Теории за застраховането


Категория на документа: Икономика




Теории за застраховането

Основните теории за застраховането са:
1. Теория на играта
2. Теория на спестяването
3. Теория на щетата
4. Теория на нуждата
5. Теория на граничния риск
6. Теория на размяната
7. Теории за стопанските съображения
8. Математическа теория
9. Правни теории

1. Теория на играта. Според Емануел Херман "застраховането е игра". Той смята, че застраховането е игра, при която срещу играта на случая се противопоставя планомерната игра на хората. За него "застрахователната сделка прилича на лотария с падеж и печели след неопределени тегления".

Основните характеристики за теорията на играта, създадена от Херман са:
Първо, застраховането е метод за справяне с неблагоприятните обстоятелства, което става три начина:

а) да се направи щастлива комбинация, чрез която при настъпване на неблагоприятното събитие да може да се получи срещу щетата определена полза;
б) да се образува от "малки заместителни частици" един фонд, който да бъде на разположение в случай на нещастие;

в) да се внесат "малките, незначителни частици в един фонд", който да дава заместители за много застраховани.

В интерес на истината само при последния начин има наченки на застраховане. Според Херман има три степени на ефективност от застраховането:

1.Държане и употреба на средства, чрез които да бъдат набавени компенсиращи средства (кредит при бедствия, спестяване, застраховане);

2. Държане на разположение на сурогати;

3. Държане на разположение на равностойности, които Херман нарича "застрахователни чифтове". Всеки предмет има застрахователен чифт
.

2. Теория на спестяването. По съвсем друг начин се разглежда застраховането от гледна точка на представителите на теорията на спестяването. Според тях застраховането е едно целево спестяване. "Застраховането е акт на колективно спестяване с разделение на всички единични рискове върху общността" (Опенхаймер).

Хюлсе смята, че застраховането има за задача да премахне недостатъците на спестяването. За покриването на една бъдеща потребност то е по-евтино средство.

Според други философи застраховането е "гарантирана по особен начин предвидливост, при която се отстраняват недостатъците на единичното спестяване" (Лайбл).

Джон Стюарт Мил - английски икономист и философ, представител класическата политическа икономия, като последовател на либерализма изгражда теорията на спестяването на основата на предвидливостта, но признава, че застраховането не е спестяване както от гледна точка на отделния индивид, така и от гледна точка на обществото. В имущественото застраховане премията с равностойна на разноските за поддържане на имуществото.

Не се отрича фактът, че всеки вид застраховане съдържа известен спестовен елемент, но това не е основание да се отъждествява със спестовността.

И до днес много автори считат, че застраховането и спестяването имат една и съща цел. И това е най-добре подчертано при смесените застраховки.

3. Теория на щетата. Още през 1868 г. Бехер като цел на застраховането приема изравняването на последиците от неблагоприятни събития в стопанския живот. То се основава на вероятността, че само малък брой от застрахованите ще получат плащане от страна на застрахователя. Впоследствие този характерен признак "изравняването на щетите" се свързва от представители на т. нар. социологически теории за застраховането с понятието "взаимопомощ".

През 1878 г. Шефле определя застраховането от социологическа гледна точка като "всяко застраховане е реално и лично..., дори когато се подбужда и провежда от спекулативни приематели на премиите или от публична принудителна организация, като най-дълбока основа има солидарното обединяване на застрахованите за изравняването на щетата". Само чрез образуването на една общност е възможно автоматизирането на риска, разпределението на тежестите, за да не могат те да смажат отделния субект.

Според Мьолер, който е подражател на Шефле, "застраховането е едно стопанско действие, при което се постига планомерно изравняване на случайни, икономически неблагоприятни събития, които редовно засягат членовете на една група; това изравняване става чрез извършване на наблюдения над групите и плащания на всички членове". С това свое определение Мьолер развива социологическата теория за застраховането.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории за застраховането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.