Банкови сделки


Категория на документа: Икономика









1. Увод

Лизингът, факторингът и форфетингът са спомагателни форми на банковото кредитиране. Те имат пряко изразен кредитен харарактер, но се приближават към някои от особеностите на търговския кредит и на неговия механизъм. Когато като субект в сделката се включи и банка, тези специфични техники придобиват и характер на банково кредитиране.

2.Изложение

Лизингът представлява отдаване под наем или аренда на реален капитал(машини, оборудване, транспортни средства, строителна техника и др.). Той е прехвърляне на владение при запазване на определен интерес от прехвърлятеля към веща. В практиката са познати различни видове лизингови операции. Основните сред тях са: финансов лизинг и оперативен лизинг. Финансовият лизинг е дългосрочна сделка, при която срока по договора достига до срока на живота на средствата на труда. Договорът за финансов лизинг е неотменяем. По време на този договор, наемателя плаща наем, които включва от една страна сумата за въстановяване на даденото под наем имущество, а от др. страна включва печалбата. Сумата за въстановяване е свързана с амортизацията и с въстановяването на физически и морално-остарели фондове в парична форма. Печалбата е сравнително равна на средната норма на печалбата в момента на страната (отрасъла). Печалбата трябва да бъде най-малко равна на лихвения %.

При оперативния лизинг, лизингополучателя ползва ДМА и заплаща парична вноска като наем. Той връща ДМА на лизингодателя и не придобива собственост върху актива. Оперативният лизинг се дели на експлоатационен и специализиран. Експлоатационният лизинг е краткосрочен до 3 год. и се нарича още рентинг. След изтичането на срока по договора, взетото под наем имущество се връща на лизинговата организация. В договорите за лизинг, винаги се вписва допълнителна клауза, когато даденото под наем не се връща, а наемателя остава собственик.

Специализираният лизинг се прави от специални лизингови операции. В цената винаги се включва комисионна за допълнителни специални услуги. Държавата стимулира специализирания лизинг чрез данъчни облекчения: разрешава се на наемателя да погасява получен кредит за лизинг заедно с лихвите; наемателя има право да включва наема по лизинга в производствените си разходи; намаляват се митата на внасяните средства на труда предназначени за лизинг.

Субектите на лизинговата сделка са: производителя на оборудването или машините; арендодателят; арендаторът(субектът, които получава и използва съответния обект за определен период и при договорени условия); банката.

Участието на банката в лизинговата сделка се изразява в това: банката да е кредитор; да е в ролята на лизингодател; всички плащания по лизинга се правят чрез банката. Технологията на лизинговата сделка може да бъде обобщена по следния начин. Първоначално лизингополучателят(клиентът) проявева интерес към определен актив. От своя страна предприятието-производител изпраща оферта. Клиентът подава искане за ползване на лизинг към лизинговото дружество. То от своя страна проучва офертата и ако тя е изгодна, сключва договор за лизинг с лизингополучателя. Лизинговото дружество плаща, цената на актива, на предприятието-производител и то предава актива на клиента. Той предава собствеността на актива на лизинговото дружество, а то му предоставя право за ползване на актива. Лизингополучателят започва изплащането на лизингови вноски на лизинговото дружество. Тогава лизинговото дружествово потвърждава правото на собственост върху актива.

Участието на банките в лизинговите сделки става по два начина - пряко и непряко. В този смисъл са познати два вида банков лизинг - пряк и непряк.

При прекия лизинг банката встъпва в ролята на лизингодател. Тя придобива оборудването от даден производител или доставчик и го отдава на лизинг. По този начин лизингополучателят получава производствените активи и започва да ги използва по предназначение, като заплаща на банката дължимите лизингови вноски. Обезпечението по тази сделка е самото лизингово оборудване. Този лизинг е известен в специализираната литература и като директен лизинг.

