Безработицата в България


Категория на документа: Икономика


Безработицата в България от началото на периода на прехода до последните няколко години -развитие, причини, особености и последици.

В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото.

Безработицата като социално-икономическо явление е обективно присъща на пазарната икономика.Тя е в тясна връзка и зависимост от развитието на икономиката, а нейната структура, ефективност и адаптивност към вътрешния и външния пазар. От друга страна влияние оказват развитието на населението, неговата демографска структура, мобилност и професионално-образователно и квалификационна структура. Значително влияние върху равнището и развитието на безработицата оказват и такива фактори, като икономическата и социална политика на правителството и местните органи на властта, законодателството и социалното партньорство.

Безработицата е сред най-определящите индикатори за характера и равнището на икономическото развитие, за степента на неговата социална ориентация, за социалното равновесие в обществото. Размерите и структурата на безработицата, състоянието на пазара на труда са едни от най-важните характеристики за икономическото развитие на една страна и за провежданата от нейното правителство икономическа и социална политика. За това проблемите, свързани с безработицата, обедняването на населението поради липса на възможност за трудова реализация, заемат важно място в програмите на всяко правителство.
В настоящият момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем - безработицата, болестта на обществото, за която все още не е открито ефикасно лекарство. Именно този проблем е обект на настоящата дипломна работа. И не защото по-актуален от него няма, а защото е недопустимо в началото на това ново 21-во хилядолетие хиляди млади хора да губят натрупаните знания, умения и опит поради невъзможността да се реализират в собствената си страна.
За да обясним по-пълно и цялостно сериозните икономически, социални и психологически последствия от безработицата най- напред трябва добре да изясним понятията заетост и безрабoтица като фундаментални определения за изследвания проблем.
Макроикономическата нестабилност е вътрешно присъща на стопанския живот, тя изразява начина на поведение на системата и отделните й елементи, дори определя начина на нейното развитие.Тази нестабилност може да се дефинира най- общо от поведението на три основни икономически променливи:
* колебания в равнището на съвкупното (националното ) производство;
* колебания в равнището на заетостта на ресурсите и главно заетостта на труда, което намира израз във формирането на определено равище на безработица;
* Колебания в равнището на цените.
От теорията за икономическия цикъл е известно , че колебанията в равновесното равнище на производството отразяват текущите изменения в обема на създавания брутен вътрешен продукт или съвкупния доход. Това може да се изрази като движение (отдалечаване или доближаване) около потенциалното равнище на производството (общоикономическия потенциал) . Измененията (колебанията) в обема на националното производство се отразяват и върху използването на разполагаемите (ограничени) национални ресурси и най- съществено на най- ценния национален ресурс - труд.
Поради тази причина заетостта и безработицта са състояния, които са ориентирани и могат да бъдат оценени спрямо потенциалното производство. Възможни са три положения:

- Когато текущото производство е на потенциалното равнище( на границта на производствените възможности), в икономиката е налице пълна заетост на националните ресурси, включително и на труда.Тогава ресурсите се използват изцяло и ефективно.
- Когато икономиката е под равнището на потенциалния продукт, ресурсите не се използват изцяло и ефективно и е налице непълна заетост- това се отнася и за разполагаемата в националната икономиката активна работна сила(фактора труд) като част от работната сила не се включва в производството и се формира безработица. По този начин колебанията (отклоненията) на реалното производство от потенциалното равнище на икономиката се отразяват и върху равнището на пълната заетост в т.ч. и на заетостта на труда.
- Ако текущото производство е над потенциалното равнище , ресурсите мса свръхнатоварени и не се използват ефективно (икономиката "прегрява"). Свръхзаетостта на трудовите ресурси води до неефективното им използване , защото за малки прирасти в производителността трябва да се заплаща висока цена.
От посоченото дотук може да се направи изводът, че безработицата е отклоненеие под равнището на пълната заетост и по време на периоди, в които текущото производство се установява под потенциално възможното.следователно има връзка между безработицта и икономическия цикъл,по-специално-неговата низходяща фаза(рецесия), по време на която обемът на реалния брутен вътрешен продукт намалява. И тази връзка е доказана емперично от известния икономист А. Оукън в неговия закон - безработицата се увеличава с 1 % над нейното естествено равнище, ако съвкупното производство спадне с 2-3% под общоикономическия потениал.
Като най-елементарно определения за безработицата може да се приеме нарушаването на пълната заетост на труда;като състояние на незаетост на работната сила.Тя се съпътства от незаетост на други ресурси,така че безработицта не е проблем единствено на пазара на труда. Когато икономиката не е в състояние да осигури достатъчно работни места за всички, които желаят и могат да се трудят, тогава е налице цялостна загуба от неизползваните или неефективно разпределените ресурси.
Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика на развитите страни, изразяващ несъответствия в търсенето и предлагането на труд на пазара на труда. Наличието на безработица е признак, че дадена икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт, като от своя страна означава, че е нарушена пълната заетост и следователно може да се охарактеризира със значителни негативни последици за обществото и икономиката като цяло. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционният поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще и т.н.
Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща онази част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чийто долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. Именно тази активна работна сила формира трудовия пазар. Нейни основни участници са две категории хора: заети (employed) и безработни (unemployed).
По принцип всяка страна сама определя конкретните признаци за определяне на дадено лице като безработно чрез своето трудово законодателство. През 1982г. се провежда ХIII Международна конференция по статистика в Женева, на която се приема, че в обхвата на безработицата се включват всички хора над и до определена възраст, които в продължение на даден период са без работа, т.е. не им се заплаща или не са имали доходи от собствен бизнес, но които търсят работа и са способни да бъдат наети. За Международната организация на труда безработицата е наличност на определен контингент от лица над определена възраст,нямащи работа, но годни да извършват работа в настоящия момент и търсещи работа в разглеждания период. Така не весе индивид, кйто не се труди може да се определи като безработен. Едно лице може да се счита за безработно ако отговаря на следните условия:
- да е над определена възраст, над която законодателно е прието, че е трудоспособно(16год.)
- да не осъществява дейност, която му носи под някаква форма доход ; да не извършва определени трудови функции срещу заплащане(да е неработещо)
- да е способно да осъществява определени трудови функии,да е годно да извършва работа, но по определени икономически причини да е лишено от рази възможност
- да търси активно работа, за целта на което по съответния начин готовността да бъде наето

