Външнотърговска сделка


Категория на документа: Икономика


Технически Университет

Габрово

Реферат

По Дисциплина : Външнотърговска дейност

Тема : "Външнотърговска сделка"

Външнотърговска сделка

Външнотърговската сделка е основна форма за осъществяване на международния търговски обмен. Всички останали форми в международния бизнес са се развили на основата на тази сделка. По този начин се улесняват външнотърговските връзки при възникване на различни трудности от търговски, финансов, валутен и друг характер. Тя представлява процес на покупко-продажба на стоки и услуги между износители и вносители от различни страни, и се осъществява в условията на международния пазар. Основанието за успех на външнотърговската сделка е доброто познаване на международната търговска конюнктура и тенденциите в развитието на международните пазари. Гаранция за успех е и познаването на търговските, данъчните, валутните, митническите и др. закони на страните, а така също и на международните конвенции, регулиращи международните икономически отношения.

Външнотърговската сделка е комплексно явление.Тя може да се разглежда като фактическо състояние, като икономическо и правно явление, да се проявява в разнообразни форми с оглед прилагането към нея на различни класификационни критерии.

Във фактическо отношение сделката представлява съвкупност от действия по осъществяването на внос, износ, реекспорт на стоки, машини, съоръжения, комплектни обекти, на ценности, които нямат непосредствена материална субстанция, като авторски права, патенти, марки, образци и пр. Тук спадат и дейностите по обслужване на търговията със стоки като: транспорт, застраховки, спедиционни дейности, реклама и пр..

Фактическите действия, чрез които се извършва външнотърговската сделка, могат да преследват определена крайна цел и да се разчленят на отделни етапи, от друга страна, определена цел може да се постигне не с една, а с няколко сделки.

В икономическият аспект сделката е израз на икономически отношения между определени субекти, които постигат имуществени последици чрез нейното реализиране. При сделката значение имат печалбата, рационалното използване на възможностите на националното и международно стопанство.

В юридическият аспект сделката може да се разглежда като правомерен юридически факт, насочен към създаване, изменение или прекратяване на правоотношения, в областта на външната търговия и свързаните с нея дейности.

В управленският аспект външнотърговската сделка може да се разглежда като средство за управление в завършващия стадий на всяка външноикономическа и търговска дейност по реализация на стоки, услуги и други резултати, предмет на международен обмен.

Според получилото широко разпространено схващане в теорията и практиката, външнотърговската сделка се характеризира с три основно особености:

1) една от страните по сделката да е чуждестранно физическо или юридическо лице;

2) имуществото - предмет на сделката (най- вече при международната покупко-продажба), да преминава държавната граница;

3) да се извършват плащания в чужда валута. Най - съществена от тези особености е една от страните по сделката да е чуждестранно физическо или юридическо лице.Това е така, защото е възможно да се продаде от чуждестранно лице стока, която се намира вече в страната на купувача. Външнотърговските сделки могат да се класифицират по редица критерии, известни в теорията на управлението на външната търговия и на правото на: възмездни, реални, едностранни, двустранни и пр. Най-често срещаната двустранна външнотърговска сделка е външнотърговската продажба (доставка), а също и външнотърговската замяна, спедиционната, застрахователната и пр.

Освен това самата сделка има свой начин на управление, за да бъде реализирана. Тук спадат всички дейности по осъществяване на технологичният цикъл на сделката, а именно: подготовка (обща и конкретна) за нейното сключване; самото сключване на сделката по определен начин; нейната реализация ( включително и урегулиране на претенции при неточно, забавено, некачествено и пр. изпълнение). Може да се отбележи, че управлението на сделката вече е значително усъвършенствано чрез използването на електронноизчислителна техника и стандартизирани документи.

Именно документите са основания за плащане от страна на банките. Това определя изключителната важност на тяхното стандартизиране с оглед опростяване на процедурите в международния икономически обмен. Първите опити за стандартизиране на документите се правят в скандинавските държави. Впоследствие тази дейност се поема от Комитета по развитие на външната търговия към Икономическата комисия на ООН за Европа .

Формулярът е с установени размери и разделен на няколко "прозорци". Всеки "прозорец" е предназначен за определена информация. Например в горния ляв "прозорец" се съдържат идентификационни данни за износителя и т.н..

Документите се подразделят на четири групи: транспортни (товарни), застрахователни, търговски фактури и други документи, придружаващи стоката. Транспортните и застрахователните документи, както й търговските фактури, най-често са известни като стоково-разпоредителни, макар че не всички дават права за действително разпореждане със стоките, които са обект на международна търговия.

Транспортните документи удостоверяват, че стоката, за която е сключен външнотърговският договор, е експедирана и е на път. В зависимост от превозното средство се използват: морски коносамент (морска товарителница), железопътна, автомобилна или въздушна товарителница.

Банките имат за цел да проверят документите и да се убедят, че те отговарят на условията на договорената между страните форма на плащане. Тя удостоверява дали всички документи са представени. Ако документната пратка е непълна, това е основание да откаже приемането им. Банката проверява правилното оформяне на документите според условията, съдържащи се в акредитивното или инкасовото нареждане.

Що се отнася до плащанията в чужда валута, те също могат да не бъдат неотменим белег на външнотърговската сделка. Понякога е възможно те да липсват, например, при така наречените компенсационни сделки, при които като еквивалент се предоставя не валута, а стока от другия контрагент.

В редица случаи във външнотърговската сделка участват повече от две лица - тогава тя е многостранна. В зависимост от особеностите на валутните условия външнотърговските сделки могат да бъдат: клирингови или при условията на плащане със свободно конвертируема валута. С оглед на начина на тяхното осъществяване: компенсационни (обикновени) и сложни, реципрочни, рамкови, реекспортни, транзитни и пр.

Съвременните икономически отношения не се свеждат само до осъществяване на стокообмена. Поради това към външнотърговските сделки следва да се отнесат всички видове сделки, при които една от страните е чуждестранно физическо или юридическо лице.Такива сделки възникват при: внос и износ на стоки, комплектни обекти, машини и съоръжения; оказване и получаване на научно-техническо съдействие; представяне и получаване на международни кредити; операции с патенти, лицензи, авторски права, рационализации. Търговски и промишлени марки и пр.; операции свързани с рекламата,застраховката, транспорта на стоки, обект на външната търговия и пр.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Външнотърговска сделка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.