Туризмът в Сливенския регион


Категория на документа: Икономика


- къщата на възрожденеца Сава Филатеров
- къщата на Руси Чорбаджи и др.
Сред забележителностите на Жеравна е и църквата "Свети Николай" (1834 г.), която е все още действаща.
Архитектурно-исторически резерват Жеравна е част от Стоте национални туристически обекта на България.

*КРЕПОСТ ТУИДА:
Крепостта Туида се намира на хълма "Хисарлъка" в североизточната част на Сливен. Тя е построена вероятно в средата на IV в. и е разрушена през XIII век.
Крепостта е била част от отбранителната система по протежение на Стара планина и е играела важна роля в защитата на Римската империя а по-късно и на средновековната българска държава.
По време на изкопни работи са открити части от крепостни стени, кули, северната и южна порти, основите на жилищни, стопански и военни помещения, останки от славянски жилища. В източната част на крепостта са открити останки от култов комплекс с внушителна базилика.

*КОМПЛЕКС ОТ ТЮРБЕТА, ЯБЛАНОВО:
Населението на село Ябланово се състои предимно от мюсюлмани, изповядващи неортодоксален (хетеродоксален) ислям (къзълбаши/алиани). Селото се отличава с необичайно голямия брой Тюрбета, съществуващи в региона. Този вид храмове в селото са от два вида:
- тежка, правоъгълна гробница (тюрбето на Хюсеин Баба и на Хазир - Назир Баба, и др.)
- гробове с повече от четири стени (гробът на Кочлу Баба - пентагонал и тюрбетата на Хасан баба и Топуз Баба - септагонални).
В землищата на Ябланово, има и тюрбета, които се намират извън селото. Освен тюрбето на Али Баба, което е правоъгълно, има и светилища от вида "гроб без гробница" - тези на Алван Баба, Гюл Баба, Оксииз Баба и Тюрбето Бобасан.
Тези религиозни обекти са често посещавани от мюсюлмани от България и Турция.

*КИПИЛОВО КАЛЕ:
Крепост Кипилово кале се намира на връх Хисарлъка, южно от село Кипилово. В наши дни около крепостта е обрасла букова гора, което прави откриването й по трудно за посетителите.
Предполага се, че крепостта е строена в края на VІ в. от римляните и съществувала до края на Втората българска държава. Запазени са голяма част от крепостните стени с дебелина 2,5 метра и на места достигащи височина 8 -10 метра. Добре съхранени са също така и 3 от входовете на крепостта.
В източната част на укреплението е имало кладенец, който е снабдявал крепостта с прясна вода.

*КАРАНОВСКА СЕЛИЩНА МОГИЛА:
Карановската селищна могила се намира в северозападни край на село Караново (Сливенска област). Образувана е от развалините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища и е една от най-големите селищни могили в България.
Kарановската селищна могила е обитавана през неолита, халколита и бронзовата епоха. Проучванията са установили 7 културни слоя: четирите най-долни слоя (I-IV) се отнасят към неолита, следващите (V-VI) - към халколита, а най-горният (VII) - към края на ранната бронзова епоха.
В Карановската селищна могила са намерени добре запазени основи на жилища с богат домашен инвентар и оръдия на труда изработени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед и др. От особен интерес са откритите глинени плочки със знаци (пинтадери), за които някои учени твърдят, че са най-старите известни писмени знаци в Европа.

*НАДГРОБНА МОГИЛА "ЗЛАТА МОГИЛА":
Надгробната могила "Злата могила" се намира до с. Съдиево, 8км източно от град Нова Загора и на 1 км от пътя София - Бургас. Тя датира от Римско време (I - II век) и е една от най-големите надгробни могили в региона. При археологически разкопки в нея са открити 2 колесници (двукола и четирикола) , скелети на 8 расови коне, изцяло запазен щит с бронзова обшивка и др. Колесниците са били украсени с ажурни бронзови апликации и обшивки.
Предполага се, че предметите открити тук са принадлежали на богат Тракийски земевладелец, който е заровен в близката надгробна могила.

*ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ ГР. КОТЕЛ:
Природонаучният музей се е утвърдил и е включен в националната мрежа от значими музеи. Главната цел на учреждението е да покаже биологичното разнообразие на източната част на Стара планина.
Основател на музея е Васил Георгиев /1875 - 1963 г./, който е бил учител. В продължение на цели 60 години той изучавал и събирал различни видове вкаменелости, бозайници, земноводни, птици, влечуги, насекоми и други. Благодарение на него днес в музея може да се види голяма част от природното разнообразие на източната част от Стара планина.
През 1981 година, по случай честването на 1300г. от основаването на нашата държава, се открива нова сграда, в която днес се намира музея.
Всички експонати са разделени по видове: Насекоми, Висши растения, Земноводни, Риби, Безгръбначни фосили, Влечуги, Бозайници и Птици. Представени са в реалната си среда, която по принцип обитават и дори включват редки и застрашени видове като черни лешояд и щъркел, видра и други. Те се разполагат на площ 1000 кв.м, което прави Природонаучния музей в Котел втори по големина на Балканския полуостров, след този в Букурещ.

*СТАТУЯ ХАН КРУМ И ВОЙНИТЕ МУ:
На юг от гр. Котел, от ляво на пътя за село Градец, се извисява величествен каменна статуя на Българския Хан Крум и неговите войни. Представлява композиция от три фигури (ханът и двама войни), държащи мечове. Статуята е издигната за да възвеличаe победата на Хан Крум над Византийският император Никифор през 811 година.

*НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ НА ТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ:
Националният музей на Текстилната индустрия в град Сливен е филиал на Националния политехнически музей - София. Създаден е през 1984 година по случай честването на 150-годишнината от началото на индустриалното развитие на страната.
Музеят е разположен в собствена сграда (първото текстилно училище в България) с площ от 550 м2. Разполага с над 3000 експоната подредени в три основни раздела:
ръчно текстилно производство, текстилни занаяти, фабрично-машинно производство. Има 18 нива, където се извършват демонстрации. Тук посетителите могат да проследят хронологията в развитието на този тип индустрия - от най-старите оръдия на труда, използвани за получаване на текстилни изделия - вертикален тъкачен стан (VІІ в. пр. Хр.), станове с гребен и кори,стан с "летяща совалка" (последният технологичен скок при прехода от ръчно към машинно текстилно производство), до механични станове и изобретения от наши дни.
От 1988 г. Музеят на Текстилната индустрия в Сливен е член на Европейската текстилна мрежа (и е първият български музей, включен в нея) със седалище в Хановер, Германия.

*ФЕСТИВАЛ НА ФОЛКЛОРНАТА НОСИЯ, ЖЕРАВНА:
"Фестивалът на фолклорната носия" е ежегодно събитие, провеждащо се до село Жеравна. Първото му издание е през 2008, като с течение на годините мероприятието се радва на все по-голям интерес. Основно изискване към участниците е те да се сдобият с народна носия, за да се впишат напълно в атмосферата на празненствата. Облеклата може да са автентични или сценични, собствени, създадени или взети под наем за периода на фестивала (има и възможност носиите да бъдат ушити тук специално за участниците).
По време на фестивала участниците се веселят, пеят, свирят, танцуват, хранят се и пият по начин, както това са правели техните прабаби и дядовци преди много години. За автентичната обстановка допринася и факта, че за организираните пиршества се използват предимно прибори и аксесоари, такива каквито са били в края на XIX и началото на XX-ти век - дървени лъжици и керамични чаши, както и черги, рогозки и козяци за сядане. По време на фестивала не са позволени мобилни телефони, фотоапарати, камери, съвременни дамски и мъжки чанти, раници, сакове, слънчеви очила и др.
За доброто настроение на участниците се грижат специално поканени професионални и любителски фолклорни състави и изпълнители, които изпълняват хора, песни и танци от различни фолклорни регион на България. Организират се възстановки на истински пехливански борби, кукерски и маскарадни игри, мистични нестинарски танци, древни игри и обичаи, представят се стари занаяти.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туризмът в Сливенския регион 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.