Същностна характеристика на осигурителните системи – основни понятия


Категория на документа: Икономика


06.10.2011г.
Осигурителни системи
Лекция 1
Същностна характеристика на Осигурителните системи - основни понятия

Под Осигурителни системи следва да разбираме съвкупност от осигурителни форми и механизми, които гарантират сигурност на лицата, засегнати от различни неблагоприятни събития, без да се прави проверка на техния доход. Тези осигурителни форми могат да бъдат твърде различни на базата на своите характеристики като:
- Начина на организация на защитата (базира се на индивидуални или колективни събития);
- Начина на набиране на средства - чрез данъци, вноски;
- Начина на въвеждане на осигурителни форми (задължително или доброволно).
От съвременна гледна точка защитата и сигурността на индивида се базира на сложни системи за сигурност, които се наричат многопласотви (многоколонни). Друга важна характеристика на съвременните осигурителни системи е освен за защита, те са и системи за развитие на личността.
Като всяка система и осигурителната система има елементи, които са общовалидни и структуроопределящи. Елементите, без които не може да се изгради една осигурителна система са:
- Осигурителни рискове;
- Кръг на осигурените лица и осигурена съвкупност;
- Осигурителни плащания;
- Времетраене на осигуряването.

* Осигурителен риск - случайно събитие за отделния човек. Може да настъпи или не. Рискът е вероятност, определено събитие да засегне даден субект. (риск от итаиански език е опасност).
При някои осигурителни форми, осигурителната защита се получава не защото рискът се е реализирал сам по себе си, а по-скоро се интересувамеот икономическите последици от сбъдването на риска. Във връзка с това някои автори говорят за риска като събитие и като състояние. Класическите осигурителни рискове, за които всяка една съвременна държава предоставя гаранция, са регламентирани в Конвенция 102 на МОТ (Международна организация по труда) още от 1952г. и са следните:
1) Риск " болест ";
2) Риск " майчинство ";
3) Риск "медицински грижи ";
4) Риск " безработица ";
5) Риск "старост ";
6) Риск " трудова злополука и професионално заболяване ";
7) Риск " инвалидност ";
8) Риск " смърт "

* Кръг на осигурени лица и осигурителна съвкупност - лицата, които са обект на осигурителна защита се наричат осигурени лица, а съвкупността от тези лица се нарича съвкупност. Осигурителната съвкупност има различни характеристики в зависимост от спецификата на самата осигурителна форма. При социалното осигуряване тя се нарича естествена съвкупност, т.к. осигурената защита се разпростира върху съвкупности, които вече съществуват. (Например има страни, в които здравното състояние покрива цялото население). Може осигурената съвкупност да се разпростира върху наемната работна сила.
При застраховането говорим за т.нар. изкуствени съвкупности, т.к. там индивидите се обединяват в съвкупност за да бъдат застраховани за определен риск. Осигурените съвкупности са силно динамични и върху тях се отразяват най-вече демографските процеси, икономическото развитие, съответните законодателни инициативи и т.н.
* Осигуритени плащания - не могат в икакъв случай да се възприемат като прости механизми за заместване на дохода. В повечето развити страни те са се превърнали в т.нар. социални трансфери, т.е. те се явяват инструменти за преразпределение на парите, благата и услугите в полза на членовете о отношение на които се е реализирал съответния риск. Какъв ще бъде характера на това преразпределение зависи от характера на определената осигурителна форма.
Самото осигурително плащане може да бъде средство за пълно или частично премахване на неблагоприятните последици от реализация на рисковете. На свой ред това зависи от възприетия режим за осигуряване, т.е. говорим за осигурен режим (план или схема).
* Осигурен режим - една съвкупност, съставена от юридически правила, а в широк смисъл тази дума е съставена и от административните институции, които осигуряват тези правила (НОИ и т.н.). Разглежда осигурителната схема като съвкупност от предпоставки и условия за отпускане на осигурителните плащания, както и начина за изчисляване на самото осигурително плащане. Тази същност показва, че може да има различни видове режими, които могат да бъдат по-щедри, по-рестриктивни, индивидуални за определени лица, браншови, общ режим за всички, режим на отделно предприятие.
Независимо от тов какъв е осигурителния режим, за да може да се получи осигурително плащане, лицето трябва да отговаря на следните условия, които са 2 големи групи:
- Общи условия;
- Вторични условия - зависят от спецификата на самата осигурителна форма, от начина й на финансиране, от организацията на системата и т.н.
По отношение равнището на самите осигурителни плащания - дискусионен въпрос, превърнал се във всеобщ проблем, който стават все по-сериозен през псоледните десетилетия в края на 19 - 20 век (в началото на 21 век) поради обстановката и кризата. Независимо от това, равнището на осигурителните плащания трябва да се фиксира с реализъм, като се държи сметка за икономическите и социални ограничения, които са характерни за всяка отделна страна.
По принцип равнището на осигурителните плащания не е статично. То се епроменяло в течение на времето в зависимост от 2 фактора:
- В зависимост от еволюцията на икономическите и социални идеи
- Следвайки политическите възможности, т.к. измененията изискват съответното законодателно решение.
* Времетраене на осигуряването - характера се предопределя от спецификата на самата осигурителна форма. При застраховането това времетраене се определя от самия договор. Времетраенето започва с изпълнение на задължението по трудово/служебно правоотношение. Докато траят тези взаимоотошения " ти " си защитено лице. При самоосигуряващите се лица, осигуряването започва от месеца, за който са направени съответните осигурителни вноски.


Архитектура на съвременните Осигурителни системи

Тази архитектура е твърде разнообразна и богата на пропорции и режими, независимо от това, в нейната структура е възможно от съвремена гледна точка да разграничим, макар и твърде условно, най-малко 5 етажа (пласта/колони), които оформят тази архитектура.

1 етаж: Базисно осигуряване.

То включва основни, задължителни, публични (обществени) режими, изградени на принципите на 2 класически осигурителни теоретични модела, които съответстват на 2 осигурителни форми. Едната известна като социално осигуряване - моделът " БИСМАРК ", създаден в Германия през 1893г. Втората - социална сигурност - моделът " БЕВЕРИДЖ ", създаден през 1942г. Тези 2 модела се считат за класика в системата за осигуряване. Важна характеристика на базисното осигуряване е, че то включва широка осигурителна защита, както по отношение на самите осигурителни рискове, така и по отношение н съвкупността на осигурените лица. По принцип базисното осигуряване покрива всички рискове от Конвенция 102. Друга важна характеристика е, че то се въвежда със закон или декрет. Държавата играе централна роля в процеса на неговото въвеждане. Освен това, държавата се явява винаги гарант на този вид осигуряване. Друга характеристика е, че това е социална обществена система и нейната цел е една единствена - да се гарантира социалната сигурност на индивида, т.е. това базисно осигуряване не гони печалба. Като финансиране на това базисно осигуряване са възможни 2 варианта в зависимост от избрания модел за сигурност - възможни са 2 варианта - чрез осигурителни вноски; чрез данъци. Водещ принцип на базисното осигуряване е солидарността, т.е. защитата лежи на колективни, а не индивидуални усилия.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същностна характеристика на осигурителните системи – основни понятия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.