При непрекия лизинг банката предоставя банков кредит на дадена лизингова компания, която купува с него лизинговото оборудване от даден производител или доставчик. След това лизинговата компания сключва лизингов договор с лизингополучателя, като последния се задължава да й плаща лизинговите вноски до изтичането на срока на договора. Постъпленията от тях се явяват източник на средства, с които лизингодателя покрива погасителните вноски по кредита, предоставен му от Банка лизингодател Лизингополучател Доставчик Лизингов договор Лизингово оборудване Лизингови вноски Договор за продажба. Тук обезпечението по сделката отново е лизинговото оборудване.

За да плаща лизинговите вноски по договора за финансов лизинг, лизингополучателят си открива сметка в дадена банка (обикновено банката-лизингодател при прекия лизинг или банката-кредитор при непрекия банков лизинг). Ако лизинговата вещ е автомобил, освен месечните лизингови вноски, които ще плаща през целия срок на лизинговия договор, лизингополучателят дължи още следните суми:
* авансова вноска (включително и ДДС, ако е дължим);
* еднократна такса "лизинг";
* такса за обработка на документи и регистрация на автомобила в КАТ;
* застрахователни премии по застраховки "Гражданска отговорност на автомобилистите" и "Автокаско";
* такса за вписване на договора за финансов лизинг в централния регистър на особените залози към Министерството на правосъдието;
* направените от лизингодателя разноски за възстановяване владението върху лизинговата вещ при прекратяване на договора без изкупуване на автомобила или при разваляне на договора.
При забавяне на плащанията по лизинговите вноски се начислява наказателна лихва, а ако забавата е със срок по-дълъг от три месеца, уговорените плащания по лизинговия договор стават предсрочно изискуеми.

Банковият факторинг е специфичен вид кредитна сделка, при която банката (факторът) поема задължението да изкупува и събира вземанията на свои клиенти от трети лица. Факторингът се сключва за изпълнение на еднократна задача или текуща помощ. При събиране на вземането, факторът може да заверява сметката на клиента след като получи сумата от длъжника, а ако съществува договореност, може и веднага. Грижата за вземането е изцяло на банката. Тя може да купи и общите вземания на свой клиенти срещу длъжника, който е платежоспособен. Сделките са с продължителност до 90 дни. Факторингът предтавлява тристранна транзакция, в която участват: длъжник(купувач); първоначален кредитор(доставчик) и факторингова финансова институция-банката изкупува търговски вземания от купувача като абансово му изплаща сумата от тях, ако са одобрени. Факторингът бива: екзпортен(предназначен за бълг. износител, които предават на международни пазари); импортен(за фирми внасящи стоки от чужбина на разсрочено плащане); вътрешен(извършва се в границата на една държва); факторинг с право на възражение(от страна на продавача); факторинг без право на възнаграждение.

Технологията на факторинговата сделка мойе да се обобщи по следния начин. Длъжникът(купувач) и първоначалния кредитор(доставчик) сключват търговски договор и стоката се доставя. Доставчикът подава, към фактора, искане за ползване на факторинг и сключва договор с него. Първоначалния кредитор прехвърля правата по вземанията на фактора. Той от своя страна инкасира вземания, а купувача заплаща падежните задължения. Факторът има важно значение за икономиката. Той спомага за разрешаването на основните проблеми, съпътстващи продажбите на отложено плащане. Те се превръщат в стандарт, който е все по-популярен и предпочитан от купувачите на националните и международните пазари.

Предимствата на факторинговите сделки за банката-фактор са следните:
* чрез факторинга банката привлича нови клиенти и разширява пазарните си позиции;
* повишава се банковата рентабилност, тъй като факто-ринговите сделки се финансират с евтин финансов ресурс, а същевременно се събират комисиони за факторинг и за събиране на вземанията и такси за обработка на фактурите и за определяне на лимити към длъжниците.
* диверсифицират се банковите активи. Банка фактор Длъжник Доставчик Договор за факторинг Събиране на вземането Договор за доставка на стоки или услуги Финансиране до 90% от стойността на фактурата
Предимствата на факторинговите сделки за доставчика са следните:
* увеличават се оборотните средства на доставчика;
* гарантира се събирането на неговите вземания;
* кредитният риск се прехвърля към банката-фактор;
* подобрява се ликвидността на доставчика;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банкови сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.