Анализ от 7 до 12 глава на книгата "Бащата на манипулацията" от Лари Тай


Категория на документа: Икономика



Страстта на Бернайс към "Юнайтед фрут" затихва чак когато компанията му съобщава в началото на 1959г., че не се нуждае повече от неговите услуги.

След смъртта на Бернайс през 1995г. петдесет и три кутии с документи, свързани с "Юнайтед фрут" стават публично достояние. Тези документи позказват в детайли маневрите му зад сцената и разкриват как през 1954г. помага да бъде свален левият режим в Гватемала. Показват и как пропагандната война, която Бернайс води в Гватемала, поставя основите за следващите американски кампании, водени в Куба и много по-късно във Виетнам.

Гватемала не е първият научен експеримент на Бернайс във външната политика. Първият е веднага след Първата световна война, когато се заема да помогне на Литовския национален съвет в Съединените щати да извоюва признаването от Америка на Литва, която се откъсва от Русия и сформира република. В този свой проект Бернайс създава новата за онова време идея, наречена "плънка за вестниците" - материали дълги около десет самтиметра. Те се изпращат до вестниците в цялата страна и ако редакторът трябва да запълни дупка, може да ги използва. Това нововъведение на Бернайс се превръща в стандартен начин за правене на бизнес - помага на редакторите по света да запълват празните пространства, а на ПР-мените да промоцират клиентите си.

Стратегията на Бернайс заработва, макар и бавно. Сенатът признава Литва като независима държава през 1919г., а официалното признаване идва три години по-късно.

Еди е обвързан и с Израел, макар и не официално от типа клиент-съветник. Хаим Вайцман, който по-късно помага за създаването на Израел и става първият й президент, предлага на Бернайс да го направи министър на външните работи, ако му помогне в целите му. ПР-менът му отказва, казвайки, че не вярва в религиозна държава.

Работата на Бернайс с правителството на Индия е по-официална и продължителна. Когато в началото на 50-те години той се намесва, напрежението между Индия и САЩ се покачва. Америка е разстроена от това, че Индия не се присъединява в борбата срещу Северна Корея и срещу комунизма като цяло. Индийците пък чувстват, че Америка покровителства техния най-голям враг Пакистан в конфликта за Кашмир и че гледат на Индия като на нецивилизована и неразвита страна. Бернайс предлага да помогне да се подобри този имидж срещу годишна такса от 35 000 долара и още 175 000 долара за разходи.

Неговата кампания е идентична с тези, които провежда за индустриални клиенти, само че този път фронт-групите, операциите по писането на писма и другите пропагандни техники са от името на една държава, а не на определен продукт. Отношенията на Бернайс с правителството на Индия обаче пропадат. На страниците на "Ню Йорк таймс" излиза редакторска статия, осъждаща позицията на Индия за Кашмир. Според Бернайс, индийският консул заплашва с война, ако вестникът не промени позицията си. ПР-менът отговаря с гневно писмо до своите индийски работодатели. Те също са възмутени.

9. Чичо Зиги

Всеки, който познава Едуард Бернайс, знае колко много е взел от своя знаменит чичо Зигмунд Фройд, но малцина знаят колко много му е дал. Доказателствата за това са разпръснати из десетките писма, които Еди и Фройд си разменят от 1919г. до 1933г. Кореспонденцията между тях е ту много сърдечна, ту много хладна.

Голяма част от тези писма се фокусират върху ролята на Бернайс при превода на книгата "Въведение в психоанализата" на Фройд на английски. Веднъж той упълномощява своя племенник да продължава с превода, а в следващ момент инструктира бащата на Бернайс "да каже на Едуард да спре превода".

Писмата отразяват променливия характер и постоянната смяна на настроенията на Фройд, който един ден мъмри своя племенник, а на другия разглася славата му. Това до някъде е резултат на стреса, на който е подложен. Отговорът на Бернайс към непостоянното състояние на духа на Фройд е да бъде невъзмутим. Няма и следа от характера, който се проявява пред роднини и колеги, съмняващи се в неговите мотиви или тактики. Той изглежда доволен, че служи на своя известен чичо, и желае да не обръща внимание на неговите изблици.

Лесно може да се види какво получава Фройд от тази кореспонденция - съвет за публикуване на неговите трудове, насоки и офрти за заплащане на бъдещи материали и добронамерен безплатен финансов съвет. На Бернайс му харесва да предлага на чичо си съвети, които са много ценни за него, и храни убеждението, че Фройд го възприема насериозно, слуша съветите му и в редки случаи изразява своята признателност.

