Бюджетен дефицит и съвкупно търсене


Категория на документа: Икономика


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО ИКОНОМИКА И СОЦИАЛНИ НАУКИ

РЕФЕРАТ НА ТЕМА : БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ И СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ

Пловдив 2013г. Преподавател: Доц. А. Замфирова

БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ

Какво представлява държавния бюджет и кога говорим за бюджетен дефицит?

Държавния бюджет представлява ежегодно съставяните сметки на приходите и разходите на държавата. Характеризира съвкупността от стоки и услуги, които правителството ще купи през следващата година, трансферите, които ще направи, и предвижда начините за финансиране на по-голяма част от разходите си чрез различни данъчни постъпления. Той е основния финансов план на държавата. Държавния бюджет отразява както очакваните, така и действителните приходи и разходи. Когато правителствените разходи са по-големи от приходите има бюджетен дефицит. Когато приходите надвишават разходите, има бюджетен излишък. Когато приходите и разходите са равни казваме че бюджета е балансиран.

Приходите в държавния бюджет се формират предимно от данъчните постъпления и държавните заеми. Разходите от държавния бюджет са предназначени за издържане на държавните институции /управление, армия, полиция/, за държавни инвестиции и социални трансфери, за погасяване на държавните заеми и др. Приходите и разходите зависят от състоянието на икономиката и нейната цикличност.

Бюджетния дефицит е равен на правителствените разходи минус данъците, или държавните покупки на стоки и услуги минус нетните данъци. Държавните покупки са постоянни и независими от дохода, докато нетните данъци са пропорционални на дохода. Така при ниски равнища на дохода бюджетът е в дефицит, а при високи равнища на дохода бюджетът има излишък.

При съставяне на държавния бюджет обществото е информирано за размера на бюджетните приходи и разходи. След гласуването на държавния бюджет той се публикува в Държавен вестник. При разработването на бюджета трябва да се отчитат действителните възможности и основните потребности на икономиката и на тази основа точно да се определят величините на приходите и разходите. Когато бюджетите са нереалистични, те се дебалансират. Държавния бюджет трябва да обхваща всички приходи и разходи на държавата. Така се създава възможност парламентът да контролира правителството. Той трябва да дава ясна представа както за конкретните източници на приходите, така и за конкретните разходи. Всички приходи и разходи на държавата трябва да бъдат отразени в един -единствен документ. Не трябва да има допълнителен бюджет, защото се затруднява контролът върху изпълнението му.

Разграничаваме няколко вида бюджет: структурен-изразява размера на приходите и разходите при икономика, която функционира на границата на производствените възможности, т.е. при пълно използване на производствените фактори, цикличен - изразява размера на приходите и разходите при икономика, която функционира вътре и извън границата на производствените възможности, т.е. при реално използване на производствените фактори, текущ - изразява размера на приходите и разходите, на дефицитите и излишъците, съществуващи в дадения период. Бюджета има и някакъв резерв, който може да бъде използван за непредвидени неотложни разходи, като възстановяване на щети от природни бедствия, покриване на разходите при неизпълнение на приходите в държавния бюджет и посреща някои други разходи, които не са предвидени. При стопанска криза факторите, които пораждат дефицит действат много по-силно, отколкото при оживление или икономическа експанзия, увеличава се и безработицата. Такъв вид дефицит се нарича цикличен дефицит. Това е разликата между фактическия и структурния дефицит и зависи от състоянието на икономиката. Структурния дефицит се нарича онзи дефицит, който се формира при дадена фискална политика и пълна заетост. Дължи се на особеностите на данъчната политика и разходите направени от правителството.

Бюджетни приходи

Голяма част от приходите идват от данъците. Населението и фирмите постоянно заплащат различни видове данъци на държавата. Данъците се поделят на две основни групи преки и косвени. Преките данъци това са: данъци върху печалбата, индивидуален подоходен данък, имуществен данък. Косвени данъци са: данък добавена стойност /ДДС/, той се заплаща обикновено от крайния потребител, др. подобни са вносните мита, акцизите, т.е. това са данъци, при които данъчната тежест се прехвърля на потребителя като част от цената, която плаща за една стока. Съществуват и местни данъци и такси като данък сгради, данък смет, данък върху превозните средства, данъци върху придобиване на имущество, данък наследство и др./ Разликата между трансферните плащания и данъците представляват чистите данъци. Чрез увеличаването им се влияе върху доходите на домакинствата и фирмите. От 1 януари 2013 г. в България има нов данък, върху лихвите, който е 10% предвижда се той да увеличи доходите на бюджета с около 160-200 млн. Представител на финансовото министерство твърди, че е по добре да се въведе този данък, отколкото да се вдигат съществуващите. Приходи се получават и от осигурителните фондове. На основата на принципите на застраховането при осигурителните фондове се разхвърля рискът от определени събития /старост, болест, безработица и т.н./ . През 2012 г приходите в Българския бюджет отчетени към месец ноември са били около 24,45 млрд.лв., което е 85,1% от предвидените разчети на държавния бюджет.Номиналното нарастване на годишна база е 8%, или 1,82 млрд.лв. Постъпленията от данъци в края на ноември 2012 г са 19,46 млрд.лв., което е 90,1% от годишните разчети. Приходите от преки данъци са 3,46 млрд.лв., а от косвени налози 10,20 млрд.лв. В групата на косвените данъци постъпленията от ДДС са 6,35 млрд.лв., а приходите от акцизи са 3,72 млрд.лв, което е 90% от заложеното. Социалните и здравноосигурителните вноски към 30 ноември 2012 г са 5,04 млрд.лв. Неданъчните приходи и помощи са 4,99 млрд.лв, което е 69,8% от предварително заложеното в бюджета.

