Туризмът в Сливенския регион


Категория на документа: Икономика


В община Котел успешно се развиват селският и екотуризъм. На нейната територията се намират множество природни забележителности, които са изключително интересни туристически обекти: пещери ( Черните извори, Дряновска пещера, Кървавата локва, Приказна и много други), причудливи скални образования ( Урушки скали, Орлови скали с гнездовище на скален орел, Злостен - карстов комплекс с една от най-дълбоките пропасти в България "Леденика") и красиви водопади ("Скоковете", "Медвенски извори", "Синия вир").
Планинските склонове на Стара планина и Средна гора в община Твърдица също предлагат добри условия за целогодишен туризъм. Има отлични условия за ловен туризъм. Под връх Чумерна е възможно четири месеца в годината да се карат ски. В община Сливен и община Нова Загора има условия за балнеолечебен и SPA туризъм, предвид наличието на естествени минерални извори. С голям потенциал за развитие са Сливенските минерални бани, които от 1967 г. са курорт с национално значение. Курортният комплекс е разположен в долината на река Тунджа, на 12 км югозападно от гр.Сливен на 242 м надморска височина. Климатът е смекчен преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Водата е с доказани лечебни качества за лечение на стомашно - чревни, жлъчно-чернодробни заболявания, заболявания на опорно-двигателната система и периферната нервна система. Санаториумите и хотелите са разположени в равнинна местност в благоустроена паркова среда. В град Сливен се намират запазени комплекси от интересни сгради от епохата на Възраждането. Тук могат да се посетят: Историческия музей , Музеят на текстилната индустрия, къщите-музеи на Хаджи Димитър, на Добри Чинтулов, Музеят на сливенския бит, художествените галерии "Сирак Скитник" и "Димитър Добрович", църквите "Св.Димитър", "Св.Никола" и "Св.София". Интерес представляват и археологическите разкопки в м. Хисарлъка, които разкриват останките от древното селище Туида. Културно-историческото наследство на община Котел е едно от най-богатите и разнообразни в страната. То включва 780 паметника на културата и над 50 археологически паметника - крепости, крепостни съоръжения, могили, някои от които са в добре запазен вид.
Град Котел и живописните селца около него - Жеравна, Медвен, Катунище и Градец, които са запазили автентичния си възрожденски облик, са обявени за архитектурно-исторически резервати. Тук са съхранени голям брой къщи от епохата на Възраждането и много други исторически паметници, които пренасят в атмосферата на отминали времена. Туристите могат да усетят будния дух на българите от епохата на Възраждането, както и да се запознаят с техния бит, фолклор и традиционни занаяти. Привлекателни за туристите в град Котел са: Градският исторически музей, Битовата къща, квартал Галата, който е уникален със своите дървени възрожденски къщи, някои от които са на повече от 300 години, Пантеонът на Възрожденците. Община Нова Загора е известна с уникалните си археологически находки. На нейна територия са открити над 500 надгробни могили, 26 праисторически селищни могили, 62 селища от късно-желязната епоха, 74 от римската епоха, 32 средновековни селища. Голям интерес представлява уникалната Карановска селищна могила. Най-дълбоките й културни пластове разкриват живот от края на 7то и началото на 6то хилядолетие пр.н.е. Разкопките на Карановската селищна могила водят до открития, които далеч надхвърлят националното си значение и са принос в развитието на световната археологическа наука.

3. Култура

На територията на общината има регистрирани 475 паметника на културата, от които 301 архитектурни, 84 археологически и 90 исторически. Двадесет от тях са с национално значение.Освен град Сливен, компактна зона с паметници на културата е село Ичера (85 паметника на културата) и село Стара река - 3. Почти всички културни институти в Сливен са настанени в сгради, паметници на културата, голяма част от които оформят централната градска част. Град Сливен е известен и като "Градът на 100-те войводи".
В Сливен се провеждат Международен детски танцов фолклорен фестивал, Национален фестивал на детската книга, фолклорните събори "Празник на маскарадните игри", "На събор край Тунджа", "Кермен", "Зимни празници - Мечкарево", "Национален събор на каракачаните", организират се периодични пленери и др. През 2003г. град Сливен за пръв път е домакин на Международния фестивал на планинарския филм.

4. Архитектурни и културни забележителности

Внушителни и легендарни са символите на Сливен - Сините камъни, Стария бряст, паметникът на Хаджи Димитър, на 7-ми конен полк - "Орлето", градският часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни. Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Дори и за гостите на града, които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града. В Сливен си дават среща историята и традицията със съвременната динамика и многообразие - съчетание, в което се крие неповторимото очарование на града под Сините камъни.

"...града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност, ...събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка".
(Дамян Дамянов)

*СИНИТЕ КАМЪНИ:

Сините камъни е името на природен парк в Република България. Паркът е обявен на 28 ноември 1980 г. с цел опазването на специфичните екосистеми, както и на красивата природа. Паркът е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Територията на природния парк има площ от близо 7095 хектара и се намира на източния склон на Стара планина. Южната граница на природния парк е очертана от град Сливен. От север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви.Сините камъни е името на скален масив, който е разположен на територията на природния парк. Скалният масив се е образувал под действието на ерозионните и денудационните процеси. Масивът е изграден предимно от кварцови скали с различни примеси. Характерни за скалния масив Сините камъни са различните скални образувания. Под въздействието на ерозионните процеси се е образувал характерния външен вид на масива. Образували са се различни върхове, долини, пещери, пропасти и други. Масивът, както и околните местности са едни от основните туристически обекти в областта.

