурата, вътрешно обзавеждане, външното озеленяване и т. н. На основата на съществуващите културни и естетически конвенции всички тези средства създават някакъв вид " текст" и поради това ги наричаме също и творчески / Креативни/ и репрезентативни. С тяхна помощ е възможно да бъдат записани и средствата от първата категория, което осигурява и независимото съществуване на подобни записи, отделно от техния създател. Репрезентативните средства създават продуктите на комуникацията. Третият начин обхваща функционирането на електронните средства за комуникация / телефони, радио, телевизия и телекомуникации/, които неизвестно защо Фиск нарича механични средства / mechanikal media/. Те препредават съдържанието, обхванато от средствата, включени в първите две категории.Основното различие между средствата, включени в категории 2 и 3, е, че в последната категория те използват канали, създадени по технически начин, което им създава определени ограничения, а и обуславя появата на шум.С помощта на презентативните, репрезентативните и механичните средства, очевидно е възможно преодоляването на времевите и пространствените ограничения, които препятстват човешката комуникация. Чрез репрезентативните средства става възможно и създаването на съответните текстове, които могат да бъдат използвани в комуникацията. За други автори каналът в комуникацията осигурява начина на предаването на съобщението. В един случай то е пренасяно от акустичните / звуковите/ вълни и тогава същите те представляват канала. Човешките сетива на свой ред представляват канали, които предават съобщения от външната среда. Хартиеният лист, върху който пишем, също е канал. Каналите, използвани за целите на междуличностната комуникация и за междуличностната комуникация между малките групи, обаче са различни от мегакомуникационните канали като вестниците, списанията, радиото ителевизията. На тази основа разграничаваме базови канали / звукови вълни/ и инструментални канали / афиши и плакати, вестници и телевизионни станции/.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бизнес комуникации - предмет, цел и задачи, социални групи, взаимодействие на елементите, комуникация и семантика, канал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.