Държавни разходи

Правителството купува различни стоки и услуги. Правителството харчи за отбраната, пожарна, пътищата, болниците и други обществени услуги. Това са разходи за заплати на държавните служители, разходи за поддръжка на материалната база и др. Други разходи са свързани с трансферните плащания, които се правят без насрещна доставка на стоки и услуги от получателя, това са плащания от държавата към домакинствата. Това са плащания за социални осигуровки и помощи за безработни. При инфлация и увеличена безработица тези разходи се увеличават. Разходите на държавата са свързани и с изплащане на правителствения дълг. Размерът на този разход в бюджета зависи от дефицита в минали години и лихвените равнища, при които е извършено финансирането му. Съществуват и извънредни бюджетни разходи свързани с различни структурни реформи, провеждане на избори, разходи свързани с природни бедствия и катаклизми. Разходите направени в държавния бюджет на България в края на ноември 2012 г достигат 24,56 млрд.лв, което е 82,3% от годишния разчет. Повишение на годишна база има при харчовете за социални и здравноосигурителни плащания и капиталови разходи. Текущите нелихвени разходи са 20,30 млрд.лв. Към 30 ноември България е внесла в бюджета на ЕС 723,5 млн.лв. Фискалния резерв е 6,8 млрд. лв.

Начини за балансиране на бюджета

При бюджетен дефицит правителството, търси начини да плаща за превишените си разходи над постъпленията. Обикновено това става като взема назаем от обществото чрез продажба на облигации. Облигациите са обещания да се изплатят на притежателя определени суми на бъдеща дата. По този начин правителството взима заем от тези които купуват облигациите, така то формира дългове към обществото. Държавния дълг към обществото се нарича национален дълг /вътрешен дълг/. Той се състои от сумата на правителствените задължения на правителството към обществото. Националния дълг се увеличава винаги когато бюджета е дефицитен. По принцип дефицита не е проблем, но ако е голям и продължи дълъг период, това би довело до нарастване на дълга. Нарастващия национален дълг би могъл да се превърне в проблем като намали капиталовите активи на икономиката. Притежателите на облигация или съкровищни бонове, вместо да купуват облигации могат да купуват акции или да дават заеми на фирмите и така да финансират инвестициите им във физически капитал. Ако спестяванията не нарастват с увеличаването на дефицита, тогава съществуването на дълга намалява физическия капитал в сравнение с обема, който би бил достигнат при липса на дълг. С по-малко физически капитал потенциалното производство е по-малко , отколкото би бил иначе - тоест бюджетния дефицит би могъл да намали бъдещия стандарт на живот. Друга тревога за дълга е, че лихвите по него могат да станат много големи. Един от изходите е да се увеличат данъците, но това може да доведе до намаляване на стимулите за работа и така да съкрати производството. Има и друг източник на финансиране , правителството може да напечата пари за да изплаща дълга и за да намали дефицита, но това ще доведе до икономическа криза. Но едно правителство може да има дефицит в продължение на години и това да не бъде проблем, но дефицита не трябва да бъде голям. Само когато дефицитите са твърде големи , бързо нараства дълга повече от дохода и тогава има проблем. За да се балансира бюджета може да се намалят правителствените разходи, като се намали размерът на правителствената администрация. Бюджетът е балансиран докато размерът на държавния дълг не нараства. Балансирането на бюджета не е просто изравняване на приходите и разходите, защото при икономическа криза намаляват възможностите на обществото да плаща данъците. Освен това при криза се увеличава и безработицата, а от там се увеличават разходите на правителството за изплащане на обезщетения. Бюджетния дефицит на България през 2012 г е 105,3 млн.лв., което се дължи на неразплатени средства от ЕС. Излишъка по националния бюджет е 122,4 млн.лв., а дефицитът по европейските средства е 227,7 млн.лв. От 2009г- до 2011 г отрицателното бюджетно салдо в САЩ, Япония, Великобритания е около 10 % от БВП за всяка от годините, а за страните от еврозоната около 6%. Ако тези страни се стремяха към бюджетен излишък или балансиран бюджет, то през тези три години от 2009-2011 г икономическата депресия щеше да е много по-голяма, а от там и на целия свят.

