Туристически ресурси


Категория на документа: Икономика


ТЕМА 1
Първа глава
СЪЩНОСТ, ЗАДАЧИ И ЗНАЧЕНИЕ
НА ИЗУЧАВАНЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ И
ГЕОГРАФИЯТА НА ТУРИЗМА

1.1. Същност на науката “География на туризма”. Всяка една наука се създава и съществува, за да отговори на конкретноисторическите потребности на обществото. Така с разрастването на туристическите пътувания в края на XIX и началото на XX век се налага да започне изучаването на ресурсите и условията, които ги благоприятстват, и то предимно в Алпите, Средиземноморското крайбрежие на Франция, Италия, Хърватска (тогава в пределите на Австро-Унгария), изявените курорти Виши, Карлови вари, Баден-Баден, Бат и др. рьйони .От ядрото на географията се отделя клон, който започва да изучава кои места, селища, райони имат атрактивни плажове, планини, минерални води, интересни крепости, църкви, музеи. Така се натрупват много факти, които по-късно се класифицират и обясняват, а на основата на получените обобщения се правят модели за туристическо развитие, изграждат се сравнително стройни теории: за периферната локализация на туризма от Валтер Кристалер (1965 г.); териториалната рекреационна система на В. Преображенский (1975 г.); циклите на еволюция на туристическото пространство от Ричард Бътлър (1980 г.); за формирането на туристически делови райони в големите курорти от Доналд Гетц (1993 г.) и др.i
Смята се, че отделната наука е конфигурация от факти, теории и методиii. Според това общоприето правило географията на туризма е отраслово диференцирана, самостоятелна наука, която изучава географските (териториалните) въпроси на стопанските и социалните проявления на туризма. От тях по-значими са:
- Локализацията на туристическите ресурси, от които зависи последващото разположение на хотелиерството, инфраструктурата, респективно - насочването на туристическите потоци. Валидно е правилото, че колкото по-атрактивни, обемни и близко разположени до местоживеенето на туристите са ресурсите, толкова по-мащабна ще бъде туристическата дейност.
- Сезонността, първопричина за която е неравномерният ход на температурите и валежите, а производни от тях са традициите при ползване на отпуските и ваканциите. При морския туризъм над 2/3 от посещенията са в периода юни-август; при планинските зимни курорти единият максимум е декември-март, а другият - юли-септември. Големите различия по месеци водят до непълноценно използване както на туристическата леглова база, така и на самите ресурси.
- Капацитет на ресурсите и на приемащата туристите територия. Когато се превиши оптималният брой туристи, отговарящ на оптималния капацитет, се нарушават санитарно-хигиенните норми, комфортът и спокойствието на туристите, започва изтощаване и бърза деградация на самите ресурси. Не по-малко вредни са и вътрешните за самия туризъм последици в сферата на снабдяването, транспорта, осигуряването на близко живееща работна ръка. Възникват конфликти с местното население, претоварва се селищната инфраструктура.
- Териториална обвързаност. Между туризма и заобикалящата го територия възникват двупосочни връзки. Той получава необходимите му туристически ресурси в цялото им многообразие, хранителни продукти, оборудване, работна ръка и т.н. Влиянието му върху околната територия се заключава в създаване на работни места, повишаване на доходите, по-добро благоустрояване и улеснена дифузия за иновациите, транспортно строителство и обслужване, промяна на някои селищни функции и зони, формиране на нови вилни зони, курорти и курортно-туристически агломерации.
- Комплексност и районообразуване в развитието на туризма в определена територия. Обикновено на неголеми разстояния се срещат различни ресурси, което позволява отделните видове туризъм да се допълват (например в планинска област водещият вид от ски-спортовете се практикува заедно със скално катерачество, спускане по реки, пещернячество, лов и др.). Това дава възможности за разнообразяване на туристическото предлагане, за по-пълно задоволяване на туристическото търсене. В резултат на тази комплексност и на териториалната обвързаност се формират специфични туристически районни единици, като Лазурен бряг, Високите Татри, Балеарските острови и други подобни. Те са основните ядра, сърцата на туризма в съответните страни и от правилното им устройство и функциониране зависи неговото равнище, реноме, ефективност. “Район” и “райониране” са основни географски понятия и термини, а когато са с туристическа същност - съответно на дисциплината “География на туризма”.
