Tеми за държавен изпит по мениджмънт


Категория на документа: Икономика


TЕМИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

І. МЕНИДЖМЪНТ

1.1 Същност и харектеристики на управлението.

Управлението като наука се ражда в началото на 20 век и е продукт на обективно обусловени процеси в развитието на икономиката и обществения живот. Управлението възниква от кооперацията на труда, която съществува от дълбока древност. То съпътства еволюцията и развитието на човешкото общество. Управлението като наука не възниква тогава, когато се наблюдава племенната организация, защото мащабите на съвместната човешка дейност са били ограничени и е било възможно отделният човек да управлява съвместната трудова дейност. Ако е имало някакви знания на базата на опита, то това са били знанията на старейшината, на племенния вожд, на когото са се подчинявали. Намират се нови и нови технологически способи, за да се стигне до индустриалното общество, където цялостният процес на трудова дейност се разчленява толкова много, че в обществената организация става невъзможно хората да живеят един без друг, без да си разменят продукти и услуги, които всеки самостоятелно произвежда. Човешките потребности са комплексни. Модерното общество е наречено индустриално, за разлика от предишния етап - аграрен. Съвременното общество е многолико, но главно формите на организация се делят на общества или системи, в основата на които стои пазарното стопанство и централизирано (колективно) стопанство, управлявано от един център. В индустриалното общество в центъра на вниманието е управлението на производството. Определящият фактор е управлението на хората, тъй като хората са тези, които управляват вещите. Управлението съсредоточава вниманието си върху хората и отношенията, които се създават между хората и вещите. В индустриалното общество управлението има за основа пазарния обмен, а не натуралния обмен (бартер), развиващото се производство и справедливото разпределение на създадения продукт. На базата на последното са се формирали теченията либерализъм и колективизъм. За да може едно управление да бъде ефективно, трябва да има разбирателство между субектите и обектите на управлението. Управлението е обществено отношение - отношение на хората спрямо осъществяването на управленската функция, а нейното упражняване е свързано с основното производствено отношение. Появата на процеса на управление е свързано със самия процес на труда, с неговите промени. Целта, която преследва управлението, е организация като обществен институт, е координирането на резултатите, контрол и оценка на трудовата дейност, с оглед постигането на общата цел, в името на която е създадена организацията. Вниманието е насочено към крайните резултати, които са продукт на организираната човешка дейност. За да може успешно да работи организацията, е необходимо на входа й да постъпват определени ресурси, които от един вид се превръщат в друг. Съществува цялостен технологичен процес. Организацията има изход, който е резултатът от дейността на организацията. Задачата на управлението е от привидния хаос да се създаде ред. Това може да стане, като се целенасочи дейността на хората по определен начин. Мястото, където става това, е организацията. Тя се създава от хората, които извършват всички процеси, за да получат един предварително набелязан резултат. Управлението е нещо външно спрямо системата, в която протича даденият процес. Властта, която притежава ръководителят, е власт, която му е дадена от организацията. Властта се реализира посредством управлението. Управлението е въздействие на обективните фактори, при които протича трудовата дейност. Налага се да се управляват и факторите, от които зависи дейността на организацията. Много по-трудно се управлява самото поведение на хората, отколкото материалните фактори. Управлението е функция на комбинирания труд. То е една обективна характеристика на едрото обществено производство. Първите промишлени организации са били малки и този, който е бил собственик, е управлявал сам. Постепенно става отделяне на капитала от собствеността. Появяват се мениджърите. Според американския икономист Бейзлън основа за разбиране на икономиката са: технологията, организацията, властта и политиката.

Раймонд Арон и други учени, като анализират американското общество, различават следните категории ръководен персонал:
1.Финансист - човек, който се занимава с финансовия контрол.
2.Технически ръководител - осигурява функционирането на предприятието.
3.Търговец - реализатор на продукцията.
4.Мениджър - човек, който управлява организацията.

