Зографският манастир в Света гора


Категория на документа: Икономика



През XII век бедуините от Йорданска Арабия избивали християните от град Лида , един християнин зада пазази от поругание Светата икона я пуснал в морето . Така иконата дошла на Ватопедското пристанище (Северен Атон). Влезли много монаси да я вземат, но един благочестив старец от Зографския манастир - иконата сама го избрала . Тъй като не достигнали съгласие , оставили иконата сама да избере своята обител . Решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре - там да оставят иконата . То се отправило на хълма за Зографския манастир и на Запад от манастира останало неподвибжно . Като видели това чудо светогоските отци дарили иконата на Зографския манастир . А на хълма била построена малка черква за спомен от чудното събитие .

Българските царе продължили да се грижат за манастира . Следващите дарители били цар Иван Александър и цар Иван Шишман . След като турците превзели Балканския полуостров , светогорските манастири изгубили своите византийски , сръбски , български благодетели .

Но Зографския манастир не останал без подкрепа . Започнало времето на румънските ктитори и дарители . Когато турските войски навлезли в българските земи , част от духовенството пренесло църковни предмети , книги и ценности и се преселило в Северните княжества Молдова и Влахия . От своя страна румънските князе и воеводи поради благодарност и съчувствие започнали да помагат на Зографския манастир .

Най-после , в начялото на XVI век , а именно в 1502 год. манастирът бил отново възобновен с ктиторията на Молдовлашкия войвода Стефан , вследствие явяването му на иконата на Св.Георги .

Манастирските хроники разказват : че турските войски често нападали земите на Молдовския воевода Стефан . По едно време голямо множество се отравило към него . Когато видял това пълчище , се уплашил отправил молба към Господа . Явил му се на сън Св.Георги и го посъветвал да поднови Зографския манастир и да пренесе иконата там .

Преданията разказват , че пленените турски военачалници се я вили един ден при воеводата , които искали да поздравят един боец , който летеше между полковете , конят му всякаш беше с криле , а мечът му като светкавица .

Благодарен за помощта на Светеца , воеводата Стефан изпратил в Света гора свой честен служител с иконата . Така третата чудотворна икона на Св.Георги била положена в Зографския манастир . Воеводата построил пристанищна кула и болница в манастира , а неговият син Йоан Богдан направил трапезария за 180 монаси .

Важно значение за стопанския живот на манастира има дарението на Констатин Кантемир , който дал имението си "Киприян" в Бесарабия през 1698 год. Манастирът се издържал от тия имоти около 200 години .

Имената на румънските благодетели се споменават и на църковните служби и до днес , а поклонниците от Румъния често посещават манастира за да засвидетелстват своето уважение към Светията .

Също манастирът има дарители от Русия . Целият XVI век руски търговци надарявали богато всички атонски манастири . Зографският манастир получил дарения от цар Иван IV Грозни , цар Михаил Романов и други .

През XVIII и XIX век манастирът преминал през няколко изпитания . През 1716 год силни заметресения разрушили сградите , строени около 1600 години .

Хаджи Вълчо и други граждани от Банско дали средства за построяване на църквата "Успение Богородично" , която била завършена през 1764 година. През 1758 год било изградено Банското крило , а през 1801 год съборният храм "Св.Вмчк Георги" - един от най-красивите храмове в Света гора . Стенописите са изрисувани от Никодим Зограф и Митрофан Зограф през 1817 година .

По време на Гръцкото въстание (1821-30г.) турските войски окупирали Атон и нанесли големи щети . Тогава от библиотеката на Зографския манастир изчезват много ръкописи и книги .

1810 - 1840 год. манастирът постепенно се лишил от средствата , идващи от метоха "Киприян" в Бесарабия . Поради парични дългове през 1835 година имало опастност Зограф да премине под управление на манастира Ватопед . Тогава двама Зографски старци - известните Архимандрит Анатолий и Хаджи Викентий успели да убедят руския император Николай да им върни имотите . Заедно с тях царят изпратил обещетение от 400 хиляди рубли . С тези пари било изградено Северозападното крило във вида , в което е познато сега . Било устроено училище до църквата "Св.Георги" . Закупила се печатница за богослужебни книги и учебници .

Втората половина на XIX век идва подем за манастира . Прочул се с добрата уредба . В манастира имало училище , няколко рааботилници - шивашка , обущарска , железарска, голяма болница , приют за възрастни монаси , печатница , фотолаборатория и дори телефонна централа .

Останките от кулата , в която изгорели Зографските мъченици стоели на мястото си до 1873 година . За да не бъде забравено мястото - направили паметник в тяхна чест . Имената им са : проподобномъченик Тома , Варсонуфий , Кирил , Михей , Симеон , Иларион , Яков , Йов , Киприян , Сава , Иаков , Мартиниан , Козма , Сергей , Мина , Йоасаф , Йоаникино , Павел , Антоний , Евтимий , Дометиан , Пимен и Партений , имената на четиримата поклонници не са известни .

Сред останките била намерена и акатистната икона , която била извистила братята за нашествието . Тя горяла в огън заедно с мъчениците , и престояла след това 600 години в земята .

Първата световна война засегнала силно манастира . Били отнети почти всичките му имоти . Обезценяването на парите стопило банковите му влогове . Помощ от царската фамилия - цар Борис III , бил щедър дарител през 30-те години на XX век . Дарил имоти в центъра на град София и Пловдив .

С настъпването на социолистическата власт имоти попаднали под контрола на държавата . Заедно със стопанските неудачи започва едно намаляване на братството . През 1915 година те били около 160 монаси , през 1933 те останали 100 , а през 1945 година вече били 50 , а през 1956 година около 30 , и през 1975 година те вече били около десетина .

През 1976 година изгаря Южното крило на манастира . Останките стърчат така вече от 20 години .

През 198... година от библиотеката изчезва ръкопис на "История Славянобългарска" написана от Паисий Хилендарски , товва предизвикало много тревоги .

Сегашните Зографски старци пристигат в манастира 1970 - 1980 година . Светата обител е доста занемарена . Дохудите от манастира идват от продажбата на дървени въглища и минимална помощ от Гръцката държава .

По времето на игумена Архимандрит Евтимий (1994 година ) се извършва частичен ремонт на болницата , фурната , западното крило , келията "Св.Никола" , "Св.Вмчк Георги" , "Потитира" , църквата на "Херово" , гробищната църква . Поправя се пътя от пристанището до манастира .

Последните строителни работи - възстановяване на старата магерница (1997 година) , на изгорялото Южно крило (1999година) , на помещенията за гости , ремонт на параклиса "Св.Козма" и църквата "Св.Георги"

В началото на 90-те години отбелязва нов подем на живота в манастира . В края на 1999 година братството се състои от 20 монаси - по народност българи .




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зографският манастир в Света гора 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.