Устойчиво развитие


Категория на документа: Икономика



Съдържание:
1. Определение за "устойчиво развитие";
2. Възникване и развитие на идеята за устойчиво развитие;
3. Концепция за устойчиво развитие;
4. Индикатори за устойчиво развитие;
5. Използвана ритература.

1. Устойчиво развитие е развитието, при което се задоволяват потребностите на настоящото, без да се излага на рискове възможността на бъдещите поколения да задоволяват своите собствени потребности. То съдържа в себе си две ключови идеи:
* идеята за задоволяване на потребностите и особено на най-съществените потребности на бедните по света, на които трябва да бъде даван абсолютен приоритет;
* идеята за ограниченията, наложени от състоянието на технологията и на обществената организираност върху способността на околната среда да задоволява сегашни и бъдещи потребности.

2. Вредите върху околната среда се извършват незабележимо и твърде бавно, за да бъдат осъзнати, и се привиква с тях. Но когато се установи, че равновесието в природната система е нарушено, тогава се оказва, че това е катастрофално и необратимо следствие от нехайното отношение към нея. Осъзнавайки това, ООН организира "Международна конференция по околна среда и развитие" в Рио де Жанейро през 1992г., за да вземе мерки за възпиране на безжалостните увреждания на околната среда и да пропагандира устойчивото развитие. Тази конференция е известна като "Срещата на върха" от 1992г., или "Конференцията в Рио". "Дневен ред 21" е резултат от този форум. Това е документ, който набелязва международен "план за действие" за постигане на устойчиво развитие. 14 от общо 37 раздела са посветени пряко на опазването на средата и рационалното използване на нейните ресурси. В него се предлага ефективно съчетаване на грижите за околната среда и развитието на обществото, заложен е подхода "отдолу нагоре", което означава широко участие на обществеността в процесите на вземане на решения. Други особено значими международни документи, приети на конференцията са конвенциите за промяна на климата и за биологичното разнообразие.

Обновена стратегия за устойчиво развитие е приета от Европейския съвет през юни 2006г. Тя е насочена към седем основни предизвикателства: изменение на климата и чиста енергия, устойчив транспорт, устойчиво потребление и производство, опазване и управление на природните ресурси, обществено здраве, социално включване, демография и миграция, както и световната бедност.

Тази стратегия се доразвива на базата на споразумението, постигнато на Европейския съвет през март 2007г. като една от насоките е съгласуването на различните политики, като изисква редовно оценяване на икономическото и социалното въздействие, както и въздействието върху околната среда.

3. Концепцията за устойчиво развите се основава на пет основни принципа:
* човечеството е действително способно да придаде на развитието устойчив и дълговременен характер, така че то да отговаря на потребностите на хората днес, без да лишава бъдещите поколения от възможността да удовлетворяват своите потребности;
* наличните ограничения в областта на експлоатация на природните ресурси са относителни. Те са свързани със съвременното равнище на техниката и социалната организация, а така също и със способността на биосферата да се справи с последствията от човешката дейност.
* необходимо е да се удовлетворят елементарните потребности на всички хора и да се предостави на всички възможност да се реализират надеждите им за по-благополучен живот. Бедността, която в света е обикновено явление е една от най-главните причини за възникване на екологични и други катастрофи и затова трябва да бъде ликвидирана;
* необходимо е да се съгласува начинът на живот на богатите с екологичните възможности на планетата, в частност с относителното потребление на енергия;
* размерите и темповете на растеж на населението трябва да са съгласувани с променящия се производителен потенциал на глобалната екосистема на Земята.

Концепцията за устойчиво развитие има три основни отправни точки: икономицеска, социална и екологична. В съответсвие с това често се говори за три цели на устойчиво развитие: екологична цялост, екоефективност и екосправедливост.

Концепцията за устойчиво развитие е социално ориентирана. Тя е насочена към опазване на социалната и културна стабилност, в това число и намаляване на броя на разрушителните конфликти.
Без справедливото разпределение на ресурсите и възможностите между всички членове на обществото устойчиво развитие е невъзможно. Достигането на достоен живот и благосъстояние за всички граждани на света трябва да стане основната цел на световното съобщество. За устойчивото развитие най-напред е необходимо да се създаде по-равноправно общество з всички без изключение. Някакво гарантирано минимално жизнено ниво трябва да стане неотменно право на всеки гражданин.
Развитието на социалната съставяща на Концепцията за устойчиво развитие е станало фундачентална идея за съблюдаване на правата на бъдещите поколения. Природните ресурси на Земята се явяват общо наследтво на цялото човечество, включващо, както сега живеещото, така и бъдещите поколения. За устойчивото развитие този постоянен резервен фонд трябва да се предава от поколение на поколение, колкото се може по-малко изтощен и замърсен.

От екологична гледна точка уктойчивото развитие трябва да обезпечава стабилност на биологическите и физичните системи. Особено значение има жизнеспособността на локалните екосистеми, от които зависи глобалната стабилност на биосфераат като цяло. Освен това, под понятието природни системи и ареали на живот може да се разбира в широк смисъл, включвайки в тях и създадената от човека среда, например градовете. Основно внимание се отделя на опазването на способностите на такива системи към изменение, а не към запазването им в някакво "идеално" статично състояние.

От иконочическа гледна точка Концепцията за устойчиво развитие се основава на определението на доходите. В действителност полученият днес доход фактически не се явява доход, ако такъв не може да бъде получен утре, до осъзнаване на безперспективността не съотнесено с ресурсните възможности на икономическия растеж, остава да се направи една крачка и такава крачка правят авторите на Концепцията за устойчиво развитие. Ключово за тази концепция значение има икономически оптималното използване на ограничените природни ресурси. Икономическият подход се явява стълб на Концепцията за устойчиво развитие. В същото време тази концепция позволява по друг начин да се разглежда понятието "икономическа ефективност".

4. Правят се опити за измерване на степента на устойчивото развитие с помощта само на екологически параметри. Световният фонд за дивата природа е разработил "агрегиран индекс на живата природа". Той измерва природния капитал на горите, водните и морските екосистеми. Определя се като средна величина на показателите за броя на животните в горите, във водните и морските екосистеми. Разработен е и показателят "екологическа следа", като израз на натиска върху природата. Чрез него се определя каква част от земната суша е екиввалентна на определено равнищена потребелението на отделните хора и страни.
Съществува и друг подход за определянето на индикаторите на устойчивото развитие. Той се основава на система от показатели, отразяващи различни аспекти на устойчивото развитие и включват икономически, социални, екологични и институционални показатели. Те са разработени на основата на схема, която включва елементите "движещи сили - натиск -състояние - въздействие - противодействие".

Използвана литература:
* Икономика на околната среда - Йордан Йорданов, Шумен 2006
* Социална екология и глобализация - Маргарита Бонева, 2011
* Екологични основи на технологичната култура - Йорданка Пейчева, Шумен 2008





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Устойчиво развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.