Въпроси на здравното законодателство


Категория на документа: Икономика


ВЪПРОСИ НА ЗДРАВНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

1.Предмет и метод на здравното законодателство

Комплексно право - метод на власт и подчинение + метод на равнопоставеност. Правни норми от всички правни отрасли - конституционно, административно, гражданско, търговско, наказателно, административнопроцесуално, гражданско процесуално право.

- Термини - здравно законодателство, медицинско право, лекарско право, правно регулиране на здравеопазването.

-Обща част - конституционноправните основи на здравеопазването, административноправни изисквания при упражняване на лекарската професия, правен режим на лечебните заведения, договор за лечение, наказателна, административнонаказателна, гражданска, дисциплинарна отговорност.
-Специална част - информираното съгласие на пациента, правен режим на медицинските изследвания, трансплантация, евтаназия - въпроси, които не са предмет на уреждане от някои от отраслите на правото.

Конституция на Република България
Чл. 29 (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 47 (2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
чл. 52, ал. 5 от Конституцията -контролът на държавата върху здравеопазването и търговията с лекарствени продукти.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Първата група отношения - между лечебни заведeния и държавата, вкл. и неконвенционални методи за лечение - контрол, административни методи - административно право

Втората група отношения - между равнопоставени лекари и пациенти - гражданско право

Закони - изброяване и какво уреждат
Закон за здравето

- национална система на здравеопазване и органи на управление на националната система за здравеопазване;
- държавен здравен контрол и здравни заведения;
- здравна документация и информация;
- дейности по опазване на здравето - свързани с околната среда, козметичните продукти, контрол върху заразните болести; върху йонизиращи лъчения, азбест, курортни ресурси;
- медицинско обслужване - достъп до медицинска помощ, права и задължения на пациентите, спешна медицинска помощ, медицинска експертиза, медицинско обслужване при бедствия, аварии и катастрафи; здравно обслужване на определени групи от населението,
- неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве;
- медицинско образование, изследвания и наука
Държавни органи в здравеопазването: Закон за здравето

Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация;
3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения;
4. медицинска експертиза.
(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от републиканския бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет.
Чл. 7. (1) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от регионален център по здравеопазване (РЦЗ) и регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).

Чл. 9. (1) Регионалният център по здравеопазване се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(2) Директор на РЦЗ може да бъде лице с тригодишен стаж по специалностите "медицина" или "дентална медицина".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въпроси на здравното законодателство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.