- Териториална диференциация. Поради многофакторния генезис на ресурсите и разположението на населението, от което се формират туристическите потоци, се наблюдава как в едни територии се концентрират разнообразни ресурси (например край Самоков: ски-писти на Боровец, Мальовица, минерални води в Долна баня, с. Белчин, язовир Искър, църкви, чешма, джамия в града), а други са доста бедни откъм тях. Те обаче много често имат многобройно население (Рурска агломерация в Германия, Нидерландия, Северна Франция), което се отличава с висок жизнен стандарт, завишени туристически потребности и склонност към пътувания. Така цялата територия на страната или континента (Европа, Северна Америка) в туристическо отношение се разделя на три части: а) емитивна - за формиране и изпращане на туристическите потоци; б) рецептивна - с много ресурси и други условия за посрещането на туристите и задоволяване на тяхното търсене; в) транзитна - през нея туристопотокът преминава, без да се задържа продължително, т.е. тя не е цел на пътуването, а само обективно необходима среда за достигането до желания курорт или друг обект в рецептивната част.iii
- Миграционна подвижност. Включва един от географските феномени - миграциите, т.е. дълготрайно, епизодично или кратковременно движение на населението от местоживеенето до други, целево нужни му обекти (работа, образование, търговско и друго обслужване, туристически центрове). При всяка миграция се преодолява различно разстояние, прекосяват се по-големи или малки територии, променят се посоките, а цялата тази сложна проблематика може да се изследва с редица специфични географски методи - гравитационни, лимнографски и т.н. Последните десетилетия ни поднасят примери, как туризмът сам започва да инициира нови миграционни форми като например няколкомесечни зимни миграции на пенсионери от Централна и Северна Англия към хотелите и пансионатите на Южното крайбрежие в Брайтън, Борнмут, Хестингс, Ийтсбърн и др.
- Формиране и преобразяване на селищата. Множество селища са се появили и разраснали благодарение на многобройните туристически посещения заради минерални води (Карлови вари - 120 хил. души; Велинград - 25 хил. души), важни религиозни центрове за поклонничество (Сантяго де Компостела, Ченстохова). При почти всички класификации на селищата се отбелязва типът “туристически” или “градове на гостоприемството”iv. В други случаи през втората половина на ХХ век на нови, незастроени терени се появяват моноспециализираните туристически образувания без постоянно население, наречени туристически комплекси (Златни пясъци, Мамая), ваканционни селища (Дюни, Елените, Русалка), резортхотели (Марко поло, Али бей)v. Това многообразие, породено от туризма, има специфичен географски профил, формиращ изследователската област курортология.
Изброените осем главни изследователски теми, заедно с редица други, неупоменати като по-маловажни, формират специфичната област на науката “География на туризма”. Нейна определяща, водеща черта е, че тя се занимава с териториалната, пространствената проблематика на туризма; изяснява неговите взаимовръзки и влияния с околната средаvi. След като околната среда влиза в предмета на изследване на географията, то е аналогично, че обособеният клон “География на туризма” ще се занимава с един от нейните аспекти, а именно - туристическия. Това е методологическата основа за формулирането на определение за същността на тази учебна и научна дисциплинаvii. Още през 1932 г. Станислав Лешчицки дава първата дефиниция, в която посочва, че “тя се занимава с научното определяне на туристическите достойнства на ландшафта; с изучаване на предпоставките за туристическите движения, като се запазват ценните качества на ландшафта и тяхното рационално използване”viii. Видно е, че акцентите се отнасят до релацията “туризъм - околна среда”, туристическите ресурси и тяхното усвояване в екологически допустимите предели. Последното в голяма степен изпреварва своята епоха, защото сме свидетели как от десетина години интензивно се говори за “алтернативен”, “мек”, “щадящ” и т.н. туризъм.
