Съвременните организации


Категория на документа: Икономика


"УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ"
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

КУРСОВА РАБОТА

СЪВРЕМЕННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ:

Схващанията за организацията като конгломерат от хора, групи от групи, взаимосвързани посредством способността им за обработка на информация и вземане на решения, изразяваща се в постоянно преразпределение на властта и авторитета. Всъщност процесите в организацията стартират от вътрешно груповата динамика, а тя от своя страна зависи от фронталната комуникация. Правилата се диктуват от асоциации от хора, които са достатъчно малки, така че всички да могат да останат в личен контакт. От тук и първото разделение на формални и неформални групи. Кои групи ще бъдат формални, ами при тези при които всъщност комуникацията е най-слаба и обратно, там където тя е пълнокръвна /визоална, слухова, тактилна и други/ ще бъдат неформални. От организационна гледна точка най-ценни са неформалните отношения,защото комуникацията е от висок порядък /високо качество и количество/. Една организация ще бъде ефективна и ефикасна само и единствено, ако е изградена от максимален брой неформални връзки.
За физическата среда на организацията. Изхождаки от факта, че ефективната организация е неформална следва, че физическата и материалната структура е тази, която най-много способства за изграждане на неформални отношения. Днешната структура на бизнес организациите включва частните домове, заведенията, университетите, клубовете, интернет пространството и всичко друго, което хората биха могли да използват за изграждане и развиване на социални контакти.
Основните параметри на групата имат структурни и динамични проявления. Границите между тези аспекти могат да бъдат очертани. Проверка може да опише всички структурни ефекти, които се интерпретират като стратификация, артикулация, централни позиции и характеристики. Динамичните концепти имат груба аналогия с математическите понятия и особено с приложната механика. Те включват движение, вектори, цели, сила и силови полета.
Ако групата се опитва да свърши някаква задача, то полето са стъпките водещи до нейното извършване. Тогава силите се смятат за насочващи групата към областта на целта, която представлява завършването на задачата. Групата, обаче може да използва различни пътища за постигане на съответната цел.
Процесите по контрола на организационното поведение минават през контрола на структурните и динамичните концепции в групата. Намерението да се постигне организационната цел всъщност е сума от вектори на множество подгрупи с определена сила и насоченост. В този случай организационното поведение е проста математическа сума от величени. Възможни са и други подходи. Противопоставяне на една област на друга например с цел предаване на кинетичната енергия на трета и нейното задвижване. Кои са методите да се случва това? След внимателно категоризиране и структуриране на организацията в различни групи и подгрупи по определен признак, се прилага диференциран подход към всяка една от тях, разчертава се план за модулация на организационното поведение, той от своя страна бива два основни вида активен и пасивен. Най-общо казано контролът минава през различните видове сензо-моторна и информационна стимулация или депривация с различна посока и интензитет за всяка група по отделно.
Надзорът в организациите. Истенският надзор в организациите е вътрешен, а не външен, както е общо прието да се счита. Отдавна е отминало времето, когато чрез екзогенни фактори пряко се повлияваше организационното поведение. Днес съвременният подход е лежерен, а не директен и силов. Всички форми на управление от висок порядък са косвени. Формите на надзор и контрол биват основно два типа - структурни и функционални, и техния генезис е пряко свързан със създаването на организацията. Начина на сформиране на една модерна организация като комбинация на индивиди в отделни подгрупи, подгрупите в групи, а те от своя страна в тялото на организацията изначално предопределят въпроса за контрола и надзора. Най-важните характеристики на всяка съвременна организация са способността й да се самосезира и саморегулира. Критерий за включването на отделния индивид е възможността му да интериоризира организационната идеология и да я прилага първо по отношение на себе си и после по отношение на другите. Неотложното спазване на принципа на делигираната отговорност поражда едно засилено чувство на социална значимост вътре в организацията и изначално гарантира надзора и контрола да степен на съвършенство. Попадайки в организацията и ставайки член на групата, отделният индивид е нагърбен изначално с опазване на вътрешно организационните правила. Преди постигането на целите, ние като членове на същата тази организация сме преди всичко стожери на нейната цялост и ненарушимост.
Вътрешно груповите граници, често се променят и почти никога едно решение повторено два пъти не протича по един и същ път. Това прави всички решения възможни и осъществими в определен участък от време чисто теоритично. На преден план възниква един момент, който не може да бъде пренебрегнат. Междугруповите и вътрешно груповите граници въщност са проекция /отражение/ на психиката на всеки отделен индивид в организацията. Всяко едно явление, за да бъде описано и обяснено от науката е необходимо да бъде изследвано в определен отрязък от време или в определени граници. Човешкият организъм със своята психика и физика също е детерминиран в определен интервал от своето развитие. По този начин се оформя едно генерално противоречие: организацията от една страна с нейните необятни възможности и поле за изява и човека - индивида сам по себе си ограничен от своя статус. Това е всъщност един маргинален въпрос, изследван не само от Фуко и Вебер, но и от много други видни теоритици. Една отлична гледна точка по тези въпроси дава Ерих Фром в книгата си "Бягство от свободата".
Проведени са десетки изследвания за това как индивида си взаимодейства с друг индивид в групата, за това как групата въздейства на индивида, как отделните групи се комбинират в тялото на общата организация. Въведени са множество понятия като: групово членство, натиск за комформност, власт и влияние и много други.
Следва да се кажат няколко думи за международните - транснационални компании. Всъщност по своя начин на структуриране и организиране, те по нищо не се различават от малките организации, но тук съществува един елемент, който в повечето случаи има решаващо значение - мащаба. Транснационалната компания е организация, в която високите технологии съотнесени към изначално ограничените човешки възможности във фронталната комуникация развиват успешно способността на човешката физика и психика да се адаптира към обкръжаващата се среда. Прад нас като членове на стотици организации едновременно, но и като отделни индивиди стоят два генерални въпроса: първият за все по-нарастващата необходимост от социално и организационно себеутвърждаване и втория за самосъхранението ни като биологично живи същества.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременните организации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.