Въведение в бизнес етиката


Категория на документа: Икономика


Въведение в бизнес етиката
Възникването на бизнес етиката:изходни понятия-бизнес, етика, морал, нравственост.
Същност и специфика на етическото знание като особено философско познание.
Бизнесът и бизнес етиката като ценности и тяхната социална определеност.
Предмет, основни задачи и проблемни въпроси на бизнес етиката.

Етика произхожда от древногръцката (ет, етос-нрав, обичай, приетост). За първи път тази дума се въвежда от Аристотел и я нарича практическа философия. Основното и предназначение тогава е да допринася да се формират добродетелите на гражданите на Атина. Целта е да се постигат добродетели. По-късно древния римски философ и пълководец Цицерон въвежда понятието моралес в превод на древногръцката дума етика. Понятието нравственост и понятието морал ги приемаме като еднозначни, защото етимологията им във всички езици е еднаква. От древността до нас са достигнали много писмени извори, които говорят за забрани, норми, правила, налагани на древните хора, с цел да се улеснява производството, измерването, търговията със стоки и услуги. Египетските оракули поставят 92 въпроса. От 60-те години на 20-ти век в икономическия живот на страните от западна Европа и особено в САЩ протичат процеси, свързани с разрастването на конкуренцията. Поводът за възникването и обособяването на бизнес етиката като самостоятелна наука е появяването в публичното икономическо пространство на фигурата на мениджърите. Те са хора, които нямат собствен бизнес, но споделят отговорността за резултатите от него със собственика на фирмата. Това води до формиране на правила и норми на поведение, касаещи тяхната съвместна дейност. За рожденна дата на бизнес етиката се приема 1974 година, ноември месец, когато в щата Канзас в САЩ, в Канзаския университет за първи път се провежда международна конференция по проблемите на морала в бизнеса. През 1977 започват да се четат лекции по бизнес етика, през 1980 се създава Комитет за образование по бизнес етика и постепенно тя се институционализира. Започват да се издават списания, вестници, провеждат се международни конференции, а от последните десетилетия на 20и век и до днес се провеждат международни класации за най-етичните фирми в света.
Предмет на бизнес етиката е нравственият аспект на отношенията в деловия живот, а в съвременните реалности, за да се постигне целта на бизнес етиката безспорно е нужно да се разсъждава върху един много сериозен проблем, свързан с толерантността и стремежът на общуващите страни да търсят съгласиемежду различните морални представи и типове поведение. В съвременната реалност се говори за т.нар. етичен дискурс, а немския философ и етик Ханбернас създава дори дискурсивна етика. Дискурсивната етика е етиката на диалога и консенсуса. Дискурс-изказ. В съвременните реалности става дума за полифоничност на моралния дискурс. Той е полифоничен, защото има много разновидности на реализацията. Като цяло се дели на два вида-индивидуален, чиито носител е индивида чрез своето поведение, и обществен морален дискурс е официалният. И затова целта днес на дискурсната етика е да се търсят споразумения между моралните субекти на базата на диалога, компромиса и договора. А в много случаи днес можем да говорим, че в болшинството си съвременните общества се делят на консенсусни и дебатиращи. Американският дебатик Макентайър счита, че в консенсусните общества е постигнато съгласие по основните въпроси,проблеми и ценности на обществото и държавата.
Проблемните въпроси на бизнес етиката са: могат ли да се разглеждат от гледна точка на етиката, отношенията в сферата на бизнеса. Кой и чии тип морал трябва да се отвърждава в бизнеса. От какви критерии и норми трябва да се изхожда, когато се оценяват различните социалноикономически системи, общества и бизнес организации.
Бизнес етиката е нормативна приложна дисциплина, чиято цел и предназначение е да посочва какво трябва да се прави в бизнес практиката от гледна точка на общоприетите етични стандарти, принципи, критерии, подходи и образци за бизнес отношения и бизнес поведение. Бизнес етиката отчита и посочва онова, което е и насочва онова, което трябва да бъде в бизнес средата от гледна точка на етическото знание. В основата на бизнес етиката стоят изисквания, правила и норми, които насочват към личностната реализация и самореализация на занимаващите се в сферата на бизнеса. Две са основните предпоставки за възникването на бизнес етиката. Първо-развитието и усложняването на икономическите отношения-от древността, през средновековието и веднага след премахването на крепостното право до съвременните реалности на глобалната икономика. Но начален тласък за формирането на приетостите в сферата на реализация на труд и необходимостта от морал започва още от процеса на първоначалното натрупване на капитал. След отхвърлянето на крепостното право от дейността на оземления селянин, който обработва сам земята си и изхранва семейството си, през първите форми на машинна обработка и първоначално капиталистическо производство, индустриалния капитал, развитието на конкуренцията. В края на 19 век се въвежда договорното начало в отношенията между икономическите субекти, появата на финансовия капитал, банки, кредитиране, акционерството до съвременните размери на дейност и поведение на транснационалните компании като икономически субекти. Всички тези реалности и днес в условията на глобализацията и конкуренцията водят до необходимостта от внасяне на необходимия морал в сферата на тези взаимоотношения. Втора главна предпоставка е развитието на икономическите теории. Те като цяло анализират развитието на бизнеса и мястото му в обществото. Икономическата логика пък вижда и определя ролята и мястото на човешкия фактор в тази среда и на неговата съзнателна намеса в икономическите процеси. Две са основните групи теории, третиращи проблема за ролята на човешкия фактор в икономиката.