Непосредствено след определението на този виден полски учен, през 1934 г. интересно мнение представя А. Грюнтал от Берлинix. Той смята, че “предмет и задачи на географията на туризма са пространствените форми на организация на човешките общности под специалното влияние на жизнената функция “отдих”. В следващите му обяснения се вижда, че научният фокус трябва да бъде пространственото разпределение на природните основи (разбирай ресурси) в подходящите за отдих места и зони. По-късно, през 1970 г., видните немски учени от Мюнхен - Карл Руперт и Йорг Майер, уточняват, че “пространствените аспекти стоят при всички научни разработки по география на туризма на преден план”x. Пространственият, хорологичен, аспект и подход е априорно задължителен както за географията в общност, така и за географията на туризма.
През 1974 г. в Краков/Закопане се провежда тематичен симпозиум на работната група по география на туризма към Световния географски съюз, посветен на терминологията в тази наукаxi. Един от обсъжданите термини е за названието на дисциплината. Редица участници в симпозиума (В. Преображенски, А. Богуцка) говорят и за рекреационна география (от латински език - recreacio - отдих, възстановяване на силите), която те приемат за равнозначна или по-високостояща от географията на туризма. Дадените близо 30 определения за предмета и същността на науката се отличават само с няколко нови аспекта. От тях по-оригинални са тези на:
Мария Милеска, според която географията на туризма се интересува от пространствено-природния, пространствено-социалния и пространствено-икономическия аспект на туризма, т.е. тя търси, анализира, обяснява, прогнозира териториалното разположение на природните, обществените и производствените компоненти на туризма.
Гюнтер Якоб, който откроява три съществени направления на изследване: а) пространствената структура на туризма в туристическите места и области; б) пространственото разделение на неговите природни и обществени предпоставки; в) променящите се влияния на туризма върху други елементи на територията.
Според Феликс Юлг, в географията на туризма превес имат пространствените, а не социалните компоненти. Последните се изучават предимно от други научни дисциплини - икономика, социология.
Марин Бъчваров, изразява мнение според което предмет на изучаване са: туристическите ресурси, потоци, икономическите дейности и териториалните комплекси, а също така и техните връзки с географската околна среда. Ново е вниманието към комплексността и обвързването отново в териториално отношение.
В по-ново време също се посочват определения на същността и обхвата на географията на туризма, от които по-добре структурирани са тези на Ядвига Варшинска и Антони Яцковскиxii, Стивън Уйлямсxiii, Дъглас Пиърсxiv, Марин Бъчваровxv. Първите автори дават приоритет на пригодността на територията за нуждите на туристическото движение с оглед на неговите форми и сезонност, а Стивън Уйлямс акцентира на териториалното разпределение на туристическите феномени, влиянията на туризма, неговото териториално планиране и моделиране. Дъглас Пиърс от Нова Зеландия отново извежда на преден план факторите на туристическото предлагане - природни, обществени, транспортни, рецептивни (настанителни и инфраструктурни), докато в българското определение ключови думи са: териториален разрез, ресурси, потоци, база и връзки с обкръжаващата среда.
Подробният преглед на различните определения за същността и предмета на дисциплината “География на туризма” откроява редица общоприети елементи, а те в съвкупност позволяват да се обобщи, че: географията на туризма изучава пространственото разпределение и взаимоотношенията на елементите и факторите на туризма (ресурси, потоци, база) помежду им и с околната природна и социално-икономическа среда.
Пространственият анализ и околната среда са съдържателният географски базис, методологическата основа на тази научна дисциплина, а елементите на туризма определят нейния предметен обхват. За пространствените взаимоотношения доста важни са: разстоянието - отдалечеността или близостта; разположението - равномерно, разпръснато, концентрирано; формата - точкова, линейна, площна; зонираността и т.н. От околната среда особено интересни за туризма са релефът, водите, климатът, селищата, транспортните трасета. Това придава на географията на туризма двойствения характер както на природна, така и на обществена наука.