Събитията в САЩ от края на 2012 г, свързани с дебата за мерките , които трябва да се вземат от американското правителство за намаляване на бюджетния дефицит, показва ясно че това не е лесна задача. Дилемата беше дали да се увеличат данъците на населението и в същото време драстично да се съкратят разходите на държавата, което ще доведе до загуба на работни места и рецесия или да се вземат по безболезнени мерки за намаляване на бюджетния дефицит и публичния дълг на страната. На 31 декември Камарата на конгреса гласува споразумение, според което данъците на заможните американци ще се увеличат, а съкращенията на държавните разходи ще се отложат с два месеца. В резултат на това решение, средната класа от населението няма да бъде засегнато. От 35% на 39,6% се увеличава данъка върху доходите на богатите американци, чийто годишни приходи са над 400 хил. долара за физическо лице и 450 хил. долара за семейство.Над този праг доходите от дивиденти ще се облага не с 15, а с 20%. Освен това данък наследство за имот на стойност над 10 млн. долара се повишава до 40%. В резултат се очаква в следващите 10 години да се съберат допълнителни 600 млрд. долара.

Европейските страни също се опитват да вземат мерки за намаляване на бюджетния дефицит, от 1 януари 2013 г. влезе в сила европейски бюджетен пакт, който цели да засили общата дисциплина след дълговата криза, като въведе навсякъде "златни правила" за уравновесяване на сметките. Този фискален пакт ограничава европейските държави да не могат да правят големи бюджетни дефицити над 3%. Очаква се той да доведе до укрепване на икономиките, така че да се възроди производството и да спадне безработицата, която е висока в Гърция, Испания, Португалия и др.

СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ

Какво представлява съвкупното търсене?

Това е сумата на търсените от домакинствата потребителски стоки и услуги, търсените от фирмите инвестиционни стоки, търсените от правителството стоки и услуги и търсените от чужденците чист износ. Това понятие изразява вътрешната функционална взаимовръзка между равнището на цените и търсеното количество реален БВП.

При промяна на равнището на цените се променя кривата на съвкупното търсене. Промяната, в който и да е друг фактор или условие, водеща до изменение в търсеното количество реален БВП, води до изместване на кривата на съвкупното търсене. Когато се повишат цените спада търсенето. В макроикономиката стоките и услугите, които формират реалния БВП, могат да бъдат замествани с пари и ценни книжа, с отлагане на потреблението и с вносни блага. Образуват се три относително обособени механизма, които с промените в равнището на цените, изменят търсеното количество реален БВП. Първият е балансът между реални пари и търсен реален БВП. Реалните пари измерват количеството стоки и услуги, което може да се купи с определено количество пари. С нарастването на реалните пари в макроикономиката се увеличава търсеното количество стоки и услуги. Ако спаднат цените това също води до нарастване на търсенето. Вторият механизъм е ефектът от взаимозаместване между текущото и бъдещото потребление. При вземане на решение за взаимозаместване, тоест отлагане на покупката за по късен етап, силно влияние оказва лихвения процент. Ниските лихви карат хората да купуват стоки и предмети за дългосрочна употреба, като вземат заем, а високият ги кара да се въздържат. Реалните пари стимулират предлагането и намаляват търсенето на кредити, поради което лихвения процент спада. Ниските лихви увеличават търсенето на стоки и услуги. Ефектът от взаимозаместването между текущото и бъдещото потребление е друга причина за отрицателния наклон на кривата на съвкупното търсене. Механизмът е следният: ако се покачи равнището на цените, намаляват реалните пари, спада количеството на предлаганите кредити, увеличава се търсенето на кредитите, покачва се лихвеният процент, намалява търсеното количество реален БВП. Третия механизъм е ефектът от взаимозаместването на националните блага с вносни стоки и услуги. При спадане на цените на стоките на национално равнище, както нашите така и чуждите купувачи ще търсят повече стоки и услуги от националната икономика, т.е. ще се увеличи търсеното количество реален БВП. Следователно взаимозаместването на националните блага с вносни стоки и услуги е третата причина за отрицателния наклон на съвкупното търсене.
Фактори влияещи върху съвкупното търсене
- При спадане на лихвения процент съвкупното търсене се увеличава
- Ако се очаква инфлацията да нарасне, нараства и търсенето на стоки, поради факта че хората очакват да се повиши тяхната цена в бъдеще и да спадне стойността на наличните им пари.
- При спадане на валутния курс на лева също се увеличава съвкупното търсене. Ако се промени валутния курс на лева се изменя съотношението на цените между вносните и износните стоки, като с това се променя и съвкупното търсене. Вероятно ще се повиши търсенето на български стоки, защото ще са по-евтини.
- Очакваната бъдеща печалба увеличава търсенето на инвестиционни стоки, а с това и съвкупното търсене.
- Количеството пари в обръщение също влияе на съвкупното търсене. Ако Българската национална банка увеличи парите в обръщение, ще нарасне предлагането на кредити, лихвения процент ще спадне, а увеличеното търсене на инвестиционни стоки и предмети за дълготрайна употреба ще доведе до нарастване на съвкупното търсене.
- Съвкупното богатство на нацията може да нарасне, в резултат ще се увеличи съвкупното търсене.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бюджетен дефицит и съвкупно търсене 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.