Търговски сделки


Категория на документа: Икономика


ВЪВЕДЕНИЕ
Сделката (правната сделка) е основния юридически феномен на Частното право (Гражданското право). Този термин е доктринален. Всяко действие свързано с упражняването на Гражданско правни права е правна сделка.Самия закон не определя какво е Правна сделка. Тя намира приложение във всички части на правото. Най-понятната форма на Правна сделка е граждански договор. Правната сделка е едни правомерен нормативен факт. Тя е едно или няколко волеизявления на правния субект, което се извършва, за да породи правни последици (правните последици са в основата на Частното право). Гражданските волеизявление на ФЛ или ЮЛ много често трябва да се осъществяват под определена форма.
Участниците в сделката определят правните последици до които ще се стигне на базата на тяхното волеизявление.Основния принцип при сключване на сделката е свободата на договаряне. Закона облекчава волеизявленията, дава определен модел. Тази свобода не е неограничена.

Търговска сделка е вид сделка, за това носи всички нейни характерни белези - тя е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация. Търговските сделки възникват в определен период от развитието на обществото включително на взаимоотношенията. Те най-напред са имали натурален характер. С разширяването на взаимоотношенията обаче те придобиват стойностен характер. Сделките са свързани с осъществяването на дейността на всяко едно предприятие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА
Търговските сделки спомагат за осъществяването на кръгооборота на капитала, а именно преминаването му в производителна,стокова и паричн форма. Тази им функция ги прави основен елемент и основна проявна форма на търговската дейност. Те са главният, но не и единственият юридически източник на търговски правоотношения. Главните търговски сделки са търговската покупка по чл.1 ал.1 т.1 ТЗ и търговската продажба по чл.318 ТЗ. Други търговски сделки са например: комисионните, превозните, застрахователните,банковите и други сделки. Всички те пряко или косвено са свързани с основните два вида и ги обслужват.
Понятието търговска сделка изразява същността и показва спецификата на търговското право. Наред с търговското качество и търговското предприятие търговската сделка е важна категория.
Голяма част от търговските сделки се основават на сделките в гражданското право. Например: комисионния договор и договора за поръчка, договора за банков влог и договора за влог, договора за банков кредит и договора за заем за потребление. Друга част от тези сделки имат по - голяма степен на самостоятелност. Например: застрахователния договор.
Търговските сделки по принцип имат възмезден характер. По правило при тяхното изпълнение се дължи насрещна престация. Когато не е уговорено се смята, че това трябва да бъде обичайната цена или възнаграждение. За разлика от тях в гражданското право срещаме редица безвъзмездни по своя характер сделки (договор за дарение; заем за послужване; завещание). Това разкрива спецификата на търговските сделки в сравнение с гражданскоправните. Търговските сделки макар не и абсолютно всички, в по - голямата си част имат абстрактен характер, т.е наличието или липсата на основание е правно ирелевантно. Такива сделки са менителницата, записът на заповед, чекът, джирото и други.
Характерно за тези сделки е, че те защитават и отчитат в значителна степен интересите на кредитора. Това правило намира израз в правото на кредитора да получава лихви и без те да са уговорени, в принципно солидарната отговорност на длъжниците и в редица други конкретни случаи установени от закона. При търговските сделки е налице динамика, която се изразява , както в тяхното развитие, така и в появата на нови договорни видове. Това се дължи на усложняването на съвременните икономически отношения, както и задоволяването на новите потребности. В резултат на това се появяват редица ненаименувани договори като франчайзинг, дистрибуторство, консултинг и други. Макар и нови понятия те са тясно свързани с основните търговски сделки - спекулативната покупка и продажба.
Някои търговски сделки могат да се сключват само от определени субекти. Такива са някои банкови сделки, при които едната страна задължително трябва да бъде само банката, застрахователните договори, по които застраховател може да бъде само застрахователно АД и други.

НОРМАТИВНА УРЕДБА
Разграничава се на специална, обща и субсидиарна и се прилага по принципа на изключването.
Специалната нормативна уредба се среща в специални закони и има приоритет пред общата нормативна уредба на търговските сделки. Общата нормативна уредба се съдържа в Част трета на ТЗ, там са регламентирани общите положения на търговските сделки и повечето от тях са посочени в чл.1 ал.1. Нормативната уредба на отделните видове търговски сделки е специална. По въпросите, които не биват уредени от специалното и общото законодателство приложение намират гражданскоправните норми, най - вече ЗЗД. Прилагането на гражданското законодателство възможно е да бъде предвидено конкретно в ТЗ или да следва от общата разпоредба на чл.288 ТЗ. Препращането може да бъде пряко или непряко (съответно).
При непълнота и в гражданското законодателство търговските сделки се уреждат чрез търговски обичаи, а при различия в тях се прилагат обичаите по местоизпълнението на задълженията по дадената търговска сделка
ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ
Съществуват три системи за клацификация на търговските сделки - обективна, субективна и смесена.
При обективната система, прилагана във Франция търговските сделки се определят от закона, без значение търговското качество на субектите, които ги сключват.
При субективната, наричана още германска система, търговски се считат сделките сключени от търговец, т.е качеството на субекта обуславя търговския характер на сделката.
Българският ТЗ възприема смесена система, като дава приоритет на обективната система. Последната е възприета в чл. 286, ал.2 ТЗ. Според тази разпоредба посочените в чл.1, ал.1 ТЗ сделки са винаги търговски, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Без значение е и начинът на сключването им - по занятие или епизодично. Именно заради това сделките по чл.1, ал.1 ТЗ могат да се определят като абсолютни търговски сделки. Наричат се още обективни търговски сделки.
Абсолютните търговски сделки могат да придадат търговско качество на физически или юридически лица, ако те ги сключват от свое име, за своя сметка и по занятие. Тези сделки не губят търговския си характер, дори когато едната или двете страни по тях не са търговци или сделката не се сключва по занятие. Те са изброени изчерпателно в чл.1, ал.1 ТЗ.
Субективната система също е възприета в чл.286, ал.1 ТЗ. Според текста на тази норма търговска е сделка сключена от търговец, която е свързана с упражняването от него занятие. Сделките по този член се наименоват като относителни (субективни). При това определяне на вида на търговската сделка е нужно да се имат предвид едновременно два факта: търговското качество на субекта; връзка на сделката с упражняваното от него търговско занятие. Необходимо е и двете условия да са налице и е достатъчно това да стане за само една от страните по сделката.
Към относителните търговски сделки спадат и тези сключени от търговско дружество или кооперация в процеса на тяхната регистрация.
Съществуват сделки, които пораждат съмнение за връзката на дадена сделка със занятието на търговеца. В подобни случаи се прилага презумцията на чл.286, ал.3 ТЗ - при съменение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Сделките по този член се наричат презумптивни или още предполагаеми. Те са разновидност на относителните търговски сделки.
Друго деление на търговските сделки е на двустранни и едностранни. Това деление се базира на разпоредбата на чл. 287 ТЗ, според който разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато сделката за едната от тях е търговска и не следва друго от този закон. Абсолчтните търговски сделки са винаги двустранни, а относителните едностранни или двустранни.
Специфичен вид търговски сделки са банковите сделки. От своя страна те се делят на : абсолютни, основни и неосновни.
Абсолютни банкови сделки са са договорите за влог и кредит.
Основни банкови сделки са тези, които могат да се сключват само от банката.
Неосновните банкови сделки могат да се сключват не само от банката, а и от разлиюни търговци.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Търговско право II част - проф. Г. Стефанов
2. Търговски сделки - проф. Ог. Герджиков
3. Търговски закон
4. Интернет източници

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговски сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.