Три природни и три антропогенни ресурса


Категория на документа: Икономика




3 природни и 3 антропогенни ресурса

ИЗГОТВИЛ :

Специалност : ИТИ
ФАК. НОМЕР :

Дряновски манастир
Дряновският манастир "Свети Архангел Михаил" е действащ български, мъжки манастир. Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово.
Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера "Бачо Киро", което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 - 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите "Боруна" и "Града", защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България - бъдещите владетели Асеневци.
Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител "св. Арахангел Михаил" е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 - 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон - първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник - костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Боженци
Боженци е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово. Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km, от Габрово - 15 km, от София - 201 km, от Пловдив - 116 km.
Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.
Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. Боженците е обявено за архитектурен резерват на 28 януари 1964 г.
Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.
Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.
Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1839 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария - нещо строго забранено по време на Османското владичество. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
Боженците е сред 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват "Боженци", 08:30 - 16:00 часа. Има печат при екскурзоводите в началото на селото,предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
За националните празници в резервата се правят възстановки на традиционни обичаи-мартеници,лазаруване,коледуване. май - поход-възстановка "По пътя на Рачо Ковача" април - лазаруване, Великденско хоро.

Царевец
Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.
Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.
Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в. През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.
Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.
Царевец , Момина крепост и Трапезица се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...
Аудио-светлинен спектакъл "Звук и светлина" - Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185-1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османско владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.
Аудио-визуалният спектакъл е създаден от българо-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад "Цар Иван Асен II", намиращ се на главния вход към Царевец.

Бачо Киро
"Бачо Киро" е името на една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е разположена западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500 м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата - "Преддверието". В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния (150 000 до 30 000 г. пр. Хр.) и късния (150 000 до 12 000 г. пр. Хр.) палеолит. Бачо Киро е една от основните туристически забележителности в района. Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания - сталагмити, сталактити, сталактони, драперии.
Пещерата "Бачо Киро" е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна - 13 градуса, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра.
Интересни за туристите са карстовите образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е "Чистилището" - нисък, трудно проходим коридор с размери 60 х 40 см, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек.

Крушунски водопад

Крушунският водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч в Предбалкана - на границата между Стара планина и Дунавската равнина. Голяма част от земята е заета от бигорови образувания, където в миналото са съществували кариери.
Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери - Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера.
До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.
Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.Така наречената система от водопади е съставена от много красиви и много на брой водопади. Било то големи или малки, с красотата си те запленяват всеки който ги види
През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Три природни и три антропогенни ресурса 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.