Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


Тема 1: Пазар и пазарен механизъм. Възникване, икономическа характеристика и класифкация на пазарите. Обхват, елементи и функции на пазара. Пазарен механизъм, пазарен потенциал, пазарна конюнктура. Пазар и търговия


I. Исторически пазарните отношения са възникнали с появата на стоковото производство и са се развили особено силно, когато в стоковия обмен е започнало активното използване на парите. Постепенно общественото разделение на труда и специализацията на производството излизат извън националните граници и започва непрекъснатият и досега процес на интернационализация на икономическите и пазарните отношения. Вследствие на тези и други условия се формират регионални и световни центрове на търговия – стокови и фондови борси, които подпомагат изграждането на универсални правила за търгуване и сключване на сделки.
При изясняване на същността на националния вътрешен пазар трябва да се изхожда от неговото предназаначение, от функциите и факторите, които го обуславят. Традиционно понятието пазар се е свързвало с публично обявени места, където или по решение на властите, или според обичаите е било възможно да се предлагат и купуват стоки и продукти от местно производство и внос. С изграждането на съвременни търговски центрове, на модерни магазини, на търговски улици, както и с ускореното формиране на елементите на борсовата търговия понятието пазар придобива обобщаващ характер предвид и на разнообразните функции, които той осъществява и подпомага.
Пазарът е обобщаващо понятие, с което икономистите изразяват свободния, еквивалентен стокообмен между хора, досатъчно икономически самостоятелни, за да сключват сделките по повод на всяка стока. При тези сделки икономическата самостоятелност означава, че продавчите и купувачите самостоятлено и свободно се договарят за цени, количества, начини на разплащане, поемане на рискове.
Националният вътрешен пазар може да бъде характеризиран със следните особености, които разкриват неговата икономическа природа:
На него се реализира преобладаващата част от произведената стокова продукция, стоките от внос, както и предлаганите ценни книжа, валута, кредити, капитали и услуги. В този смисъл вътрешния пазар обслужва националното стопанство и опосредства икономическите връзки между стокопроизводителите, търговците и потребителите;
Участниците на вътрешния пазар използват при сделките основно националната парична единица;
Пазарните отношения между участниците са в значителна степен обект на регулиране от страна на държавата чрез закони и други средства;
Вътрешния пазар е многосекторен, т.е. по конституционен път е прието правилото за равнопоставеност на участниците независимо от формата на собственост върху капитала;
Нашият пазар е отворен – българските стокопроизводители и търговци, ако няма някои ограничения, участват на международни пазари, а чуждестранни производители, търговци и други посредници могат (ако няма също съответни забрани) да сключват сделки в страната или да развиват смесена стопанска дейност;
Условията и факторите за формиране и развитие на пазара могат да се разделят на две групи:
1. Общоикономически, съдействали за възникването, обособяването и развитието на пазарните отношения въобще:
Разделението на труда в национален, стопански, регионален и интернационален мащаб;
Специализацията на производства и дейности под влияние на усъвършенстване на технологиите, вследствие на което на пазарите се появяват нови или усъвършенствани изделия и продукти, като едновременно с това протича непрекъснат процес на повишаване на тяхното качество, екологична чистота и надеждност;
Икономическото обособяване на стокопроизводителите, търговците на банковия и застрахователния капитал- този процес, разглеждан в исторически план, довежда до „роенето” на фирми, компании, дружества, холдинг компании, които, за да оцеляват на пазара, трябва да повишват своята конкурентна способност;
Дълбоко историческа причина е интернационализацията на пазарните отношения и в частност на търговията, което силно влияе върху вноса и износа между отделните държави и отдлени търговски общности.
2. Условия и фактори от вътрешностопански характер и по-конкретно: възможностите на националното стопанство за производство на висококачествени и конкурентноспособни стоки; структурата на стоковото производство и ориентацията му към крайни завършени и комплектовани изделия; стабилност на заетоста и паричните доходи на населението и/или склоността му към спестявнае или пазарно потребление; степен на либерализация на пазара и други.