*СТАРИЯТ БРЯСТ:
Вековно дърво /на над 1300 години/ от вида Полски бряст и е един от символите на Сливен. Най-известният в България бряст расте в центъра на гр. Сливен (началото на бул. Цар Освободител - пешеходна зона). Той е остатък от Великата българска гора, която се простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните загнивания или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути. "Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите - юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат".(Дамян Дамянов)

*ПАМЕТНИКЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР:
Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и народната признателност. Неговият архитект е Йордан Йорданов, а скулпторът Стефан Пейчев сътворява фигурата на Хаджи Димитър, както и 5 от бюстовете на видни сливенски възрожденци на същия паметник. Останалите 3 бюста са дело на Васил Вичев, Димитър Гаджалов, Янко Павлов. Петър Дамянов и Стефан Павлов са автори на другите релефи на паметника. Паметникът на Хаджи Димитър е официално открит на 8 ноември 1935 г. "благодарение на щедрите дарения на някои сливенски граждани и фирми, на сливенските кооперации, Популярна банка, както и на църквата "Свети Димитър", Общината, Държавата и сливенските културни дружби в София и Бургас, също благодарение на учениците от цяла България..." През 1993-94 г. със средства на Сливенската община паметникът е основно реставриран. При откриването на паметника през 1935 г. за пореден път се подчертават патриотичните заслуги и жертвения влог на Хаджи Димитър и Сливен за събуждането на народната свяст и порива към свободата: "В тоя момент ние сме пред един паметник, пред един внушителен белег на признателност към делото и саможертвата на легендарния герой Хаджи Димитър Асенов, който преди 67 години сложи своята глава за свободата на българския народ.""Хаджи Димитър Асенов е сливенски гражданин, но той не принадлежи само на Сливен, той е на България и всеки кът от българската земя го счита за свой герой. Сливенци могат да бъдат горди, че техният исторически град е дал великан, признат от цял народ, великан, за когото песни се пеят, за когото историята легенди разказва и чието име се носи от поколение на поколение като същинска легенда."

*ПАМЕТНИКЪТ НА 7-МИ КОНЕН ПОЛК - "ОРЛЕТО":
Един от символите на Сливен е паметникът, посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рядко се случва паметник да бъде наричан с умалително име. Но в Сливен "Орлето" се знае от всички. Автори на паметника са скулпторът Никола Димитров и фотографът Панайот Ципаранов. Изграден по същество като дарение от сливенските граждани, през 1996 г. паметникът е обновен с крупни дарения от Националния дарителски фонд "13 века България", от Общински съвет - Сливен, от командването на Трета армия и от клуб "Отворено общество" - Сливен.

*ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК:
Един от символите на Сливен с особено, магнетично-притегателно присъствие, е градският часовник. Строителството на новия Общински дом, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936 година. Три години по - късно в кулата са настанени механичното сърце и кръглоликият циферблат на градския часовник. И днес тя отмерва часовете и ни подсеща за приемствеността, но и за необратимостта на отминаващото време. Градският часовник вече повече от 60 години отмерва личното и общественото време на сливенци.

*ФАБРИКАТА НА ДОБРИ ЖЕЛЯЗКОВ:
Още през 18-ти и началото на 19-ти век вълненотекстилното производство на Сливен е широко известно в пределите на Турската империя. Обилната планинска вода, силно развитото овцевъдство в района и новите парично-стокови отношения в Турция обуславят развитието на характерния за Сливен занаят - абаджийството. Напуснал Сливен при масовото преселване на сливенци в Русия след Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Добри Желязков се установява в Екатеринослав, където се запознава с развитието на текстилната промишленост в Русия. Там снема модели от станове, чекръци, дараци, купува някои и през 1834 г. след завръщането си в Сливен изгражда специализирана работилница за производство на вълнени тъкани с манифактурно разпределение на труда. Качеството и вида на произведеното от Добри Желязков сукно предизвиква интереса на турската администрация. В него тя вижда възможност за намаляване на вноса от чужбина. Добри Желязков е повикан с изработени от него мостри пред султана. Те са одобрени и с известния султански ферман от 1836 г. е възложено изработването на платове от представените образци при оказване на пълно съдействие на Добри Желязков. Във фермана е посочено: "Такива лица, находящи се в империята ми като него, са заслужили моето имперско благоволение".

*РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЛИВЕН:
Сливенския Регионален исторически музей проследява историята на региона на Сливен от античността до наши дни. Основните раздели в музея са:
- Археология - съхранява предмети от VI пр.н.е. до края на Втората българска държава;
- XV - XIX век - проследява историческото развитие на град Сливен и региона в периода;
- Етнография - традиционната култура на Сливен и региона, носии и облекла на различните етнически групи;
- Нова и най-новата история - обхваща периода 1885-1944 и новата история - от 1944 до сега
Към Регионалния исторически музей Сливен спадат и други музеи и експозиции като:
- Къща-музей "Хаджи Димитър"
- Музейна експозиция "Добри Чинтулов"
- Етнографски Музей Сливен
- Историческа местност "Хисарлъка"

*ЖЕРАВНА:
Жеравна е малко селце в източна Стара планина. Селото възниква през XII-XIV век и в XVIII век се превръща в занаятчийски и културен център. В наши дни Жеравна е обявена за архитектурен резерват поради многото (над 200) отлично съхранени къщи, улици и сгради, датиращи от периода на Възраждането (някои дори и по-стари). Почти всяка от къщите е обявена за паметник на културата.
Ежегодно Жеравна привлича много туристи (повече от половината - чужденци), които остават възхитени от запазения автентичен възрожденски облик на селото - тесни калдъръмени улички, едноетажни и двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни зидове. Някои от къщите са превърнати в музеи, като сред тях са:
- родната къща на известният български писател Йордан Йовков



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туризмът в Сливенския регион 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.