В развитието на теорията на мениджмънта могат да се откроят няколко основни периода:
1)Ранен (от началото на столетието 1925 - 1926 г.) - съединени са в едно лице собственикът и управляващият. Управленската надстройка във фирмата е минимална, работникът естествено противостои на собственика. Този период в развитието на индустриалното общество е свързан с името на Фредерик Тейлър и неговата теория за научно управление. Главното внимание в развитието на теорията на управлението е съсредоточено във формирането на основни принципи за рационалното изграждане на управлението.
2)Поява на крупните монополи (продължава до 1960 г.) - собствениците предоставят функциите на управление на своите мениджъри. Този период е свързван с обобществяване на производството, с концентрация на капиталите. Формира се специален апарат за управление и се създава науката за мениджърите. Усъвършенстват се методите на организационно управление в корпорациите и формите на организация. Представители са Макс Вебер и школата "Човешки отношения".
3)Съвременен (от началото на 1960 г.) - той е свързан с усложняване на управлението, с усилване на конкуренцията на вътрешните и външните пазари, с по-нататъшната концентрация на производството, с научно-техническата революция, със засиленото участие и намеса на държавата в икономическия живот на държавата. Разширяват се международните връзки и контакти, появяват се транснационалните компании. Усъвършенстват се формите на функционирането на акционерния капитал, появяват се холдингите - организационни форми, които не са били известни до този момент.

В Америка, родината на мениджмънта, се осъществяват редица изследвания в областта на управлението на организацията, на базата на различните изходни тези. Един от широко разпространените възгледи е, че организацията е един рационален инструмент, създаден от човека, за да му помогне да осъществи ефективно дейностите. Основното внимание се съсредоточава върху целите в йерархията на органите, върху правилата и процедурите, върху процедирането и контрола, стимулирането и капитала. Целта е организацията да се превърне в рационален инструмент. Този подход поставя човека в ролята на елемент (изпълнител), придатък на организацията. Човекът е безлично същество, което трябва да се откаже от всички свои чувства, потребности, интереси и да бъде елемент на организацията. Схващайки организацията като рационален инструмент за увеличаване на печалбите и повишаване на производителността, редица изследователи се съсредоточават на определени частни или общи проблеми - Фредерик Тейлър, Франк Лилиан Гилберт, Ганд, Емерсън. Като основни представители на класическата школа и съсредоточаващи вниманието върху производството са и Анри Файал, Гюлик, Урвик, Кунц, О'Донъл, Дейл. Те съсредоточават вниманието си върху рационализирането на самата управленска дейност. Това основно разбиране лежи и в идеите на Вебер, Форестър, Месарович и др., които разглеждат организацията като едно цяло. Изходната теза е, че организацията е рационален инструмент. Във всички тези случаи идеите, които се развиват, схващат организацията като открита система, на която въздейства обкръжаващата среда. Тя е институция, която непрекъснато трябва да се адаптира и приспособява към промените. Внимание се отделя на формалните структури на взаимното влияние. Развива се концепцията за организацията като самозадоволяваща се, закрита система. Важното е какво става вътре в организацията - елементите й трябва да бъдат добре приспособени един към друг. При откритите системи това става с реализирането на външните фактори. Това разбиране е реакция на неутрализиране на външните фактори. Авторите, които се занимават с това, са Лауренс и Ларж, Гълбрайт и т. н. Те смятат, че чрез усъвършенстване на отделната организация ще се възстанови функционирането на системата като цяло.

Вторият аспект е схващането на организацията като социална система. Новото е, че докато за рационалистите организацията е формално изградена, то тук става въпрос за неформалната организация. Постепенно центърът се измества към проблемите на човека и тяхното решаване в организацията и посредством нея. Обръща се внимание на междуличностните отношения, системата на регулиране на отношенията между формалните и неформалните групи - Мейо, Маслоу, Ротлисбергер. Според Макгрегър поведението на хората не се ограничава само до формалната организационна структура.

Третият аспект е разбирането за организацията като политически институт. Тя влияе върху политическия живот. Организациите са отговорни пред обществото със своята дейност и ако искат да работят успешно, трябва да се съгласуват с обществото. На организацията се гледа като инструмент за реализиране на политиката.

