Теми по икономика


Категория на документа: Икономика


 1.Дефиниране и идентифициране на предприемача. Основни категории предприемачи.

Понятието предприемач, не представлява нововъведение. На практика още през 1755 година в своите разработки го използва Кантилон. В Oxford English Dictionary формулираното определение е: " ...човек, който цели печалба чрез поемане на риск и инициатива". Richard Branson, Virgin Management Limited1 използва описателния подход за да определи историческата значимост на предприемача. Според него за жизнеспособността и конкурентоспособността на една компания от съществено значение е присъствието на успешен предприемач. Обобщение на ролята на предприемача правят Milne и Thompson, които акцентират върху неговата готовност за работа извън фиксираното работно време, възможност за организиране и привличане на екип от специалисти, дългосрочно планиране на дейността на организацията, както и оперативност при промяна в текущите проекти. Една от ключовите характеристики на предприемача е "необходимостта от постижения". Те са способни да идентифицират и управляват възможностите, самоуверени са и демонстрират отговорност спрямо останалите в техния екип. Същевременно важна тяхна черта е контрола, който притежават върху събитията около тях, както и активността им по отношение на промените, отколкото пасивното им приемане. Meredith, Nelson и Neck формулират следните основни предприемачески характеристики: самоувереност, поемане на риск, гъвкавост, необходимост от постижения в областта, независимост. По-късно към посочените са добавени способността на предприемача за работа в екип и управление на риска. Някои хора могат да се определят като предприемчиви по принцип, а за други е необходим отключващ фактор за тяхната инициатива. Мотивацията не винаги е достатъчна за да бъдат предприeти конкретни действия. Съществуват т.нар. последователни предприемачи, които приключвайки дадена бизнес дейност се насочват към следващата и никога не повтарят същата инициатива. Портфолио- предприемачите се ангажират с няколко различни бизнес инициативи. Възможна е категоризация на този тип предприемачи в следните три типа: 1.дефанзивен тип предприемачи, чиято двигателна сила е промяната във външните обстоятелста; 2.опортюнистичен тип предприемачи, които търсят печалба, независимо от периода на съществуване на организацията; 3.клъстърен тип предприемачи, при които едновременното предприемане на разнородни бизнес инициативи е фундамента за постигане на тяхната стратегия. Това те постигат посредством сливания и обединения. Според редица автори предприемачът е разпознаваем по своите цели и действията, които предприема по осъществяването им. Предприемачът е мениджър с предприемачески подход. Като такъв може да се определи активното търсене на нови пазарни възможности и предизвикване на промяна с цел създаване на нова добавена стойност за произвеждания продукт, приемане на алтернативен стратегически поглед за развитието на стопанската организация. В обобщение на функциите, които изпълняват можем да определим предприемача, като: Собственик на компанията, Откривател на нова организация, Иноватор на пазара, Откривател на нови пазарни възможности, Квалифициран експерт в областта, Добър мениджър, Риск ориентиран. Stevenson определя предприемачеството като управленски подход, който представлява преследване на конкретна цел без оглед на наличните ресурси. За разграничаване на предприемаческото от чисто административното управление се вземат под внимание следните пет аспекта: Стратегическа ориентация; Търсене на нови възможности; Отговорност и контрол при използване на ресурсите; Управленска структура; Възнаграждения на екипа. Bolton и Thomson предлагат 10 факторни характеристики, които определят и отличават значително предприемачите от останалите управленски кадри: Те са креативни и иновативни; Успяват да идентифицират възможностите и да се възползват от тях; Откриват необходимите им ресурси; Добре работят в екип; Притежават решителност в условията на асиметрична информация и неблагоприятен избор; Управляват риска, независимо от неговото естество; Имат пълен контрол върху бизнеса си; Поставят клиента на първо място; Създават капитал-социален и финансов. Предприемачите притежават качеството да трасформират групата акционери в хора, обединени да реализират дадена печаливша идея. За да се постигне това е необходимо да се поддържа комуникация в рамките на организацията и между отделните й функционални звена, както и да се формира организационна култура и стил на поведение. Предприемаческият капацитет можем да определим като функция от индивидуалния и организационния капацитет. Предприемачите са двигателната сила в дадена организация, но извън нея, самостоятелно те не биха могли за функционират. Предприемаческо управление на информацията Според Baron и Shane колкото по-голям опит притежава предприемача в дадена област, толкова по-успешно той успява да идентифицира новите пазарни възможности. Като един от факторите обезпечавачи тази възможност, посочват капацитета за обработка на информация, който включва памет, схеми и прототипи, и ограничения на самия процес. Основни категории предприемачи- Редица изследователи в областта разработват различни класификации с цел разясняване природата на предприемача. Като първоизточник на тяхното разделение са следните ключови позиции: Управленски подход и професионално направление; Бизнес формат; Управленски стил; Етап от развитието на стопанската единица; Социални променливи; Степен на зависимост от останалите участници в продуктовата верига. Основни типове предприемачи: Предприемачът в рамките на организацията; Независим предприемач; Повсеместен предприемач; Елитен предприемач; Елитен предприемач в рамките на организацията; Екипен предприемач.