1.2. Задачи на науката “География на туризма”. Изследователските задачи на отделната наука трябва да обхващат, анализират нейните съставни елементи, формиращи същността й. Те са призвани да дадат отговор на въпросите за генезиса, формите, действията, връзките, въздействията на туристическите елементи, естествено, в посочения пространствен аспект. През десетилетията е имало значителен динамизъм на броя и обхвата на тези задачи, но общата тенденция е тяхното разнообразяване. Най-много 16 задачи определя Стеван Станковичxvi, но повечето автори ги представят в по-окрупнен вид - до 5-6. При него някои от главните задачи са доста детайлизирани, подробни, и това е по-удобно за възприемане. Например с изследването на туристическите ресурси са свързани три отделни задачи: инвентаризация, систематизация и определяне на локализацията им. Стивън Уйлямсxvii насочва вниманието към пет глобални задачи: за туристическите ресурси, формите на развитие на туризма, структурата на туристите, въздействията на туризма и т.н. Междинно положение като брой и степен на обобщаване се среща при Ядвига Варшинска и Антони Яцковскиxviii. Те също смятат, че важни задачи са анализът и оценката на туристическите ресурси, тяхното опазване, както и на природната среда, формите и структурата на туристическите движения, изследване на туристическата функция на селищата, общините, влиянията на туризма, очертаване на туристическите райони. Немските учени Клаус Кулинат и Албрехт Щайнеке отбелязват четири основни изследователски направления: локализационно, поведенческо, планово и по отношение на териториалните въздействия на туризмаxix. Близка до техните схеми дават Дъглас Пиърсxx, В. Хралаxxi, Иван Пирожникxxii и др. С оглед на традициите на българската география на туризма могат да се формулират следните конкретни задачи:
1. Аналитична оценка на туристическите ресурси. Тя трябва да изясни: какъв е техният генезис, какви са количествените и качествените им параметри, туристическият поемен капацитет, начините и формите на тяхното използване. Чрез нея могат да се изясняват възможностите на териториалните единици за развитието на определени видове и форми туризъм. Това обезпечава оптималната териториална туристическа специализация, която, съобразена с местните ресурси и условия, е предпоставка за неговата ефективност и неговата всеобща полезност.
2. Създаване на оптимални модели за туристическата локализация. Тя зависи предимно от разположението на ресурсите, но понякога трябва да се съобрази с местоживеенето на туристите или с местата, имащи удобно транспортно местоположение. Така локализацията може да се групира на: ресурсна, потребителска и транспортно-транзитна.
3. Анализ на направленията и структурата на туристическите потоци. Направленията имат две основни равнища - международно и вътрешно, а структурата се проследява по националността на туристите, по техния възрастов, полов, социален състав, според сезона, използваното транспортно средство и т.н.
4. Определяне на въздействията на туризма върху околната територия. Най-общо те се поделят на природни, икономически и социалниxxiii. При първите може да има деградация на плажове, ски-писти, но също така - значително благоустрояване и опазване на ландшафта. При другите влияния се увеличават националните, районните и личните доходи, по-бързо се възприемат иновационните продукти.
5. Пространствено-функционален анализ на курортите и градските туристически центрове, които са базовите, водещите ядра на туризма (например в Италия 92% от легловата база се намира в нейните 145 балнеолечебни, 160 планински и над 300 морски курорта; в България на 14 общини се намират 80 % от леглата). Особено интересни тук и практически важни са очертаването на функционалните зони на курорта, връзките между тях, неговата транспортна достъпност, етапи на разрастване и др. За туристическата практика е много важно да се намерят подходящи модели на развитие на отделните типове курорти.
6. Териториална диференциация на туристическото търсене. Напоследък й се отделя немалко внимание, защото тя генерира тези потоци и определя предпочитанията на туристите към конкретни туристически ресурсиxxiv. Това е по-скоро мултинаучна, гранична задача с икономическите и социалните науки, а приносът на географията на туризма е в представянето на териториалните фактори - релеф, урбанизация, регионални различия и други подобни, обуславящи различията на туристическото търсене.

В познавателен и научноизследователски аспект точното формулиране на задачите на географията на туризма е полезно, защото се осигурява тясна, ефективна специализация на изследователите по всяка една от тях. Освен това те помагат на обучаваните да се ориентират добре с цялостта и структурното разпределение на учебната материя.
Ядвига Варшинска и Антони Яцковскиxxv са на мнение, че познавателната страна на дисциплината “География на туризма” и нейните задачи се разпределят в три изследователски направления:
а) Формално (предметно), в рамките на което се изследва природният и културен ландшафт и обусловената от него териториална структура на туризма.