Теории, отхвърлящи намесата на човека и държавата на пазара-
1. Адам Смит-18 век, живее и твори във времето на първоначалното натрупване на капитала. Той счита, че най-важна за бизнеса е печалбата, постигаща се по пътя на конкуренцията. Недопустимо е държавата да се намесва в отношенията на пазара, защото там действа т.нар. невидима ръка. Това е търсенето и предлагането, което е главен регулатор на процесите на пазара. Затова и бизнесът няма социална отговорност към обществото и държавата. Ползите на обществото от естественото развитие на пазара-икономическия растеж, заетостта и цените.
2. Хърбърт Спенсър- живее през 19 век. Той отстоява идеята на Дарвин за естествения подбор в живата природа. Тук моралът е неприложим, тъй като той е сфера на човешката рационалност и самоконтрол.
3. Макс Вегер- живее и твори до началото на 20 век. Той също счита, че държавата няма право да се намесва в регулирането на икономическите субекти на пазара, но отстоява идеята, че личностните качества на хората, занимаващи се с бизнес, е добра гаранция за неговия успех.
Теории, признаващи човешката намеса в пазара:
1. Джон Стюърт Мил- живее през 19 век. Счита, че за да се произвеждат по-качествени и по-евтини стоки и услуги, бизнесът трябва да носи социална отговорност пред обществото за дейността си. Той допуска в този смисъл, прилагането на икономически механизми от страна на държавата за по-справедливо разпределение на материалните блага. Дори счита, че това трябва да стане и чрез правни закони, отнасящи се до развитието на икономиката. Той поставя проблема за обществения интерес, които държавата трябва да отстоява.
2. Оливър Шелдън-британски индустриалец, реформатор и мениджър, който в своето произведение- Философия на мениджмънта 1923, поставя идеята бизнесът е отговорен не само за своето развитие, но и за развитието на обществото. И второ, главен фактор в икономиката и бизнеса е човешкият фактор, в това число и работникът. Затова той призовава да се започнат мерки по осигуряването на добри условия, осем часов работен ден, като цяло за правата на работниците. Профсъюзите през този период и тяхната отговорност за защита на човешките права на работниците и т.н.
3. Джон Кейнс-в края на 19 век, началото на 20 век. Отстоява виждането за необходимостта от намеса на държавата в пазара като единствената възможност за осигуряване на икономическа стабилност в нея. Кейнс категорично отхвърля регулирането чрез невидимата ръка на пазара, защото голямата депреси в САЩ през 30те години на 20и век е резултат от прилагането на тази максима. Според него, държавата на макроравнище трябва да стабилизира пазара, а за да се осигури равновесие в развитието на бизнеса някои отрасли трябва да се подпомагат за сметка на други отрасли от икономиката на държавата. Освен това държавата трябва да контролира потреблението, да контролира капиталовложенията в производството и също лихвените проценти на банките.

В 70-те години на 20ти век става ясно, че невидимата ръка на пазара не е в състояние да се справи с проблемите в бизнес средата. Прекомерната намеса на държавата в процесите на пазара също води до негативни явления. Джордж Сорос-Кризата на капитализма. Принос за развитието на бизнес етиката според Макс Вегер има протестантската етика- Протестантската етика и духът на капитализма. Той счита, че протестантизмът стимулира у хората личностни качества като скромност, трудолюбие, честност, спестовност, задружност,колективизъм. Капиталистическият трудов морал в своята сърцевина и същност започва да се проявява на базата на ценностите, отстоявани от протестантската етика. Бизнес етиката гледа на бизнеса като към практика.
Моралът е съвкупност от норми, принципи, правила, обичаи и традиции, идеали, които се явяват спойка на членовете в едно конкретно общество. Моралните ценности се отнасят до отношенията, които хората създават по между си и до постъпките и действията, чрез които реализират съвместната си дейност и поведение. Характерна черта на бизнеса е и неговият търговски елемент, той е и покупко-продажба,търговия, защото трудът директно не носи пари, трудът се реализира и продуктът се продава. Бизнес етиката подхожда към бизнеса като към практика, а практиката е социална дейност, защото целта на бизнеса-постигането на печалба, минава през правенето на блага-на качествени стоки и услуги.
Общочовешка ценност е всичко онова, което отговоря на потребностите и интересите на човечеството като цяло. Моралът като социална ценност има предназначението да разрешава противоречието личен-обществен интерес в полза на обществения интерес. Тоест той е средство за обединяване на хората окооло общосподелени ценности и затова се явява спойка на членовете на обществото. Целта на бизнес етиката и на етиката е да насочва вниманието на човека към пътища и средства не за конфронтация между личен и обществен интерес, а да се търсят пътища за постигане еднопосочност на съществуващите интереси. Затова и главното противоречие в морала е противоречието добро-зло. Целта на етиката и на бизнес етиката е да допринася за формиране у субектите на усетът им за мяра в искания, притенции.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въведение в бизнес етиката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.