II. Класификация на пазарите
1. По признак обект на покупко-продажба, пазарите се подразделят на:
Пазар на потребителските стоки и свързаните с тях услуги - обект на покупко-продажбите са стоки за лично и колективно потребление като купувачите са преобладаващо гражданите на страната, домакинствата и социалните общности. Продавачи са фирми стокопроизводители, търговски фирми и дружества, кооперации, търговски посредници. Подчертано силни регулатори на този пазар са паричните доходи на населението, пазрните цени и пазарната политика на фирмите;
Пазар на факторите на производството, обхващащ: покупко-продажбите на суровини, материали, горива, инвестиционни стоки. Участниците в сделките са предимно фирми, предприятия, кооперации, а в определени случаи и граждани. Функционалното предназначение на тези стоки е предимно производително потребление, препродажба вътре и вън от страната и за формиране на резерви. Регулатор на този пазар са пазарните цени, валутният курс, кредитната и лихвената политика на търговските банки;
Финансов пазар, който от своя страна се подразделя на: пазар на ценни книжа, обхаващащ акциите, облигациите, полиците, депозитните сертификати; пазар на капиталите, обхващат фондовите борси и формиращия се у нас пазар на пенсионните фондове; пазар на кредитите; валутен пазар
Пазарът на ценни книжа като съставка на финансовия пазар има за задача ускореното преливане на спестяванията в инвестиции при взаимноизгодни условия на участващите. Курсът на акцията, т.е. цената, по която се купува/продава, се регулира поне от два фактора – от равнището на лихвения процент и от размера на дивидента. Основни фигури на този пазар, който силно се профилира и специализира, са големите фирми и компании, както и борсите, обединяващи брокерските и дилърските операции.
Пазарът на капиталите е в стадий на изграждане и законодателно регулиране.
Пазарът на кредита е междубанков, като в него активно участват и фирмите, и отчасти наши и чуждестранни граждани. Чрез лихвения процент и условията на кредитирането се регулират предлагането и търсенето на дългосрочни и краткосрочни кредити. Основни участници са Централната банка, търговските банки и фирмите.
Валутния пазар има за обект организираната покупко-продажба на конвертируеми валути. Основни фигури на този пазар са търговските банки, фирмите и частично гражданите, като последните не влияят съществено върху съответните валутни операции.
Освен посочените в класификацията пазари са обособени и други, като пазар на работната сила, пазара на лизинга, пазара на патентите, лицензите, пазарът на застраховките и други.
2. По признак развитие на конкуренцията пазарът у нас е монополен, полиполен и олигополен.
3. По регионален признак пазарът е национален, общински и местен.
III. Обхват, елементи и функции на вътрешния пазар - обхватът означава ограниченията или разширяването на обектите на покупко-продажба в националното стопанство. Включването на все повече и разнообразни по произход и функционално предназначение стоки, идеи, капитали и услуги в търговския оборот означава обогатяване на пазарните отношения. В хода на икономическата реформа и изграждането на пазарните структури се разширява обхватът на вътрешния пазар: първо, по отношение на обектите на покупко-продажбите на вътрешния пазар; второ, с либерализиране условията за сключване на сделките; трето, с допускането и на физически лица и в търговските сделки на стоки, имущество, акции, облигации, в приватизацията; четвърто, с необратимия процес на интернационализация на пазарните отношения в националното стопанство.
Под елементи на пазара може да се разбира класически наложилата се схема: предлагане на стоки, идеи, услуги и фактори на производството; пазарно търсене и цените, по които се сключват сделките и се осъществяват покупките на стоки.
Стоковото предлагане, пазарното търсене и цените са икономически категории на пазарното стопанство.
1. Стоковото предлагане като икономическа категория изразява съвкупността от отношения, които опосредстват формирането на пазар на реални величини на стоки, капитали, ценни книжа, кредити и други материални ценности, обект на сключването на сделки. В тесен смисъл под стоково предлагане разбираме предлагането на потребителски стоки, обект на покупко-продажба на домакинствата, населението като цяло, фирмите и правителствените ведомства, нестопанските организации.
В стойностно, в ценово изражение стоковото предлагане (на потребителски стоки) е количеството стоки по техните пазарни цени, което кореспондира с паричните средства на населението и пазарното търсене на фирмите и организациите.
Стоковото предлагане има своята структура, т.е. сътоношенията между: стоково-материалните ценности като стоки, капитали, ценни книжа, валута, кредити и други; стоковите номенклатури; асортиментнте позиции в отделните стокови групи; взаимозаменяемите стоки и т.н.
2. Пазарното търсене като елемент на пазара е икономическа категория, която се проявяван през всички етапи на остоковяването на икономическите отношения в стопанството. Пазарното търсене на населението и отделните домакинства представлява предявяваните платежоспособни потребности по отношение на потребителски и други стоки и услуги, които имат парично покритие.
Пазарното търсене има своите характеристики – субекти, структура, факторна обусловеност, обекти, обем и тенденции на развитие. Като елемент пазарното търсене кореспондира както със стоковото предлагане, така и с паричните средства на населението и с платежоспособността на фирмите и правителството. Пазарното търсене като обем и структура определено влияе върху обем и структурата на стоковото предлагане. В това многопосочно взаимно влияние стоковото предлагане и пазарното търсене се регулират с различни средства, някои от които имат икономически и административен характер. Най-силно е определящото влияние на цените и другите ценови регулатори, като: лихвен процент, валутен курс, мита такси, тарифи.
