Анализ на обръщаемостта на капитала в ДМА


Категория на документа: Икономика



4. Амортизацията като фактор на приходите

Определянето на резултатите от стопанската дейност през даден период обхваща установяването на приходите от средствата за същия период, в това число и вземанията и тяхното разпределение на обратни постъпления и излишъци. Излишъкът от постъпленията обхваща печалбата, данъците и величината на обратните постъпления от амортизации.

Пример: Сумата от постъпленията възлиза на 180 парични единици. От тях 80 парични единици са материалните, трудовите и други разходи. Излишъкът от постъпленията е 100 парични единици. Амортизацията на дълготрайните активи е 40 парични единици. При данъчен процент = 50% върху облагаемата печалба за собственика и държавата се падат по 30 парични единици. При същия излишък, ако амортизацията се увеличи на 50 парични единици, то както печалбата за собственика, така и данъците се намаляват на по 25 парични единици.

Понеже амортизацията не подлежи на данъчно облагане, фирмата има интерес да я увеличи колкото е възможно повече. Освен това обратните постъпления от амортизации са паричен доход за фирмата, който също зависи от това, каква е амортизационната квота. При другите разходи от гледна точка на икономическата ефективност, интересът на фирмата е насочен в обратна посока. Докато при другите разходи целта е те да бъдат колкото се може по-ниски, при амортизациите това не е така.

Величината на обратните постъпления от амортизацията на дълготрайните активи оказва влияние върху печалбата и заедно с това и върху данъците, които се начисляват върху нея.

Ако през отделните периоди има константно използване на дълготрайните активи (от гледна точка на количеството и на интензивността), следва, че линейната амортизация изисква като предпоставка константни излишъци на общите постъпления.

При намаляващи или увеличаващи се излишъци от приходите и при запазване на непроменени останалите условия, това не би се получило. Дегресивната амортизация при същите предпоставки дава друга картина.

При запазващи се константни излишъци от приходите, относителният дел на печалбата и данъците нараства. Това е последица от намаляващата от година на година амортизационна квота.

Сравнението на двата метода на амортизация показва, че собственикът на фирмата, по отношение на обратните постъпления от амортизации, при дегресивния метод получава едно предимство, свързано с лихвите. Ако процентът на данъците намалява, тогава линейната амортизация има предимство. При увеличаване на данъчните ставки става обратното. В разглежданите два случая не са взети под внимание всички възможни влияния в тази взаимовръзка. Например би могло да се стигне до преждевременно изписване (изваждане на дълготрайните активи от експлоатация). Последица от това (при константни излишъци от приходите) е рязкото спадане на излишъка от приходи. Ето защо дегресивната амортизация е подходяща в случаите, където спада излишъкът от приходите, което може да е резултат или на спадане на цените, или на намаляване на продажбите. Вследствие на това при увеличаващи се цени или продажби трябва да се увеличат и амортизационните квоти.

При константно олихвяване на инвестирания капитал (примерно 10%) амортизационната квота е прогресивна, а доходът (лихвата) - дегресивен. Ако изчисленията се извършват с намаляващи или увеличаващи се излишъци на приходите при положение на вътрешния лихвен процент, се идва до извода, че амортизационните квоти до голяма степен следват излишъците на приходите. Следователно амортизацията се ориентира към излишъците.

5. Амортизацията като фактор на финансирането

Амортизацията служи за запазването на капитала. Едновременно с това трябва да има и гаранция, че ще бъде осъществено едно подновяване (реинвестиция) на употребените (износените) дълготрайни активи. На практика това означава, че обратните постъпления от амортизация трябва да бъдат поддържани ликвидни толкова дълго време, докато реинвестицията се осъществи. Ако средствата се насочат в друго приложение, подновяването на актива е под въпрос, ако не се предвиди увеличаването на капитала отвън. При дълготраен актив с по-голяма продължителност на използване е възможно обратните постъпления междувременно да се използват и за други цели до реинвестирането им отново в дълготрайни активи. Това дава възможност обратните постъпления от амортизация да служат като фактор на финансирането. Това финансиране е известно като финансиране чрез освобождаване на капитал.

При амортизирането на определен машинен парк се освобождават продължително време ликвидни средства, които произтичат от обратните постъпления на амортизациите. Размерът на тези средства се определя от възрастта на този машинен парк.

Амортизацията може да се посочи в баланса директно или индиректно. При сега действащия закон за счетоводството се прилага директното посочване на амортизациите. При него стойността на дълготрайните активи се намалява с амортизационната квота, която се посочва в баланса в колонката за коректив.

При индиректното посочване на амортизацията дълготрайните активи се балансират с покупните стойности. В пасивната страна на баланса се създава перо, което се означава като стойностна корекция към имуществото дълготрайни активи.

Стойностната корекция се записва и посочва толкова дълго, колкото се използва в производството дълготрайният актив. Тя показва направените амортизации и се разглежда като израз на разпределението на разходите, както това се изтъква в търговските и данъчно правните предписания. При този случай не се поставя въпросът за временната стойност на дълготрайните активи.

Стойностната корекция се разглежда в следния аспект: когато дълготрайният актив престане да се експлоатира, за собственика ще настъпи загуба в размер на покупната стойност. От предпазливост за времето на използването на актива през отделните години се правят отчисления за резервния (амортизационния) фонд, за да може от тях в края на продължителността на използването на дълготрайните активи да се покрият загубите (теория на антиципация на загубите).

Стойностната корекция от гледна точка на монетарното изчисление на резултатите представлява абстрактната насрещна стойност на обратните постъпления към инвестициите. По такъв начин пасивната страна на баланса при индиректното представяне на амортизациите дава информация за това, дали имуществото е финансирано чрез паричния и капиталовия пазар (вноски, постъпления) или чрез вземания от процеса на оборота.

6. Ефектът на разширението (капацитетен ефект)

При освобождаването на капитала възниква въпросът за използването на освободените суми. Възможни са няколко варианта:
o Връщането на собствен и чужд капитал;
o Инвестиции в ДМА;
o Инвестиции във финансови средства;
o Инвестиции в запаси.

Подновената инвестиция в дълготрайни активи е особено интересна поради това, че се дава възможност за продължаване на ефекта от освобождаването на капитал при новите дълготрайни активи и по този начин стават възможни по-нататъшните инвестиции. Наред с освобождаването на капитал се постига ефект на разширението на капацитетите (ефект на Ломан Рухти).

Пример: Фирма "Х" се създава с 10 машини. Покупната стойност на 1 машина е 5000лв. Прилага се линейният метод на амортизация. Срокът на експлоатация на машините е 5 години. Годишното производство на 1 машина е 2000 бр. Реализираните в края на всяка година амортизации се реинвестират в машини от същия тип. За 5 години броят на машините нараства с 20. В шестата година излизат от експлоатация десетте стари машини, така че броят на машините се установява на 14. В следващите периоди броят на машините се стабилизира на 16. Имаме едно нарастване на машините 1,6 пъти в сравнение с изходното състояние.

Разширяването на капацитета чрез използването на освободения капитал от амортизациите води в разглеждания пример до растеж от 60%, без допълнителни средства.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на обръщаемостта на капитала в ДМА 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.