Вътрешен туризъм в България. Специализирани видове туризъм.


Категория на документа: Икономика


33
Вътрешен туризъм в България.
Специализирани видове туризъм.

Туризмът е най-младият стопански отрасъл, но показва много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от физическо и психическо възстановяване, укрепване на здравето и трудоспособността на хората. Туризмът дава добри икономически резултати и допринася за развитието на други икономически отрасли: транспорт, търговия, селско стопанство. За бързото развитие на туризма в България са на лице всички основни условия: природа, културно-исторически обекти, курортно-туристически ресурси, МТБ.

Най-важният и масов туризъм у нас е вътрешният. През последните години непрекъснато нараства значението му за социално-икономическото развитие на страната и делът му в БВП. Вътрешният туризъм се заражда още през първите години след Освобождението. Той непрекъснато нараства и през 80-те години средно 8 милиона българи са нощували в заведенията на стопанския и социален туризъм.

Организираният туризъм датира от 1895година, когато е основан Българският туристически съюз (БТС). От тогава започва изграждането на хижи и заслони. Първата масова туристическа изява е изкачването на Черни връх през 1895г, организирана от Алеко Константинов.

Във вътрешния туризъм на България взима участие почти цялото население на страната. Вътрешният туризъм бива дълготраен и краткотраен. Краткотрайният е регулярен или ежеседмичен и е свързан с нощувки главно във вили и къщи за почивка. Дълготрайният е свързан с годишните отпуски през лятото.

Според мотивите на хората за пътуване се обособяват:
1. Ваканционен - туристите посещават предимно природни туристически обекти, с цел укрепване на здравето, възстановяване на трудоспособност и развлечение. Според продължителността си той бива дълготраен и краткотраен, а според сезона се дели на зимен и летен.
2. Маршрутно-познавателен - свързва се с турове с продължителност няколко дни.

Главните туристически потоци се образуват от големите градове ( София, Пловдив, и т.н.т) към туристическите центрове на страната.

Поради наличие на богати природни и антропогенни ресурси, у нас съществуват възможности за развитие на определени специализирани видове туризъм. Добра почва у нас има за културен, селски, ловен, винен, медицински, спортно-развлекателен, конгресен, делови, образователен, научно-изследователски, круизен и екотуризъм.

КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ - Задоволява духовните потребности на хората чрез опознаване на културните ценности. Основни потребители са хора с по-високо образование и изразени културни интереси. Те са по-платежоспособни. Културният туризъм придобива все по-голямо значение за съхраняване на националното културно наследство. У нас има около 7000 културни паметници, от които 167 са от световно значение; 7 от паметниците на България са под закрилата на ЮНЕСКО. Сред известните културни паметници на България са: Казанлъшката гробница, Долината на тракийските царе, Античният театър и Римският стадион в Пловдив, Джамиите в Пловдив и Шумен останали от Османското робство, Римските терми във Варна, Възрожденските архитектурни комплекси в Пловдив, Копривщица и Велико Търново; Архитектурно-етнически комплекс "Етъра " в Габрово; Различни музеи и художествени галерии. Обект на културния туризъм са и културните прояви в България: Празникът на розата в Казанлък и Карлово, Фестивалите в Пловдив, Кукерските празници, Мартенските обичаи, Дните на културата и изкуството в Созопол.

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ - Факторите за развитието на селския туризъм са благоприятния климат, вековните гори, живописни долини, бистри реки и потоци, богатата растителност. В българското село туристът е желан гост. Той може да участва в селскостопанската работа, излети, преходи с коне, в изучаването на местни занаяти и местната кухня, беритба на горски плодове и билки. Проблемите в селския туризъм са свързани с инфраструктурата (затруднен достъп до селища поради разрушена пътна настилка, липса на здравна служба в малките населени места, слабо развита търговска мрежа, липа на просветно информационен център), и с МТБ - местата за настаняване в българското село трябва да се изграждат така, че да се намери баланс - да не е много луксозно или много семпло.

В България се обособяват 5 района за развитие на селския туризъм:
1. Предбалкан и Стара планина
2. Средна гора
3. Родопи
4. Черноморско крайбрежие
5. Югозападна България

Неразделна част от селския туризъм са храненето, националните носии и занаяти, самобитната архитектура на българската къща, народните празници, обичаи, песни, танци.

ЕКОТУРИЗЪМ - фактор за развитието му е голямото разнообразие на биокомпоненти в България. Биоразнообразието е основен елемент в продукта на екотуризма. То включва голямо разнообразие от растителни и животински видове. Обособяват се 5 района за развитие на екотуризма:
1. Старопланинска област и Дунавска равнина: Обектите на екотуризма са Биосферният резерват "Сребърна", Резерват "Милка", Национален парк "Централен Балкан", Резерват "Чупрене", Белоградчишки скали, Каньонът на река Русенски лом, Парк "Русенски Лом".
2. Средногорски район и Горнотракийска низина: резерват Богдан", Дъбовите и букови гори, резервати " Долна Топчия" и "Горна Топчия".
3. Черноморски район: Дуранкулашко, Шабленско и Бургаско езеро; реки Камчия и Ропотамо; Лонгозните гори по поречието на Ропотамо; Национален Парк "Странджа".
4. Родопски район: Резерватите "Дупката", "Червената стена", Триградското и Буйновското ждрело; Пещерите "Дяволско гърло" и "Ягодинска" пещера.
5. Югозападен район: Националните паркове: "Рила", "Пирин", "Скакавица", "Бистришко бранище".

ЛОВЕН ТУРИЗЪМ - Това е един от най-доходните видове туризъм. Той включва лов и риболов. Ловът регулира и поддържа биологичното равновесие в природата. Ловът и Риболовът са с големи традиции по нашите земи. В България има много дивечови стопанства: "Болярка", "Черни Лом", "Каракус", "Русалка", "Широка поляна". Най-често срещаният дивеч са сърни, елени, лисици, мечки, муфлони, диво прасе (едър дивеч); и яребици, пътпадък, диви гъски и патици (дребен дивеч). Риболовният туризъм се организира по големите реки и язовири (Доспат , Батак, Въча, Студен кладенец и др.) Лови се костур, шаран, сом, кефал, пъстърва.

ВИНЕН ТУРИЗЪМ - Българските земи са известни от древни времена с производството на вино. Виненият туризъм и лозарството придобиват все по-голямо значение за националната икономика. В България се обособяват 4 района
1. Черноморски - винарски изби има в Шумен, Търговище, Поморие, Бургас.
2. Дунавски - Винарски изби има в Русе, Сухин дол, Видин.
3. Пирински - Винарски изби има в Дамяница, Мелник.
4. Тракийски - Винарски изби има в Хасково, Сливен, Ямбол, Асеновград, Пещера и др.

Посещението на Винарските изби включва запознаване с основните сортове винено грозде, технология на производството на вино, дегустация.

Медицински и климатолечебен туризъм - При този вид туризъм се използват биоклиматичните ресурси: Слънчева радиация и топлина, атмосферен състав. Има две основни климатични зони: Планинска и Морска .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вътрешен туризъм в България. Специализирани видове туризъм. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.