2.Подходи за анализ на предприемачите. Основни характеристики, особености, поведение и капацитет.

Съществуват четири ключови определения относно природата на предприемача: • Съгласно теорията за принципала и агента, предприемачът приема ролята на агента. • Качествените характеристики на предприемача са по рождение, а не придобити. •За формиране на предприемача основно значение има социалното влияние. •Предприемачът представлява комбинация от посочените три определения. Икономически агент- Като носител на стойностна идея, предприемачът предлага нейното реализиране на потенциални агенти - земеделските производители, поотделно или едновременно. Самият договор съдържа предмета на дейност, управление и начин на представителство, срок и капитал, права и задължения на контрагентите, органи на управление. Процесът може да се раздели на два етапа. На първият етап: Етапи на осъществяване на договорни отношения:

1. Предприемачът идентифицира идея за успешен проект

2. Представяне на идеята на потенциални контрагенти, едновременно или поотделно.

3. Инсивидуално проучване от страна на контрагентите.

4. Сключване на договор и предоставяне на необходимите ресурси за изпълнението на проекта.

На вторият етап се осъществяват самите дейности по проекта и се реализират

планираните парични потоци. От друга страна, предприемачът не винаги се явява собственик на използваните ресурси. Предприемаческият подход към ресурсите предполага привличане на чужди ресурси, интензивното им използване и заплащане на собствениците, по-висок доход, отколкото биха получили, ако те самите биха ги използвали. За да успее, предприемачът трябва да изпълни няколко ключови условия: • Да използва ресурсите по-добре от собственика им; • Да ги използва по-дълго време; • Да използва ресурсите с по-малко загуби. В този смисъл определяме предприемача като агент, който за да привлече чужди ресурси е необходимо да знае следното: • Къде се намират свободните ресурси; Каква е тяхната цена; Какво е състоянието им. По рождение , а не придобити- В ранния етап на изучаване на предприемачеството възприетата перспектива разглеждала персоналността и мотивацията на предприемача като придобити по рождение. Съгласно този подход преприемаческият усет, способността да се поемат рискове, както и желанието за създаване на собствен бизнес се наследяват от индивида, . Това означава, че предприемаческите умения трябва да се разглеждат като отличителен личностен белег. Докато част от тези характеристики са наследени по рождение, други от тях се формират повлияни от социалния модел и възприетият модел на поведение. Всеки индивид притежава уникална съвкупност от генетични, светски и други фактори на влияние, които му помагат да развие конкретните си отличителни черти.

