Тема по икономически теории


Категория на документа: Икономика


Меркантилизъм- първа позитивна обстановка на пазарното стопанство. Представители и особености на меркантилизма във водещите европейски държави /страни
Меркантилизмът възниква в периода на първоначалното възникване на к-ла и продължава до към средата на 18век. В неговото развитие се открояват два етапа:
* Ранен/монетарен
* Късен/развит
Меркантизмът не е цялостна икон.система, но авторите от това направление споделят общи възгледи, по повод ролята на държавата, богатството и неговия източник. На 1-во място меркантилистите приемат за богатство единствено златото и среброто, който са натрупани в страната. Като източник на това богатство те разглеждат единствено стоковата размяна, т.е.търговията , но не всяка търговия, а само външната, т.к.с превишаването на износа над вноса се трупат допълнителни пар.средства в страната и тя забогатява. Вътрешната търговия не създава ново богатство , а само преразпределя вече създаденото богатство в страната. Производството се разглежда само като предпоставка за създаване на богатство. Последният общ момент във възгледите на меркантилистите е в ролята на държавата. Тя трябва да се намесва активно в стоп.дейност. представителите на ранния меркантизъм , който продължава до края на 16 век поставят акцент върху пар.баланс. За ранните меркантилисти е от значение всяка една сделка да завършва положително. За тази цел те извеждат на преден план едминистративната роля на държавата, която се изразява в забрана за внос на стоки, налагане на високи вносни мита, високи цени на изнасяните стоки и директна забрана за внос на пари. Ранните меркантилисти поставят на преден план функцията на парите средство за натрупване, т.е.парите трябва да се трупат в страната под формата на съкровище. Късният меркантилизъм поставя акцент върху активния търговски баланс. За късните меркантилисти няма значение отделната сделка, а е важно в края на годината търговията да завърши с положително салдо. Поради тази причина намесата на държавата е индиректна в посока стимулиране на частната инициатива. Късните меркантилисти приемат като най-важна функция на парите, средство за обръщение, т.е.получените пари да се включват в постоянен оборот, което се осъществява чрез търговията.
Най-развитата си форма меркантилизмът достига в Англия. Идеи в светлината на ранния меркантилизъм указва Уилям Стафорд. Той говори за забрана износа на пари и за забрана вноса на стоки. Представител на късния меркантилизъм в Англия е Томас Мън (17 в ) . Той допуска износа на пари от страната и въвежда понятието "общ търговски баланс" , според което е възможно дефицитите от търговията с дадена страна да бъдат компенсирани с излишъците от търговията с др.държава/страна. Целта е в края на годината общият търговски баланс да е активен. Той счита, че износните мита трябва да бъдат намалени и да се обърне внимание на износа на готови продукти, а не на суровини.
За френския меркантизъм е характерна липсата на монетарен етао в развутието. Неговата специфика налага наименуванието му индустриален меркантизъм или колбертилизъм по името на Жан Батист Клбер (16в). Осн.приоритет е развитието на нац.промишленост като игнорира селското стопанство. Политиката му въвежда високи мита за вносните стоки и стимулира износа. Той се заема с изграждането на транспортната инфраструктура и въвежда професионалното образование, т.к.според него те са фактори за повишаване качеството и конкуренто способността на френските стоки. През 17 в твори и Антон дьо Монтеретиен. Той въвежда в научния оборот понятието политическа икономия, под което разбира съвкупност от правила за стоп.дейност. за разлика от съвременниците си той приема като богатството не златото и среброто, а необходимите за живота блага.
Представители на меркантилизма в Италия са Гаспере Скаруфу и Антонио Сера. Гаспаре Скаруфи(16в) предлага създаването на единна общоевропейска монета, а Антонио Сера поставя основата на закона за намаляващо плодородие на почвата. В тази връзка той се застъпва за износа на промишленоста, а не на селското стоп.стоки,т.к.земеделието е по-несигурно, продуктите му са по-нетрайни, а земята губи плодородието си в процеса на нейното използване. Той разглежда два източника на богатството- естествен и изкуствен.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тема по икономически теории 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.