Адам Смит (1723 – 1790)


Категория на документа: Икономика


При първото, Смит свързва печалбата с появата на капитала. Той пише: "Щом в ръцете на отделни лица бъде натрупан капитал, някои от тях естествено го използват да прилагат труда на трудолюбиви хора, които те снабдяват с материали и средства за съществуване, за да печелят от продажбата на техните изделия или от това, което техният труд прибавя към стойността на материалите...

...стойността, която работниците прибавят към материалите, се разпада в случая на две части, една от които отива за плащане на работната им заплата, а другата за плащане на печалбата на техния работодател за целия капитал, който той е авансирал под формата на материали и работна заплата".

Тук, от гл.т. на трудовата теория за стойността, печалбата се разглежда като историческа категория, т.е. тя възниква на определен етап от развитието на икономиката и обществото, и се представя като част от стойността на продукта на труда. В определени случаи част от печалбата капиталистът трябва да отдаде във вид на поземлена рента, а другата част във вид на лихвен процент, ако е използвал заемен капитал.

Смит отхвърля мнението, че печалбата е друг вид РЗ, която възмездява труда по надзора и управлението на предприятието. Това е така, защото размерът на печалбата не се определя от количеството, тежестта или сложността на този предполагаем труд, а от размера на прилагания в предприятието капитал.

При второто си виждане, Смит изхожда от твърдението си, че стойността е равна на сумата от трите дохода и разглежда печалбата като плод на целия авансиран капитал. Тук се позовава на факта, че равни капитали трябва да носят равни печалби и без да забелязва противоречието с първия вариант представя печалбата като съставна част от издръжките по производството, като закономерен резултата от производителната сила на капитала.

Двата варианта на печалбата стават два изходни пункта за последвалата диференциация на икономическата мисъл. Първият е основа на Маркс, а вторият става основа на теориите, според които печалбата се представя като резултат от производителната сила или услуга на капитала.

4.3.Поземлена рента. Смит е противник на едрото земевладение. Той смята, че доходите от собствеността на земята имат паразитен характер и не приема довода, че рентата е законно плащане като процент от капитал, който някога е бил вложен от поземлените собственици за подобряване плодородието на земята.

Смит дава четири противоречиви варианта за рентата:
1)От гледна точка на трудовата теория за стойността той определя рентата като нетрудов доход, като удръжка в полза на земевладелеца от стойността на продукта на труда. Величината на рентата определя като излишък от стойността над РЗ и средната печалба (на капиталистическия фермер).

2)Тръгвайки от виждането си, че стойността се образува от трите дохода - РЗ, печалба и рента, Смит определя рентата като естествено възнаграждение или цена за ползване на земята, така както РЗ е естествено възнаграждение за труда, а печалбата възнаграждение за капитала.

3)Като разглежда монополния характер на собствеността върху земята, той казва, че рентата е монополна цена.
4)Повлиян от физиократите за ролята на земята, Смит определя рентата като резултат на природата, който остава като излишък след приспадането на всичко, което е дело на човека. Той смята, че в земеделието трудът на хората е особено производителен, тъй като заедно с човека тук работи и природата, която създава постоянен излишък - източник на поземлената рента.

5.Капитал. Смит, верен на дуалистичната си методология дава две определения за капитала:
Първо, представя капитала като стойност, даваща на собственика му прираст, удържан от него като част от стойността на продукта на труда.
Второ, определя капитала като запас от предмети, необходими за по-нататъшно производство или като запас от средства за производство, чрез които човек се старае да извлича доход. Тук капиталът се разглежда като самостоятелен източник на стойностен прираст, на печалба. Смит основно се придържа към това твърдение.

Смит въвежда понятията основен и оборотен капитал, но при анализа на капитала допуска грешки и прави крачка назад в сравнение с физиократите. Той:
1) За критерий за разделяне на капитала на основен и оборотен използва начина, по който отделните части на капитала носят печалба. (Правилният критерий е начинът на пренасяне на стойността на капитала.)

2) Разпростира деленето на основен и оборотен капитал и в обръщението. Той погрешно определя стоките и парите за оборотен капитал.
3) Погрешно смята, че основният капитал не се обръща.

6.Възпроизводство на обществения капитал. Заслуга на Смит по този въпрос е, че дава понятия за брутен и чист доход.
Под брутен доход той разбира целия годишен стоков продукт на жителите на една страна от земята и труда и включва в него всички материални разходи, в т.ч. повторното отчитане (броене) на суровините и материалите в последвалите стадии на тяхната преработка.

Под чист доход разбира това, което остава след приспадане на разходите за основен и оборотен капитал, т.е. това е националният доход, възприеман от Смит изключително като запаси за лично потребление.
Въпреки това Смит не може да обясни възпроизводството на обществения капитал, защото:
1)Погрешно разделя капитала на основен и оборотен.
2)Изхожда от тезата си, че стойността на стоките се определя от трите дохода - РЗ, печалба и рента.
3)Пропуска да включи в стойността на съвкупния обществен продукт пренесената стойност на средствата за производство.

7.Производителен и непроизводителен труд. Смит се опитва да изясни какви видове труд способстват за растежа на богатството на нацията. За целта той разделя труда на производителен и непроизводителен. И по този въпрос има две виждания:
Според първото, производителен е трудът, създаващ стойност и носещ печалба на този, който го е наел, а работната заплата е част от стойността на продукта на труда. Непроизводителен е трудът, който не създава стойност, не носи печалба и се заплаща от нечий доход. По друг начин казано, производителен е трудът за покупката на който е изразходва капитал, а непроизводителен е трудът, който се заплаща от доход. Дава пример с наемен работник и домашен слуга.

Според второто, производителен е този труд, който произвежда продукт, имащ по-голям или по-малък срок на потребление след неговото производство. Непроизводителен е този труд, който не се въплъщава в никакъв продукт, а представлява услуга, чието предоставяне или производство съвпада с нейното потребление. Отново дава примера с наемния работник и домашния слуга. С така подбрания пример двата принципа на разграничение стават идентични за Смит.

И така, производителен е труд, който създава стойности/или носи печалба.
Разбирането на Смит за производителен и непроизводителен труд му позволява да направи едно твърде смело изказване, че трудът на някои от най-уважаваните съсловия и професии е непроизводителен. Според него такива са кралят, съдиите, офицерите, цялата армия и флотът, свещениците, адвокатите, музикантите, артистите и т.н. Стига до извода, че колкото е по-малък делът на непроизводителните работници в обществото, толкова по-бързо ще расте общественото богатство, защото всички тези хора се издържат за сметка на труда на производителните работници.

*** ""Богатството на народите" оказва такова колосално влияние върху света, че засенчва цялото знание на предишните икономисти..." е оценката, която му дава Мъри Ротбард.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Адам Смит (1723 – 1790) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.