Закон за единна цена


Категория на документа: Икономика


1. Закон за единна цена (The law of one price)
Законът за единната цена гласи, че един и същ продукт би трябвало да има една и съща цена във всички държави. Например, ако една тениска струва 10 долара в САЩ и обменният курс е 100 японски йени = 1 щатски долар, тогава тениската би трябвало да струва 10*100 = 1000 японски йени.
Защо цените трябва да са еднакви? Например, ако тениската е по-скъпа в Япония спрямо САЩ, търговците на международния пазар ще започнат да внасят повече тениски в Япония, отколкото в САЩ. Тогава, цените в Япония ще паднат, а в САЩ ще се вдигнат. Този процес ще продължи, докато цените не се изравнят.
Разбира се, има и важни причини защо цените да са различни в различните държави:
* Продуктът не е абсолютно същият (не е хомогенен). Тогава цените така или иначе ще се различават.
* Високи транспортни разходи. Може да е прекалено скъпо да доставиш продукти между страните. Тогава, дори и когато цените са им различни, няма как международната търговия да се намеси, за да смекчи разликата.
* Мита и други търговски такси. Например, тениските може да са по-скъпи в Япония заради 10% държавни такси за текстилния внос. Тази ценова разлика не може да бъде елиминирана от международната търговия.
* Други такси (например акцизи). Например, галон бензин е много по-евтин в САЩ, отколкото в Германия, защото таксите за бензин са по-ниски в САЩ. Отново, международната търговия не може да елиминира разликите в цените.
Законът за единната цена е преизчисляването различните на валути, т.е. когато търговията е безмитна, идентичните стоки трябва да се търгуват на еднакви относителни цени, независимо от това къде се продават. Този принцип изразява връзката между цените на вътрешния пазар на стоки и валутния курс. Можем да изразим законът за единната цена формално, както следва: нека цената в долари на една стока, която се продава в САЩ, съответства на цената в евро в Европа. Тогава законът за единната цена гласи, че цената в долари на една стока е еднаква навсякъде, където тази стока се продава.

2. Паритет на покупателната способност (Purchasing power parity/PPP)
Икономическите теории, които стоят в основата на сделките за валута са свързани с валутния курс. Паритетът е условие, което обяснява икономически цената, при която две валути трябва да се обменят, въз основа на фактори като инфлация и лихвени проценти. Икономическите теории предполагат, че когато състоянието паритет не e изпълнено, съществува възможността от арбитраж за участниците на пазара. Въпреки това, възможностите за арбитраж, както и на много други пазари, са най-бързо открити и елиминирани още преди индивидуалния инвеститор да има възможност да се възползва от тях. Други теории са основани на икономически фактори, като например търговията, паричните потоци и на начина, по който страната ръководи операциите си.
Основната идея на ППС (PPP) е заложена в статиите на британски икономисти от 19-ти век, сред които и Дейвид Рикардо (създателят на теорията за сравнителното предимство). Густав Касел, шведски икономист популяризира теорията за ППС в началото на 20 век, като я полага в центъра на теорията за валутните курсове. Въпреки че има много спорове по отношение на общото действие на ППС, теорията посочва важни фактори за движенията на валутните курсове.
Като сложна икономическа променлива определянето и еволюцията на валутния курс е процес, обхващащ много икономически показатели. На първо място, това са промените в цените на стоки и услуги, които дават основата за формулирането на теорията за паритета на покупателната сила. Според нея, когато темпът на инфлация в дадена държава е по-висок от този в останалите страни, валутата й се обезценява.
Теорията на паритета на покупателната сила е една от основните теории, определящи валутния курс. Паритет на покупателната способност, ППС (от английски: Purchasing Power Parity, PPP; паритет = равенство от латински par = равен) е понятие от макроикономическия анализ. Такъв паритет между две обособени държави съществува тогава, когато стоките и услугите от дадена потребителска кошница могат да бъдат закупени в двете държави срещу една и съща парична сума. Суми, измерени в различни валути, могат да се сравняват след привеждане към единна валута чрез използването на съответни валутни курсове.
В основата на теорията за ППС е законът за една цена, която се определя от това, че разходите за прилежащата й стока трябва да бъдат еднакви по целия свят. Въз основа на теорията, ако има голяма разлика в цената между двете страни за същия продукт след коригиране на валутния курс, се създава възможност за арбитраж, тъй като продукта може да бъде получен от страната, която го продава за най-ниската цена.
Относителната формула за ППС е, както следва:

Където "е" представлява скоростта на промяната в обменния курс, а ∏1 и ∏2 са темповете на инфлация съответно за държавите 1 и 2.
Например, ако процента на инфлация за страната XYZ е 10%, а за ABC е 5%, тогава валута ABC ще повишава цените си с 4,76% спрямо тази на XYZ.