Между тях обаче има и напрежение. Преводът например подновява дрязгите им, особено след като Фройд има възможност да го прегледа и открива "голям брой печатни грешки и неточности". Изглежда, че гневът му обаче утихва, когато започват да се леят положителни отзиви във вестниците и да текат пари. Вдъхновен, Еди се захваща с някои възможни сделки за Фройд, сред които материали по теми като "Душевното място на съпругата в дома" и "За какво си мислят децата". Фройд определя тези идеи като "неподходящи" и добавя, че не счита офертата за интригуваща, а темите смята за банални и далеч от интересите му. Вероятно Фройд се е почувствал малко засрамен, че трябва да излезе от своите високи стандарти, като му се предлага да печели пари, пишейки общодостъпни материали.

Еди често пише препоръчителни писма за американски журналисти, които са във Виена и искат да интервюират неговия чичо, изпраща му и потенциални пациенти. Фройд не винаги е услужлив.

Еди се обръща към чичо си и с друго предложение, този път за създаването на неговата автобиография и с обещанието за авансово плащане на повече от 5000 долара, но и тази идея бива отхвърлена. Фройд твърди, че една автобиография е оправдана само при две условия. На първо място съответната личност да има участие в интересни събития, важни за всички и второ, като психологично изследване.

Бернайс има собствени истории за своя чичо, когото пръв споменава на първата страница на своята автобиография и цитира или споменава по някакъв начин на цели четиридесет и четири страници. Това, което е научил от Фройд приписва повече на разговорите с него, отколкото на прилежно четене на трудовете му. Мненията, че в работата си като ПР-мен Бернайс е бил повлиян от чичо си, той коментира като лоша интерпретация, която продължава да преобладава в пъблик рилейшънс. Еди казва, че рядко се занимава със създаването на образи сред обществото. Това, което всъщност прави е да влияе върху действията и да ги остави сами да се проектират върху публиката.

Независимо от това дали го признава или не, Бернайс е един от най-верните ученици на Фройд и негов най-чест имитатор. Но най-вече Еди заема идеите на чичо си за символите и другите сили, които мотивират хората, и ги използва като строителен материал за изкуството и професията пъблик рилейшънс.

Освен всичко друго, Бернайс работи на сцената на публичността, докато неговия чичо е пленен от личните и вътрешните проблеми на личността. Всъщност Еди е социолог, докато Фройд си остава обвързан с психологията. И докато Фройд се стреми да освободи хората от техните подсъзнателни мотиви и желания, Бернайс се стреми да използва тези страсти.

10. Годините в Кембридж

Да напуснеш Ню Йорк след близо седемдесет години, прекарани там, не е лесно, но Бернайс иска да завърши мемоарите си и решава, че не може да го направи в град, който го разсейва с много работа и препълнен социален календар. Веднъж решил да напусне, въпросът къде той и Дорис ще прекарат златните си години се решава чрез прилагане на същите изследвания и търсене на причини, които използва с клиентите си през всичките четиридесет и пет години.

Кембридж отговаря на всичките му критерии, а и там живее цялото му семейство, което го прави единствения избор от самото начало. Преместването му обаче не е истинско оттегляне, а по-скоро отдаване на съзерцание. Бернайс се заема с много нови проекти, сред които са спасяването на яворовите дървета покрай "Мемориал драйв", Спешният комитет за спасяване на семейните къщи в Кембридж, работата му срещу възрастовата дискриминация в Масачузетс и пр.

Бернайс взема участие и в национални каузи, като тази за подобряване на американските училища например. С прилагането на техники, които много добре работят за продажбата на бекон, бира и книги, Еди започва работа за Националната училищна ПР-асоциациа в средата на 70-те години. Той дава на асоциацията пари за създаване на ПР-библиотека, говори на срещите им, пише увод към книги и т.н.

Едуард Бернайс помага и при набирането на помощи за жертвите от земетресения в Америка и увеличава популярността на масачузетското общество за предотвратяване на жестокостта към животните и други неправителствени организации. Неговата фондация "Едуард Л. Бернайс" дарява хиляди долари за най-различни каузи. От време на време се появяват и платени клиенти, но техниките на Бернайс все по-често изглеждат демоде, ако не и изтъркани. Освен това, той действа сам, във време, в което известните големи фирми предпочитат големи и известни ПР-фирми.

Семейството на Бернайс го описва като чудак, който винаги прави нещата по свой начин, което понякога е очарователно, но понякога и досадно. Не може да разказва за минала ПР-кампания, без да настоява, че тя представлява прецедент, дори не може да яде просто супа, без да я обяви за "най-вкусната супа, която някога е ял". Семейството му знае, че тези преувеличения са част от работата му и отдавна са се превърнали в част от неговата личност, и че Бернайс наистина вярва, че супата е най-хубавата, и приемат хиперболата.

Отношенията на Бернайс с дъщерите и внуците му не винаги са топли и сърдечни. Еди прибавя внуците си към дългия списък от хора, на които изпраща копие от всеки материал, който пише, и всяка статия за него. Често той се намесва в личния им живот, опитвайки се да прилага своите ПР-техники, което ги дразни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ от 7 до 12 глава на книгата "Бащата на манипулацията" от Лари Тай 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.