Разширенот разбиране на пазарното търсене на населението обхваща обекта на търсенето и неговите субекти. Отделните домакинства и населението като цяло предявяват пазарно търсене по отношение не само на потребителски стоки и консумативи, но и на услуги, кредити, ценни книжа, валута, недвижимо имущество, инвестиционни и други стоки, необходими за производствена, търговска и друга дейност на индивите и семействата.
Като субекти на пазарното търсене на потребителските стоки и услуги се проявяват на пазара не само индивите, техните общности, но и фирмите, нестопанските организации, правителствените организации и временно пребиваващите в страната.
За постигане на трайни тенденции при балансирането на междустоковото предлагане и пазарното търсене съществено влияние оказват пазарните цени, които са третият елемент на пазара.
3. Цени - цените като елемент на пазара са конкретни величини, изразяващи еквивалентността в стоковата размяна. Тяхното формиране, движение и взаимодействие със стоковото предлагане и пазарното търсене са резултат от влиянието на множество вътрешни и външни фактори при закупуването на стоки от търговски дружества или при сделки на търговски фирми с фирми стокопроизводители, както и при крайна реализация. Еквивалентността означава, че независимо от разходите по производствто и реализацията стоките се закупуват по цени, които диференцирано отразяват качество, произход, сорт, клас и други параметри.
Равнището и съотношението на пазарните цени се влияят от икономически, конюнктурни, политически и социални фактори. Например нарастването на изкупните цени на селскостопанските стоки влияе технологично върху нарастването на цените на същите, но преработени или придвижени в други райони, или износ. Същата тенденция се наблюдава при промените на цените на материалите, металите, суровините, горивата и др.
Влиянието на пазарните цени върху съотношението между търсенето и предлагането на стоки, фактори на производството и услуги е многопосочно. При нарастване на търсенето на определена стока производителите и търговците като правило се ориентират към нея, очаквайки по-високи приходи от продажбата в сравнение с други стоки. Ако в някаква пропорция расте и пазарната цена, е възможно да се ограничи в определена степен търсенето на такава стока или тя може да бъде обект на търсене от определен брой клиенти.
При нарастващо предлагане, но не при всички стоки, е възможно цените им да се задържат на някакво равнище или да са с тенденция към определено намаляване. Това обстоятелство при определено движение на цените на стоките в зависимост от предлагането и търсенето се използва за постигането на равновесие между тях.
IV. Пазарен механизъм - пазарният механизъм е свободното или регулируемото развитие на стоковото предлагане, пазарното търсене и цените.
Тези две становища са били застъпвани и у нас, като превес е имала държавната политика на регулиране по планов и административен път на основните пазарни пропорции. Считаше се, че това е най-рационалният вариант на икономическото развитие - централизирано да се определят номенклатури на производства, да се сключват договори за продажби, да се определят конкретни цени на стоки и услуги, но постепенно тази концепция се отхвърля. Преходът към изграждането на открито пазарно стопанство съдържа редица елементи, които либерализират пазарните отношения и особено параметрите на стоковото предлагане, пазарното търсене и цените. Свободното преливане на капитали от губещи към по-продуктивни отрасли и дейности, преструктурирането на производството дават отражение и върху пазарния механизъм в стопанството. Пазарното формиране, т.е. въздействието на предлагането и търсенето на такива величини, като: лихвения процент, валутния курс, работните заплати, пазарните цени на стоките и услугите и други, определя и други съотношения между елементите на пазарния механизъм. Икономическата целесъобразност от промени в стоковото предлагане се диктува от нормата на печалбата, размера на дивидента, конкурентоспособността на стоките на вътрешния и международните пазари. Преструктурирането на пазарното търсене е резултат преди всичко от действието на икономически фактори като доходи, цени, покупателна сила и други.
Взаимодействието между елементите на пазарния механизъм е на основата на пазарните принципи на функциониране на едно стопанство, един от които е конкуренцията между фирмите, браншовете и отделните отрасли.
Пазарът и пазарният механизъм не решават сами редица социални и икономически проблеми, като: социална защитеност на ниско доходните и безработните, дългосрочни инвестиции в инфраструктурата на стопанството и други. Поради това е наложителна и се осъществява държавна намеса за регулиране на пазарната стихия или по-скоро на онези диспропорции, които са резултат от свободното взаимодействие между елементите на пазарния механизъм.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по хотелиерство и ресторантьорство за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.