Паритетът на покупателната способност намира практическо приложение като коефициент на корекция при сравняване на макроикономически величини като брутния вътрешен продукт (БВП), брутния национален продукт (БНП) или икономическа граница на бедността.
Чрез ППС се елиминира влиянието на различните ценови равнища в националните икономики и се приравнява покупателната сила на националните валути към дадена единна валута. Най-популярната концепция за единна валута е международният долар (International dollar или PPP dollar), който се изчислява от Световната банка.
Първият вариант за абсолютното определяне на ППС е формулиран от Г. Касел (K.G.Cassel, 1913). Според него дългосрочното определяне на относителната стойност на една валута спрямо друга се осъществява чрез отношението на вътрешните им ППС. Вътрешното ППС на валутата се измерва като величина обратна, на общото равнище на цените. Съгласно относителната версия на тази теория относителното нарастване на общото равнище на цените (наричана често инфлационен диференциал) е това, което определя еволюцията на валутните курсове на паричните единици.
Проверка на ППС е направена от Солник и Рол (Solnik и Roll), които са изследвали корелацията между отклоненията в инфлацията и вариациите на валутните курсове за период от 20 години (1956-1976 г.) за 22 страни. За месечен период отражението на инфлацията върху колебанията на валутните курсове е доста ниско - едва 5%. За годишен период обаче влиянието на инфлационния диференциал се увеличава значително - 37% от годишните колебания на валутния курс. Получените резултати имат хетерогенен характер, защото за някои страни вариациите на валутните курсове не са съвместими с инфлационните диференциали. (Например марката поскъпва спрямо някои валути независимо от факта, че инфлацията е по-висока в Германия. Това се обяснява със слабите търговски отношения между тези страни.)
Теорията на ППС съдържа някои неточности:
има само един фактор, който обяснява и определя валутния курс; тя се основава само върху еволюцията на текущия платежен баланс, което е ограничително, имайки предвид, че валутният курс се влияе и от други пера на платежния баланс; използването на вътрешния индекс на потребителски цени е недостатъчен фактор, тъй като той не отразява цените на международния търговски обмен; ППС не отчита факта, че дадена валута служи като съхранение на стойността, което няма пряка връзка с инфлацията. Независимо от тези недостатъци ППС се използва в много модели като опорна точка за дългосрочното определяне на валутния курс.
Първата променлива, определяща валутния курс в кратък период, е лихвеният процент, който дава основание за формулиране на покрития паритет на лихвения процент. Това отношение е валидно, когато отклонението между средносрочния валутен курс и валутния курс към деня е приблизително равно на отклонението на лихвените проценти. Следователно, когато реалният лихвен процент на дадена държава е по-висок в сравнение с този на нейните партнъори, валутата й поскъпва.

За да изразим теорията за ППС чрез символи, нека цената на потребителската кошницата в САЩ бъде в долари и цената на потребителската кошница в Европа бъде в евро. (Приемаме, за сега, че една кошница измерва точно покупателната способност в двете страни.) Тогава ППС прогнозира обменен курс долар/евро от:
Ако, например, референтната потребителска кошница в САЩ струва $200, а в Европа €160, ППС прогнозира курс на долар/евро от $1.25 за евро ($200 за кошница/€160 за кошница). Ако цената в САЩ се утрои (по $600 за кошница), цената за долар би била колкото за евро. ППС предполага курс от $3.75 за евро (=$600 за кошница/ €160 за кошница)
Ако преобразуваме горното уравнение в:

= (E$/€) * (),
ще получим алтернативно тълкуване на ППС. В лявата част на това уравнение е цената на потребителската кошница в долари в САЩ; дясната страна е цената на потребителската кошница в долари, която е закупена в Европа (това е нейната цена в евро, умножена по цената на долара за евро). Според ППС нивата на цените във всички страни са равни, когато се измерват в една и съща валута. Следователно, с дясната страна на последното уравнение се измерва покупателната способност за един долар, обменен в евро и изразходван в Европа. Следователно вътрешната покупателна способност на всяка валута е винаги една и съща, като външната покупателна способност на същата валута.
3. Връзката между ППС и законът за единната цена
На пръв поглед изложението за ППС, изразено с горното уравнение изглежда като закона за единната цена, който гласи, че E$/ € = /, за всяка стока i. Въпреки това обаче между ППС и закона за единната цена има разлика. Законът за единната цена се прилага за отделни стоки (стоки i), докато ППС отнася за общото равнище на цените, което е съчетание от цените на всички стоки, които влизат в потребителската кошница. Привържениците на теорията на ППС твърдят, че валидността и (по-скоро, валидността и в дългосрочен план) не изисква законът за единната цена да се спазва точно. Но дори когато този закон не се спазва за всяка отделна стока, цените на валутните курсове не трябва да се различават много от отношението прогнозирано от ППС. Когато дадени стоки и услуги стават временно по-скъпи в една страна, отколкото в другите, търсенето на нейната валута и нейните продукти намалява и избутва валутния курс и цените на вътрешния пазар, така че да са в съответствие с ППС. В обратния случай, относително евтините домашни продукти водят, аналогично, до поскъпване на валутата и инфлация. Според ППС дори, когато законът за единната цена не се спази, икономическите сили, че ще помогнат да се изравни покупателната способност на валутата във всички страни.

4. Абсолютен паритет на покупателната способност
Теорията за абсолютния паритет на покупателната способност (на английски APPPT) предвещава, че нивата на цените ще са еднакви между страните. Това е препратка към закона за единната цена , който гласи, че еднаквите продукти ще имат еднакви цени навсякъде. APPPT възприема същата логика към всички цени в страната. Всъщност, предсказва, че разходите за начина на живот между държавите ще са еднакви. Ясно е за всички, които са посещавали чужда страна, че APPPT не се получава на практика. В Швейцария е много по-скъпо от САЩ и в САЩ е много по-скъпо от Мексико. Също така, тези различия в ценовите нива не са временни, а за дълги периоди от време.

Защо цените не са еднакви навсякъде? За всеки човек, в една държава, има непокупаеми стоки и услуги. Тези са продуктите, които не се внасят и изнасят и има по-малко смисъл за техните цени да се изравнят като с цените от останалите държави. Например цените на подстрижката на коса. Никой (почти) не би отишъл от Швейцария до САЩ, за да се подстриже, заради това, че цената на фризурата в САЩ е по-евтина. Това означава, че цените за фризурите ще си останат различни. Ако има международна търговия за фризурите, техните цени биха се изравнили малко по малко.

Въпреки това, високите транспортни разходи, могат да направят стоките много скъпи. Различните страни имат различни тарифи и такси. Всички тези обстоятелства предотвратяват нивата на цените от уеднаквяване. Дори и да не се получи, APPPT е подходящ начин за разсъждение над международните цени. Ние го използваме, за да изобразим защо цената на живота е различна по света.

5. Релативен паритет на покупателната способност
Релативният паритет на покупателната способност ( на английски RPPPT) не предвещава цените и нивата на цените да са еднакви в различните държави. Той предвижда, че промените в нивата на цените са еднакви между страните.

Например, когато разглеждаме масовите стоки и услуги, Швейцария е с 40% по-скъпа от САЩ. Цените в двете страни може би ще са различни в определени периоди във времето в бъдеще. Въпреки това, според RPPPT промените в цените в двете страни ще са еднакви.

Това се случва по два начина. Първият, САЩ и Швейцария може да имат еднаква норма на инфлация. Ако нормата на инфлация е 5% за година и швейцарската норма на инфлация е 5% на година, тогава цените ще се покачат с 5% за година и в двете страни. В Швейцария те ще са с 40% по-скъпи отколкото в САЩ, но цените ще се променят със една и съща норма.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Закон за единна цена 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.