IV.Науката за управление се развива в съответствие с развитието на икономиката. Върху нея оказва съществено влияние теорията за икономическите системи. В съвременното индустриално общество се отбелязва, че е съставено от 2 системи - пазарна и централно управлявана икономика. Втората функционира като един рационален инструмент. При нея главното е планът, чрез който се постига строга организация. При пазарното стопанство отделните обекти на стопанска дейност имат автономност. Регулирането на процесите в икономиката става посредством пазара. Имаме множество управляващи центрове - различните пазари, които са средство за координация на елементите в икономическата система. Те като естествен механизъм действат сравнително бавно. Неокласическите възгледи дават голямо отражение върху развитието на теорията за икономическите системи. Главен представител е Оукън. Институционално-социологическо направление с главни представители Ростоу, Гълбрайт, Бел. Бел счита, че социално-икономическите изменения стават върху осите на производството. За Гълбрайт икономическата система е едновременно пазарна и планираща. Технологически подход към типологизацията на икономическите системи - идеите на Питър Дракар за масовото производство, Раймонд Арон. Други теории са на Зомбард, теорията за икономически тип и стил, за икономическата форма, теорията на Ричъл за структурно-икономическия подход. Тези възгледи дават отражение върху развитието на самата управленска мисъл.

1.1.Възникване,развитие на мениджмънта . Роли и умения на мениджърите в организацията. Особенности на мениджмънта в България като член на ЕС.

Първата характеристика на управлението е неговата способност да въздейства (което го свързва органически с властта). Управлението представлява целенасочено въздействие на субекта на управление на базата на присъщите на системата закономерности, за привеждането и в определено, предварително планирано състояние. Чрез управлението се противодейства на дезорганизиращите фактори в съгласие с присъщите на системата сили, закони и свойства. То има антиентропиен характер - намалява хаоса и дезорганизацията. То е и регулация, т.е. контрол на субекта на управление върху резултатите от поведението на обекта плюс налагането на постоянни корекционни решения по пътя към целта. В този смисъл управлението привежда системата от едно изходно състояние в друго планирано. То е целенасочено изменение, реализирано по предварителното намерение на субекта.1
В този процес управлението осъществява различни по характер цели, които най-общо ще обединим в няколко категории:
- поддържане на системата - ролева и статусна мрежа, система от предписания и нормативи, йерархична структура, система на интересите и т.н.
- поддържане на постоянното динамично равновесие на системата със средата - отношенията със средата често са критичен фактор за съществуването на системата. Невъзможността й да се изолира от другите организации налага да се предприемат действия за адаптация и контрол над обкръжението й.
- изменение и усъвършенстване на системата - следствие на натрупания опит от дейността й.
- регулиране на системата с цел постигането на един или друг полезен ефект - едно от най-съществените основания за съществуването на социалните организации.
"Управлението е процес, при който един или повече индивиди координират дейността на останалите с цел да постигнат резултати, които е невъзможно да бъдат постигнати от всеки, ако действа сам."2
"Управлението е процес на поставяне и постигане на целите на организацията чрез изпълнението на пет основни функции: планиране, организиране, координиране, контролиране и мотивиране"3
"Управлението е особен вид дейност, превръщаща неорганизираната тълпа в ефективна, целенасочена и производителна група"4, дейност, целяща да увеличи потенциала на хората и да координира техните усилия за постигане на определени цели.
И накрая "управлението е процес на работа със и чрез другите за постигане целите на организацията в условията на променяща се околна среда, като основното в този процес е ефективното и ефикасно1 използване на ограничените ресурси."2

От тези кратки дефиниции ще обособим няколко опорни точки в изясняване същността на управлението:

целенасочена координация на развитието и дейността на организацията;

управление на хора, организация на действията им и техните взаимоотношения;

насочено е към постигане на определени цели;

наука за ефективната организация;

процес на непрекъснато вземане на решения;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Tеми за държавен изпит по мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.