Предприемачески отличителни черти- Буден към благоприятни възможности; Безпокойство; Креативност; Решителност; Независимост; Иновативност; Лидерство и др.Част от посочените от Deakins проблеми са: • поведенческите характеристики са променливи във времето; • тяхната оценка е субективна; • определянето им като наследствени пренебрегва влиянието на културната исоциалната среда; • пропусната е ролята на образоването, обучението и практиката впредприемаческия процес; • пренебрегнато е влиянието на произхода, годините, социалния статус и образованието, които имат отношение към формирането на предприемача. Значение на социалното влияние -Този подход не пренебрегва значението на личностните характеристики, но провокира дискусии относно свързването им със социалния контекст. Съгласно този подход, предприемачите споделят общи черти и опит в рамките на социалната среда, което ги отличава от останалите индивиди. Социално влияние върху предприемаческото поведение Наличие на подходящи ролеви модели; Професионален опит; Възпитание на социалната среда; Произход; Социален статус; Наследени предприемачески традиции; Образователна степен

Общоприета позиция е, че предприемачите не биха могли да формират обособен социален слой, поради динамиката им на движение по социалната йерархия. От гореизложеното можем да определим предприемача като икономически агент, притежаващ качества едновременно по рождение и придобити по-късно в тяхното личностно изграждане.

Категории фактори повлияващи предприемаческото поведение : 1- Наследствени - Генетични; Влияние на семейната среда; Избор на образование; Опит в кариерата 2. Придобити в организационната среда - Географско разположение; Придобитите умения и познание; Влияние на работната среда; Опит на работното място 3. Фактори на външната среда - Икономически условия; Достъп до кредитни ресурси; Разполагаем персонал, помощни услуги и достъп до клиенти=

3.Концепции за предприемачеството. Основни черти на предприемаческата организация. Характеристики на индивидуалното предприятие. Характеристики на корпоративното предприятие.

Въпреки че в икономическата литература понятието "предприемач" е широко разпространено и използвано, формулираните дефиниции са широкообхватни и е трудно да се конкретизират точно определени характеристики. В този смисъл можем да си позволим да формулираме концепцията за "предприемач" в тесен и широк смисъл.Възможна интерпретация на "предприемача" е тази, която се припокрива с понятието за собственик на бизнес и работна сила. В широк смисъл фокусът на изследване също се свежда до организациите, но се допуска предприемачът да бъде не само собственика на ресурсите, но и неговия иновативен служител. Тези личности вечеопределихме като "предприемач в рамките на организацията". По-общото схващане допуска предприемаческите характеристики да бъдат развивани и управлявани при подходяща среда, която да включва инвестиране в потенциала на заетите кадри, провеждане на квалификационни курсове и обучения. Поради тази причина по-подходящо е възприемането на широкия смисъл на концепцията за "предприемач".

Организацията - предприемчивост и иновативност-Организация, Предприемчивост, Иновативност, Индивидуална инициатива, Корпоративна инициатива. Стереотипите за индивидуалната инициатива могат да ни насочат към подвеждащи заключения, които изключват факта, че представата за предприемач се различава според индивидуалната култура и ценности. Последователност на предприемаческата инициатива: Необходимост, Конвенционалност, Креативност, Опортюнизъм, Серийност Постепенно формираната фирмена политика може да се определи като агресивна спрямо пазара - налагане на нов продукт или услуга, търсене на по-високи печалби и икономически растеж. Индивидулната инициатива се проявява в рамките на дадена организация, която функционира в полза на определен кръг заинтересовани групи - акционери, собственици, мениджъри, служители, професионални съюзи, потребители, конкуренти, доставчици, управляващи органи и обществото като цяло. Като ключови елементи на корпоративната инициатива могат да се посочат: _ креативност, която предизвиква установените порядки и провокира статуквото; _ предприемаческият капацитет за комерсиализиране на бизнес идеята; _ управление на процеса и ангажираните ресурси; _ мотивация и амбиция на индивидите да идентифицират и използват новите възможности.

Общоприети управленски практики възпрепятстващи предприемаческата Дейност -Управленски ефект: Прилагане на стандартни процедури за избягване на грешки; Блокират се възможни иновативни решения; Управление на ресурсите с цел постигане на ефективност и възвръщаемост на инвестициите; Загуба на конкурентни позиции, ограничени пазарни позиции; Перманентен контрол върху планираната дейности; Пропуснати ползи и др.В ранните етапи на създаване на дадена организация, предприемачът е особеночувствителен към информацията относно пазарната ефективност и оперативния капацитет. Митове за предприемаческата дейност- Мит : Малките и средни предприятия(МСП)създват работни места; Новите компании са източник на заетост; Цел са големи и развиващи се пазари.

