Валутен борд в България


Категория на документа: Икономика


 Преди 13 години, на 01.07.1997г. в България беше въведен валутния борд. Това беше бърза, ефектиовна и радикална реформа, резултатите от която са очевидни за всички.

Причините за приемането му е тежката икономическа криза, която обхвана и България, също така и проблемите в управлението на страната.

През 1996г. започват да се усещат симптоми на икономическа криза. Валутните резерви на Българската народна банка (БНБ) спадат повече от два пъти, валутният курс се обезценява, инвестициите намаляват с 25%, бтутния вътрешен продукт (БВП) спода с 3,5%, фалират 14 банки. Задълбочава се инфлацията, вносът и изност спадат с около 15%, а левът се обезценява. Правителството се обръща за подкрепа към Международният валутен фонд (МВФ). МБФ изисква въвеждане на България, което всъщност изиграва изключително голама рола за България.

Идеята за валутния борд се поддържа още през 1990г., но повечето български политици са против, защото смятат, че наличието на Централна банка е символ на независимоста и възможноста за провеждане на национална икномическа политика. Ако валутния борд беше въведен още в началото на прехода, много от причиеите от икономическата нестабилнист проблеми щяха да будат преодолени.

Валутният борд се въвежда с приемането от 38-то Народно събрание на Закона за БНБ на 10.07.1997г. от правителството на Обединените демократични сили. В Закона е определен курс от 1000лв.( 1лв. след деноминацията) за една немска марка, по който БНБ трябва да купува и продава марки за левове при поискване (този курс е предвиден да се преизчисли към еврото, когото то влезе в действие-това беше направено през 1999г. и оттогава курсът е 1,95583 лева за евро).

В Българската народна банка са създадени три управления- управлвние "Емисионно", управлвние "Банково", управлвние "Банков надзор". Управлвние "Емисионно" играе ролята на валутен борд, като актвиите му ще покриват 100% то неговитв пасиви.

Активи и Пасиви в баланса на управление "Емисионно"
АКТИВИ
ПАСИВИ
Международни резерви
Пари в обращение
Налични чужди валута
Депозити на правирелството и други държавни институции
Търгуеми чуждестрани ценни книжа
Депозити и сметки на банки(това са задължителните резерви и разплащателните им сметки)
Вземания по начислени лихви
Начислени лихви и депозити на управлвние "Банково"

Сметки на други депозанти

Задължения по начислени лихви
Валутния борд катоцяло спомага за възвръщане на доверието във финансовата система.

"Валутния борд в България има изключително позитивна рола за икономиката, доказатекство за това са огромния приток на доверие и инвестиции, които страната получава през последните години"-изявление на Улорън Коутс, бивш помощник директор на МВФ.

Широко застъпено от политици и икономисти е становището, че валутния борд е най-силната защита на България срещу отрицателните последици от световната икономическа криза.

През юли 1997г. у нас изпълнението на монетаените функции на БНБ бе поето от т.нар. паричен савет ( също наричан валутен борд)- особен вид монетаен режим с парична политика, която прави невъзможно използванвто на централната банка като кредитор от последна инстанция и елиминира възможността за инфлационно финансиране на фиксалния дефицит.

При въвеждане на борда в България са избрани няколко елементи, коити са различни от класическите валутни бордове, поради което валутния борд в България е от т.нар. второ поколение валутени бордове.

Но за да се напишат особеностите на българският валутен борд, първо трябва да се определи класическият валутен борд и неговите характеристики.

Класическият валутен борд- представлава натрупване на определен валутен резерв, с който се обезпечава месната валута, в обръщение, и въвежда фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. Основните черти на класическият валутен борд са:

*Обезпечаването на местната валута с резерна чужда валута;
*Наличие на строго фиксиран курс спрямо валутата, избрана за
резервна;
*Забрана със закон за централната банка да служи като като кредитор
от последна инстанция, която елиминира възможността местната
централна банка да осребява ценни книжа, емитирани от
правителството с нова парична емисия, или да рефинансира
търговските банки чрез сконтови заеми;
*Осъществяване на банков надзор от институция, различна от
цетнралната банка, за да се избегне потенциален конфликт на



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Валутен борд в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.