б) Функционално, в което се проследяват взаимодействията между туристическите потоци и територията, в която те се насочват.
в) Исторично-генетично, което проследява възникването и съвременните промени на туристическите места и курорти, с оглед на появата на нови туристически функции и въздействия.

1.3. Място и връзки на географията на туризма с другите науки. Научното развитие през ХХ век се съпровожда с две привидно противоречиви тенденции: диференциация и интегративност. В резултат на първата старите класически науки, задълбочавайки всестранно своите изследвания, се разрояват и разделят на нови наукиxxvi. Те реално представляват бивши важни части от матерната наука, които са се отделили както заради повишената обществена потребност от тях, така и заради новосъздадените термини, методи, класификации и аналитични характеристики - задължителните атрибути на самостоятелната наука. Както от медицината се диференцират хирургия, вътрешни болести, зъболечение и т.н., то науката “География” през XIX век се разделя най-напред на “Физическа” (природна) и “Икономическа” (хуманитарна или социално-икономическа). От втората по-късно произлизат: география на населението, индустрията… туризма. Това е предпоставка дисциплината “География на туризма” да поддържа доста интензивно двупосочни връзки с тях, а поради по-младата й възраст тя обикновено ползва част от техните, вече утвърдени методи, емпирични данни и др.
Интегративната тенденция води до сближаване на науки, които имат допирни точки в своите изследователски области. Известно е, че доста отдавна са възникнали физико-химията, биохимията, а в по-ново време - кибернетиката, лингвостранознанието, екологията и други подобни. Туризмът е доста типичен пример за интегративност, защото с него се занимават икономическите, социалнопсихологическите, медицинските, географските и други науки. Между тях възникват допирни научни въпроси, обменят се също методите и полезна информация. Интегративността на туристическите науки приема и материален израз през 60-те и 70-те години на ХХ век, когато започват да излизат многопрофилните международни списания “Revue de tourisme” в Берн и “Туризмологиjа” в Белградxxvii. Такъв характер имат също по-новите списания от Гилфорд (“Tourism management”), Оксфорд (“Annals of Tourism Research”), Загреб (“Turizam”). Те са твърде полезни, защото дават многостранен поглед върху туризма, формират се нови идеи, създават се научни контакти между специалисти със сходни интереси. Ето защо между дисциплината “География на туризма” и редица други науки, които също го изучават, се наблюдават аналогични, доста интензивни връзки и стойностен обмен.
Специализирано проучване по тези два въпроса - за връзките на дисциплината с географските и с други науки, е направил ученият от Университета в Манитоба (Канада) Збигнев Миечковскиxxviii. Той ги структурира така: а) Връзки с географските клонове - физическа география (използване на потенциала от ресурси и определяне на техния поемен капацитет), медицинска география (усвояване на природните ресурси за здравеопазване), културна и историческа география (за представяне на ресурсите, създадени от човека), икономическа и транспортна, на селищата, на населението. б) От другите науки по-важни са контактите с психология, социология, философия - по-краткият списък тук се дължи вероятно на акцентирането повече на отдиха (leisure), отколкото на туризма. В разгърнат план връзките и мястото на дисциплината “География на туризма” могат да се видят в схема 1.
а) Връзки с географските науки.
Природногеографски науки

Геоморфология. Повечето нейни предметни елементи (планини, пещери, плажове) могат да бъдат и важен туристически ресурс. Затова тя е полезна със знанията за техния генезис, форми, съвременни промени, количествени и качествени параметри. От своя страна географията на туризма определя техния поемен капацитет, формата на туристическо използване, конкретните мерки за опазването им.

Схема 1. Взаимодействие и връзки на географията на туризма с географските и с други науки.

- Климатология. Различните стойности и сезонното разпределение на температурите, снежната покривка, слънцегреенето, ветровете се явяват като благоприятни за туризма, докато другите стойности и всички неблагоприятни климатични явления (градушки, поледици, мъгли) го ограничават. Тази наука посочва кои места, селища, райони имат подходяща климатична характеристика, а географията на туризма прави прецизен избор за видовете туризъм, тяхната продължителност и сезонност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Туристически ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.