Берлинската и Кубинската криза


Категория на документа: Икономика


3. Берлинската криза (1958 - 1963). Кубинската криза (1962) - реална опасност от Трета световна война

През 1956 г. две събития променят следвоенния модел на международните отношения. Първото е Суецката криза (1956 г.), а второто - процесите, които се развиват в Източна Европа и най-вече унгарското въстание същата година. Суецката криза, провокирана от съветския лидер Хрушчов, е първият акт, с който се нарушава установеният статут на разделена Европа. Унгарското въстание е потушено от съветските войски, с които се показва категоричната решителност на съветската страна твърдо да отстоява своята сфера на влияние. От друга страна, унгарското въстание и неговото потушаване показва пълната безпомощност на западните страни (НАТО и най-вече САЩ) да се намесят в процесите, които стават в източноевропейските държави. Тези събития дават основание за сериозни изводи, които се имат предвид във всички външнополитически ходове на двата военни блока.

През 1958 г. СССР излиза с инициатива столицата на бивша Германия, Берлин, също разделена на 4 зони, да бъде обединена и обявена за демилитаризиран град, свободен град. Въпросът за Берлин е решен, както и въпросът за разделението на Германия, с четиристранно споразумение - СССР, САЩ, Англия и Франция. В съветската инициатива се дава срок от 6 месеца, в които западните съюзници трябва да отговорят. В противен случай, ако те не дадат отговор, съветската зона от Берлин ще бъде предоставена на ГДР. Тази нота - ултиматум, която отправя съветската страна, се приема по различен начин от западните съюзници, като част от тях предлагат остра реакция срещу съветската инициатива, а друга част смята, че не си заслужава заради един град да се води война. С този дипломатически ход СССР преследва 2 цели: напрежение в западните съюзници и техните взаимоотношения и удар по западногерманското правителство, което е дясно, с цел да бъдат създадени условия за идване на власт на едно социалдемократическо правителство. Отношенията на СССР със западните страни се изострят до крайност. Студената война достига почти кулминационната си точка от своето начало. Като връхна точка на това напрежение се явява изграждането на Берлинската стена (13 август 1961 г.). Този акт още повече изостря отношенията както изток-запад, така и вътрешните противоречия в самия НАТО.

В крайна сметка надделява позицията на Англия, която оказва изключително въздействие и върху поведението на Вашингтон. Лондон е категоричен, че не желае да води война за бившата столица на нацистка Германия, с която тя подтиква и президента Кенеди дипломатично да омаловажи случая с издигането на стената. В публично изявление президента на САЩ Кенеди обявява, че издигането на стената не отговаря на американските критерии за агресия. Следователно САЩ нямат правно основание да се намесят в случая.

Освен посочените причини, провокирали Берлинската криза, особено силно се откроява още една причина. А именно нарастващата разлика в икономикосоциално отношение между ГДР и ФРГ, която разлика от своя страна подтиква източногерманските граждани да бягат във ФРГ. До издигането на Берлинската стена над 3 млн. източногерманци са избягали на запад. Освен сериозното обезлюдяване на ГДР и особено лишаване от изключително подготвени кадри, икономическото изоставане на Източна Германия нанася сериозен удар и върху единството и авторитета на страните от т. нар. социалистическа система.

Както унгарските събития, така и Берлинската криза показаха, че западноевропейските съюзници под никаква форма няма да употребят сила и се противопоставят на съществуващите и установени вече сфери на влияние.

През 1958 г. се развиват бурни революционни събития на Куба. На 1 януари 1959 г. е свален кубинският диктатор Батиста и начело на кубинската държава застава Фидел Кастро. Той е безпартиен, по убеждения националист и антиимпериалист. Революцията в Куба има антидиктаторски характер, срещу Батиста. Същата обаче е погрешно оценена от спец. службите на САЩ (по-специално ЦРУ) като антиамериканско събитие. Тази оценка е внушена и на американския президент Кенеди. Поради това той дава съгласие да се въоръжат част от избягалите от Куба политически емигранти и се направи опит за свалянето на Ф. Кастро. Извършеният през април 1961 г. опит за сваляне на Кастро чрез дебаркиране на няколко хиляди кубински емигранти на кубинския бряг е осуетен. Те само за един ден са разбити и опитът търпи пълен провал. Този акт се приема от кубинското ръководство и от Фидел Кастро лично като американски акт, поради което кубинското правителство рязко променя позицията си към САЩ. Възползвайки се от влошените кубинско-американски отношения, СССР успява да привлече Фидел Кастро, оказвайки му и сериозна икономическа помощ. Заедно с тази помощ обаче, СССР изпраща на острова и ракети със среден радиус на действие, които са способни да носят и ядрено оръжие. През октомври 1962 г. американското разузнавателни самолети засичат съветските ракети, както и съветски войници, около 300 души. На тази информация Вашингтон реагира изключително гневно. В крайно ултимативен тон искат незабавно демонстриране и изтегляне на съветски ракети, които са в грубо нарушение на доктрината Мънроу. Заедно с ултиматума, САЩ правят пълна морска блокада на Куба и привеждат в бойна готовност както стратегическите си сили, така и цялата американска армия. След около 3-4 дни бурни разговори главно чрез посланика на СССР във Вашингтон, се постига едва на четвъртия ден споразумение, съгласно което СССР е готов незабавно да изтегли ракетите, поемайки и задължението за бъдеще да не инсталира такъв тип оръжие на кубинска земя, а САЩ поемат от своя страна ангажимента да изтеглят останалите американски ракети от Турция и да не посягат за в бъдеще върху режима на Куба.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Берлинската и Кубинската криза 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.