Търговци по занятие - юридически лица


Категория на документа: Икономика


6.Търговци по занятие-юридически лица.

Втория вид търговци по занятие (вторият подвид на първия вид търговци) са определи юл. Те следва да отговарят на същите условия като фл - от свое име, по правило за своя сметка(риск) и по занятие да извършват някои от дейностите или да сключват някои от сделките, посочени в чл.1 ал.1 ТЗ. /юл без ТД и кооперации, без ЖСК/. При преустановяване на дейността тези юл губят търговското си качество.
Търговци по занятие могат да бъдат държавни предприятия, образувани на основание особен (специален) закон за всяко едно от тях. Държавните предприятия не са търговски дружества, но са юл на частното право. Образуването, преобразуването, прекратяването, управлението, финансирането и др. на държавните предприятия се извършват на основание съответния закон, а не по ТЗ. За някои от тях изрично се предвижда, че не могат да бъдат обявени в несъстоятелност (напр. държавните горки стопанства).
Държавните предприятия могат да бъдат титуляри (носители) на правото на собственост и на правото на управление върху държавни вещи. Държавните предприятия (като ЕТД с държавно имущество) имат право да експлоатират държавните имоти (вещи), като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и (или) от извършването на други стопански дейности с имотите. Те имат право да отдават под части от държавни имоти под наем за срок от 5г. Те могат да се разпореждат с предоставените им имоти - частна държавна собственост, по решение на държавния орган (министър или председател на държавна агенция).
Държавните предприятия стават юл по силата на закона, който ги конституира. Така например Закона за железопътният транспорт постановява: образува се Национална компания "Железопътна инфраструктура" със статут държавно предприятие по чл.62 ал.3 ТЗ. Специалните закони обаче не признават изрично на образуваните на тяхно основание държавни предприятия търговско качество, въпреки че посоченият в законите предмет на дейност на предприятията по правило попада в изброяването на чл.1 ал.1 .
Държавното предприятие придобива търговско качество, ако на практика и по занятие извършва от свое име и за своя сметка дейности (сделки) по чл.1 ал.1 ТЗ. В този случаи предприятието следва да се впише в търговския регистър, тъй като според чл.6 ал.1 ЗТР това е задължение на всеки търговец, което трябва да се изпълни в 7-дневен срок по ал.2 на този член. Освен това глава 9 на ТЗ (чл.61 и 62) определя държавното предприятие като търговец- публично предприятие. Вписването в търговския регистър има декларативно действие. това вписване има конститутивно действие за търговското качество на държавно предприятие, ако то се регистрира преди да започне извършването на дейност.
Търговци по занятие могат да бъдат и юл с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ - сдружения и фондации. При придобиване на търговско качество тези юл имат смесен режим на правно регулиране, тъй като за някои отношения спрямо тях започва да се прилага и ТЗ. Така напр. за сдружения и фондации може да се открива производство по несъстоятелност, ако са станали неплатежоспособни.
Възможността ЮЛ с нестопанска цел да извършва стопанска дейност е дискусионен въпрос. В последните години доминира разбирането, според което тази възможност не трябва да се отрича, но стопанската дейност на юл с нестопанска цел следва да бъде спомагателна. Тази дейност следва да е посочена в учредителния акт на юл и да бъде свързана с нестопанска дейност (напр. да бъде издателска или печатарска). ЮЛ с нестопанска цел не могат да разпределят печалба, а приходите от стопанска дейност трябва да се използват за постигане на съответната нестопанска цел. Тези условия ограничават правоспособността на юл с нестопанска цел, въпреки че чл.6 ал.3 ЗЮЛНЦ им признава обща правоспособност
Контролът за спазване на тези условия за извършване на стопанска дейност (придобиване на търговско качество от юл с нестопанска цел) се упражнява от окръжния съд по седалището на съответното сдружение или фондация. При неспазване на изискванията за извършване на стопанска дейност съдът може да прекрати с ликвидация юл с нестопанска цел по иск на прокурора или на всеки заинтересуван.
Но ако юл с нестопанска цел регистрира еднолично търговско дружество (ЕООД или ЕАД), тези дружества са търговци и данъчно задължени лица, а не образувалото ги сдружение или фондация, което е само единственият притежател на капитала и управлява чрез свой орган за управление компетентността на общо събрание на колективно дружество (ООД или АД)
Търговци могат да бъдат и държавни учреждения, ако пряко и по занятие извършват дейност по чл.1 ал.1 ТЗ. Държавните учреждения не са търговци, когато тази дейност е обособена като ЕООД или ЕАД.
Търговско качество придобиват и общините, когато при условията на чл.1 ал.1 пряко или чрез неперсонифицирани предприятия извършват стопанска дейност (търговски сделки).
Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на дейности, финансирани от общинския бюджет. Тези дейности могат да бъдат по управление, изграждане, поддържане, ремонт и реконструкция на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и други имоти - общинска собственост, както и предоставяне на свързаните с тях услуги за населението. Общинският съвет може да определи чрез общински предприятия да се осъществяват и други местни дейности, които се финансират от общинския бюджет и са необходими за задоволяване потребностите на общината или на нейното население. Следва да се приеме, че общинското предприятие не може да се образува за извършване на други дейности. Налага се изводът, че посочените в чл.53 ЗОС дейности и услуги могат да се извършват чрез еднолични търговски дружества (ЕООД и ЕАД) на общината или чрез търговски дружества, в които тя е съдружник (дружества с общинско участие), само ако тези дейности или услуги не се финансират от общинския бюджет. Този извод следва и от чл.52 ал.5 ЗОС, според който общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Общинското предприятие се образува, преобразува и прекратява по решение на общинския съвет, който трябва да приеме и правилник, въз основа на който общинското предприятие да осъществява дейността си. С този правилник следва да се определят предметът на дейност, структура, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. Определянето на такива права и задължения има вътрешно-организационно и отчетно значение, а не превръща общинското предприятие в правен субект (юл), собственик и търговец. Тези качества принадлежат само на общината. Приема се, че за община- търговец, не може да се открива производство по несъстоятелност. Този извод следва от статуса на общината като основна административно - териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление, и от забраната по чл.51 ал.4 ЗОС за участието й в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник.
Общината не е търговец, когато образува еднолично търговско дружество с общинско имущество (ЕООД или ЕАД). В тези случаи юл, собственик и търговец е едноличното дружество, въпреки предвидените в ЗОС ограничения по отношение апортираните в капитала му общински имоти. Такива ограничения в правоспособността са предвидени и за търговските дружества с общинско участие. Общината не може да участва в СД, в КД и КДА, може да бъде само ограничено отговорен съдружник и без ограничения може да участва в ООД и АД. При това участие общината не е търговец, а обикновен съдружник.
Общините не могат да образуват предприятия, които са юл, без да са търговски дружества. Такова право има само държавата. Освен това икономическото и правното положение на всяко държавно предприятие се определя от закона, на чието основание то е образувано, докато в значителна степен това положение на общинските предприятия е уредено в ЗОС. Следователно между двата вида предприятия има съществена разлика. Само на основание специален закон могат да се образуват общински предприятия, които са юл. Такъв е Законът за водите, който допуска ВиК оператор да бъде търговско дружество, държавно предприятие или общинско предприятие - юл.
Държавата също може да придобие търговско качество (тя е особен вид юл). По правило на практика държавата няма търговско качество, тъй като извършва търговска дейност чрез ЕТД ( ЕООД и ЕАД) или чрез персонифицирани държавни предприятия (юл). Те са носители на търговско качество. Преимуществено значение за икономиката имат ЕТД с държавно имущество.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговци по занятие - юридически лица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.