Реалност: Само част от МСП създават работни места и развиват мащаба на дейността си; Създаването на работни места е приоритет за нови и отдавна присъстващи на пазара фирми; Цел са пазарни ниши, в които предприемачите са лидери.

4.Бизнес среда и решението да се стартира нов бизнес.

Всяко едно решение за стартиране на собствен бизнес зависи както от характеристиките на индивида, така и от наличието на определени възможности за стартиране на собствен бизнес-също определени от съответната бизнес среда.

Елементите или факторите на средата могат да бъдат диференцирани и съответно комбинирани по различни подходи в зависимост от степента на тяхното въздействие.Като най-значими фактори са: национална и обществена култура; политически условия; икономически условия; социален капитал; факторите на търсенето и предлагането.

Национална култура-понятието най-често е употребявано при многонационални сравнителни изследвания в областите на икономическите и социологическите теории, бизнеса и мениджмънта. Политически условия-в най-общ вид те представляват набор от регулации, решения и дейности, които определят условията за правене на бизнес. Икономически условия-те като правило са силно свързани с политическите условия, тъй като регулациите в/у бизнеса, определяни от политиката, в крайна сметка водят до постигането и поддържането на определено икономическо равнище. Социален капитал-едно от първите внушения в тази посока е твърдението, че доверието е ключов фактор за икономическото развитие, определяйки социалния капитал като "споделени норми и ценности, които насърчават социалното сътрудничество". Фактори на търсенето и предлагането-търсенето и предлагането са понятия, използвани най-вече в икономическата теория, за обяснение на динамиката на различни икономически процеси. Предприемачески процес- Стартирането на нов бизнес не е еднократен акт, а по-скоро продължителен процес, състоящ се от определени последователни стъпки.Огромното разнообразие на случайте на стартиране на нов бизнес прави открояването на стандартни стъпки изключително трудна задача.Още по-трудно е да се направи изчерпателен списък на тези стъпки и се установи правилната последователност на изпълнението им. Бихме могли да формулираме следните основни етапи на предприемаческия процес: идентифициране и разпознаване на възможности; търсене, намиране и оценка на идеи за нов бизнес; анализ на осъществимостта на идеята за бизнес; планиране на новия бизнес(разработка на бизнес план); стартиране на бизнеса.

5.Жизнен цикъл на предприемаческата организация. Модели за растеж

Едно от най-популярните разделения на етапите в жизнения цикъл на фирмата включва: навлизане; бърз растеж; забавен растеж; зрелост; упадък. Навлизането на пазара материализира усилията на предприемача собственик да получи "място под слънцето". Бърз растеж-редица малки фирми, които имат по-голям потенциал като продукт, технология, мениджмънт се насочват към растеж, който в началото е твърде динамичен но непостоянен. Забавен растеж-при тази фаза взривният и с големи отклонения растеж от предишната фаза се канализира и стабилизира, показвайки намаляваща стъпка на растеж, която обаче се компенсира с изграждания имидж.Зрелост-характерното за тази фаза е, че продажбите се успокояват и стават статични по характер. Упадък-след изчерпването на потенциала на продукта на съответния пазар започва намаление на продажбите, респективно и на печалбите, като се появяват и първите загуби. Успешното функциониране на фирмата се корени в създаването на стойност за потребителите.Фирмата се нуждае от 3 вида ресурси за да се развива и расте: информация, която да бъде източник на иновация; капитал, необходим за инвестиции и човешки ресурси, които да задвижат бизнес дейността всичките, действащи като едно динамично цяло. Информация-поначало информацията се събира и интерпретира на основата на опита на предприемача в даден отрасъл или бизнес дейност. Капитал-много често предприемачът разчита частично или изцяло на собствени средства за стартиране на бизнеса, но когато бизнесът преследва по-високи цели, неминуемо се появява необходимостта от привличане на капитал от външни източници.

Човешки ресурси-в началните етапи от развитието предприемачът работи най-често с познати и близки сътрудници.

Модел на фирмения растеж на Гернсеи- В него се акцентира в/у началните етапи от растежа на фирмите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.