Търсенето на работа включва извършването на определени действия от страна на индивида като регистрация на трудовата борса, молби за назначаване, проверки за работа в предприятия и фирми, поместване или отговаряне на обяви в пресата и т.н.
По своята същност безработните са част от т.нар. активна работна сила, наричана още трудоспособно население, като зад това наименование следва да разбираме всички лица над определена минимална възраст, които могат и активно желаят да работят. Именно активната работна сила формира трудовия пазар като нейни основни участници са заетите лица и безработните.

За определяне нивото на безработицата в дадена страна се използват данните за състоянието на трудовия пазар, а именно демографският прираст на населението, структурните промени в производството, миграционните процеси и други, като в преобладаващата си част за безработицата бихме могли да кажем, че е резултат от нарушеното равновесие на съответния пазар, при което предлагането на труд надхвърля съответното търсено количество.
Съществува и една трета част от населението на дадена страна, която не можем да причислим нито към заетите, нито към безработните. Това е така наречената извънработна сила и е третата група, формираща населението. Тук се причисляват лицата, занимаващи се с домакинска работа, учащите се, пенсионерите, отказалите се от полагане на труд поради тежки заболявания и всички останали, можещи, но нежелаещи да полагат труд.

Два са основните показателя, измерващи нивото на безработицата:

*Абсолютен размер на безработните лица - определящ се от хората без работно място, които са изявили своето желание да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

*Равнище или норма на безработица - определяно чрез процентното съотношение на броя на безработните към размера на активната работна сила.
Определянето на абсолютният брой на безработните лица, както и на нормата на безработицата, може да стане по два начина: чрез административната система за регистриране на безработните лица, изградена към Националната служба по заетостта; и чрез редовно провеждани статистически наблюдения на работната сила на НСИ.

Безработицата, определяна чрез административната система за регистриране, обхваща всички лица, които не са заети, регистрирали са се като безработни в бюрото по труда по местоживеене, проявяват активност при търсенето на работа и са готови веднага да започнат, щом им се предложи такава възможност. Тази информация обаче, не е достатъчно точна за правилното определяне на равнището на безработицата. Нейната специфика е такава, че тя не може да обхване лицата, които не са заети, но не ползват посредническите услуги на бюрата по труда при търсенето на работа, както и лицата, които са обезверени и са снели регистрацията си във въпросните бюра.

За разлика от административната статистика, която се основава на акта на доброволната регистрация на безработните лица в съответните бюра по труда, наблюденията на работната сила, провеждани от НСИ, възприемат принципа на самоопределянето на лицата като безработни.

От функционална гледна точка безработицата е един от начините, по които съвременната икономика реагира на променящите се технологически, производствени и други условия, но тя в социален проблем(показател за изключване от основно право на всеки човек- правото на труд, а следователно изключване и от доходи), който трудно се поддава на целенасочно въздействие от страна на държавата,въпреки големите очаквания, че точно тя може да направи това. Ето защо безработицата е един от централните въпроси на макроикономическата теория поради възприемането й като същностна черта на пазарното предлагане.В историята на развитите страни през XIX-XXв. се колебае в диапазони от 2-3% до 15-25% от работната сила в зависимост от фазата на бизнес цикъла.По време на Голямата депресия 1929-1933г. В САЩ без работа са повече от 10млн. души; по време на първата(1973-1975) и втората(1979-1980) нефтене криза безработицата нараства във всички индустриално развити страни.Още в края на 30-те год. На миналия век Дж. Кейнс я нарича "най-значителния порок на обществото" , който поражда множество други пороци. В условията на преход към пазарно стопанство в България безработицата достигна средно равнище от 18-19% от работната сила, а за отделни райони в страната и до по-високи равнища.
Последиците от високата безработица са комплексни- както за отделното домакинство, така и за икономиката и обществото като цяло.Икономическата цена, която обществото заплаща за безработицата е твърде висока, особено ако последната има висок обхват и придобие застоен характер. Намалението на доходите на домакинствата води до намаление на потребителските разходи, а оттук и до намаление на фирмените приходи и възможности за нормално възпроизводство. Получава се ''омагъосан кръг'': ниски доходи-ниски приходи-ниско търсене на работна сила. Към тази цена следва да се прибави и нарастването на разходите за издръжка безработните, които лежат върху социалноосигурителните фондове. Загубите от безработицата могат да се сведат главно до следното:

- намаляване на доходите на обществото, фирмите и индивидите;
- увеличаване на разходите на бюджета и социалноосигурителните фондове за трансфери към безработните и социално слабите;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Безработицата в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.