Агробизнес с производството на полски култури (рапица)


Категория на документа: Икономика


 Растениевъдството е отрасъл от селското стопанство, който има задачата да осигурява производство на продукти от растителен произход. Тези продукти представляват голяма част от храната на човека, фуража за домашните животни и суровините за хранителната, текстилната и други отрасли на промишлеността.

Исторически растениевъдството възниква след животновъдството. Човекът се е научил най-напред да отглежда животни, а значително по-късно е започнал да отглежда растения. С възникването на растениевъдството се създават условия за заседнал живот, което е предпоставка за изграждането на човешките цивилизации, характерни за различните исторически епохи.

Независимо, че растениевъдството възниква по-късно, с течение на времето то започва да заема важно място в дейността на човека и в много страни се оформя като основен отрасъл на селското стопанство.

Като такъв растениевъдството обхваща отглеждането на всички културни растения. Като наука неговият обхват е по-малък и се отнася до културни растения, които се отглеждат на големи площи и са известни като полски култури. Другите култури като овощни, зеленчукови, лозя, цветя и горските дървесни видове са предмет на отделни дисциплини - овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, цветарство, лесовъдство.

Основно при отглеждането на полските култури e получаването на устойчиви по отношение на количеството и качеството добиви. Това налага добро познаване на морфологичните и биологични особености, сортовото разнообразие, влиянието на околната среда, начините и възможностите за въздействие на околната среда, с цел осигуряване на оптимални условия за растеж и развитие.

От съществуващото голямо растително разнообразие полските култури наброяват над 100 вида. При тяхното изучаване в растениевъдството групирането им е извършено въз основа на използването на основния продукт от дадена култура. На този принцип полските култури са обединени в три групи:

1. Зърнени култури - Отглеждат се основно за зърно, което се използува за храна на човека и фураж за селскостопанските животни.

Отглежданите култури в тази група се разделят в следните подгрупи: зимни зърнено-житни /на умерения климат/; пролетни зърнено-житни /на топлия климат/ и зърнено-бобови култури.

2. Технически култури - Получените от тях семена, кореноплоди, клубени, влакно, стъбла, цветове или листа служат като суровина за техническа преработка в различни отрасли на промишлеността.

Те се групират в зависимост от характера на получената продукция: скорбелоносни, влакнодайни, маслодайни, етерично-маслени, лечебни, вкусови и др. култури.

3. Фуражни култури - Продукцията от тях се използва пряко за храна на селскостопанските животни като груб и сочен фураж. Културите от тази група се разделят на: многогодишни фуражни треви, едногодишни фуражни треви, фуражни кореноплодни и силажни култури, тиквени и др. култури.
Отглеждане на рапица
| Рапицата е най-доходоносната земеделска култура в последните години. Отглеждането на рапица е перспективен бизнес, цените й са стабилно високи-750-800 лв. за тон е цената на рапицата, има огромно търсене. Тя се използва основно за производството на биодизел. Остава и рапичен шрот за фураж на животните. По-голямата част от рапицата сега се изнася в чужбина.
Двойно са скочили площите с рапица у нас през последните 2 г., показват данните на земеделското министерство. Засетите земи сега са 2,387 млн. дка при 1,122 млн. през 2009 г. Първи по площ са районите на Северна България. Само в Плевенско се отглеждат 280 000 дка. Добивът също се увеличава. От 217,3 кг вече е достигнал 257,1 кг. Така общо реколтата през 2010 г. е била 544 841 тона.
Рапицата е атрактивна култура, защото съдържа 45-52% мазнини, почти колкото слънчогледа. Маслото може да се използва за готвене, макар че вкусът е малко специфичен. То е от олеинов тип и затова има силно антиоксидантно действие, използва се в диетичното хранене. От 100 кг рапица се извличат около 50 литра масло.
Интересът към отглеждането на рапицата е заради голямото търсене от външните пазари, най-вече в Германия. Жъне се след ечемика и преди пшеницата през юли. Плаща се веднага и няма разходи за съхранение. Със свежите пари, фермерите имат възможност да финансират и жътвата на пшеницата. Рапицата не е алтернатива на пшеницата, но има много неизползвани в момента земи, върху които може да се отглежда. Изискването е да има над 30 см почвен слой. Рапицата има потенциал да се изравни по площ със слънчогледа.
Някои от фермерите у нас си произвеждат от рапицата сами биодизел в малки рафинерийки. С шрота при пресоването на семената хранят прасетата. Биомасата, която е около 150-200 кг от декар, може да се балира или да се използва за производство на енергия.
В момента няма голяма рафинерия за биодизел от рапица у нас, заради отмяната на задължителното смесване на минералната нафта с биокомпонент.Около 2,20 лв. излиза литър биодизел от рапица, върху това обаче се слагат още 60 ст. акциз и цената става 2,80 лв./л., затова и в момента нямало чист биодизел по бензиностанции. В почти всички европейски държави има преференции за биогоривата. Нищо чудно скоро това да стане и у нас.
Рапицата е печеливша култура, ако се инвестира в нея.Правилното и балансирано торене през есента е в основата на добър и качествен добив на година.
Без съмнение през последните години рапицата е сред най-предпочитаните култури за отглеждане от нашите фермери. Накратко казано, това е така, защото рапицата има добър пазар и фермерите веднага реализират продукцията от нея. Разбира се, за да се получат добри показатели - количество, но и качество, трябва да се инвестира в културата. А това значи да се помисли за всички аспекти по веригата - от купуването на семената и навременатата сеитба през балансираното торене и опазването на културата от икономически важните вредители, та чак до правилното прибиране на готовата продукция. Рапицата не е лесна за отглеждане, има доста тънкости, на които трябва да се обърне внимание, за да имаме успех.
Най-важният акцент, в началните етапи от отглеждането на рапицата, след купуването на качествени семена, разбира се, е осигуряване на правилно балансирано торене на културата.
Есенното подхранване е от основно значение за рапицата, може да каже всеки агроном. В този период растенията се нуждаят от храна, за да развият мощна коренова система и да презимуват успешно. И не е въпрос просто да се натори, а има значение какво се внася и кога. Изхождайки от тази позиция, са разработени специални торовете за рапица.
КАКВИ ПРЕПОРЪКИ ДАВАТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ

Както споменах, растенията трябва да са с добре развити корени, в които да натрупат достатъчно резервни хранителни вещества. Не са малко фермерите, които смятат, че в този момент растенията се нуждаят от азот. Това обаче не е така. Да, рапицата има нужда от азот, но не през есента. В този период културата има нужда много повече от фосфор. Ако не се направи оптимално торене, то фермерите ще пропуснат да заложат основата за получаване на високи добиви. Ето защо оптималното хранене през есента е сред акцентите в грижите за рапицата. Разбира се, от значение е и растителната защита. Ако фермерите прекалят с азота, това ще доведе до образуване на голяма листна маса, а това е предпоставка за нападение от вредители, както и за измръзване в студени зими.
Нека се има предвид, че калий има и в растителните остатъци, останали от предшественика, които след минерализация го освобождават. На какво акцентират агрономите обаче. На торенето със сяра. Често този елемент се пренебрегва, а има ли азот, трябва и сяра. Тези два елемента взаимно се допълват и действат по-качествено, когато са заедно, разясняват специалистите по торенето. Освен това за есенно торене да се предпочита амониевата форма, тъй като при нитратната форма - азотът ще бъде измит още с първия дъжд. Амониевата форма обаче се предпочита от младите растения, не се измива лесно, а неусвоеното количество се запазва до пролетта.
В днешните условия сме убедени, че трябва да се отглеждат качествени продукти, за да могат да се реализират както безпроблемно, така и на добра цена. Правилната технология на отглеждането е в основата на успеха.

Подбор на сорт рапица
При подбора на сорт рапица трябва да се имат предвид:
* условията на съответния регион - заразеност на площите с плевели, плевелен състав;
* условия за развитие на болести и неприятели;
* очаквани количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата;
* температурните суми и амплитуди.

Биологични особености на рапицата
Рапицата изисква умерен климат. През зимата рапицата понася доста ниски температури. През фаза розетка растенията се закаляват добре и понасят температури до минус 15°С и повече без снежна покривка. Студоустойчивостта на рапицата понякога помага при извеждане на плевелната борба. Семената никнат бавно още при 1-2°С, а напролет растенията подновяват вегетация при 3-4°C. Тя развива голяма маса и се нуждае от много вода, особено през бутонизацията и цъфтежа, а също при нарастване на шушулките. Семената поникват при поемане на 80-90% вода от масата си. Понася различни почвени типове - черноземи, наносни, сиви, канелени и кафеви горски почви. Повечето от съвременните хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където други култури дават незадоволителни резултати. Рапицата изисква неутрална, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална реакция на почвата.

Предшественици и подготовка на почвата за отглеждане на рапица
Зимна маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови, окопни култури. Не трябва да се сее след зелеви видове и след себе си на дадена площ по-рано от 4-5 години.
Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискува в две посоки, за да не се допусне образуване на буци. Преди сеитба на рапицата се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Агробизнес с производството на полски култури (рапица) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.