Стратегии за образователна интеграция на ромите


Категория на документа: Икономика


Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий"
Гр. Велико Търново

Курсова задача

Дисциплина: Социална работа с малцинствени групи

Тема: Стратегии за образователна интеграция на ромите

Съдържание:

1.Причини за отпадане от образователната система. Изследване на Министерство на образованието и науката и УНИЦЕФ, 2006г.

2.Сегрегацията на етническите малцинства като фактор, влияещ върху отпадането на деца от училище.

3. Последствия

4. Политически инструменти за превенция и преудоляване на последствията.

5. Стратегии за образователна интеграция на ромите в Република България.

5.1. СТРАТЕГИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА (2005- 2015)

5.2. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2012 - 2020)

5.3.СТРАТЕГИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ДЕЛА НА ПРЕЖДЕВРЕМЕННО НАПУСНАЛИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА (2013-2020)

Думата "интегриране" (integrāre) идва от латински език, означава: да се направи едно цяло от отделни съставни части. "Интеграция" наричаме онова състояние на нещата, при което всички членове на обществото участват в обществения живот, при гарантирани индивидуални права и защита от дискриминация.

Понятието "образователна интеграция" се появява в България през първите години на демократичните промени. По времето на социализма, децата от различните етнически групи са били лишени от възможността да научат факти, свързани с тяхната история, култура и др. Едва след промяната в политическата обстановка започват да се правят опити за прекъсване на тази практика. Стига се до извод, че ако една общност е лишена от възможност да се образова в продължение на няколко поколения, различията между мнозинство и малцинство само се увеличат. Това засилва опасността от етнически напрежения и конфликти. Ето защо за обществото е важно различните етнически общности да имат приблизително еднакво равнище на образование. За изпълнение на тази задача е нужно стратегическо управление.

1.Причини за отпадане от образователната система.

Преждевременното напускане на училище е значим социален и икономически проблем. Той намалява възможностите за реализация в живота и на пазара на труда, води до невъзвращаемост на вложените средства за образование. При лицата, които притежават основно или по-ниско образование нарастват рисковете от социално изключване. Не на последно място това явление създава предпоставки за влошаване на качеството на живот и благосъстоянието на сегашното и на бъдещите поколения.

Според съвместното изследване на Министерство на образованието и науката и УНИЦЕФ, проведено от Vitosha Research през 2006 година, годишният дял на отпадащите от училище е в рамките на 2-3% от децата в училищна възраст. През 2004/2005 учебна година 20.8 хил. ученици (около 2.9%) са напуснали общообразователните училища по различни причини. Делът на отпадналите от училище деца след четвърти клас е 87.6% от всички отпаднали. Отпадналите от основни училища деца (1-8 клас) съставляват повече от половината от всички отпаднали от системата, а учениците от СОУ (1-12 клас) са близо 25% от всички. В професионалните гимназии и началните училища делът на отпадащите е по около 5%. Най-голям е делът на напусналите по семейни причини -9.8хил. или 47% от общия брой на напусналите. Голям е делът на напусналите поради нежелание да учат - 5.4хил. или 25.8%.

Емпирично идентифицираните причини за отпадане от училище се групират в няколко основни категории - социално-икономически, образователни и етнокултурни.

Социално-икономически причини. Лошото качество на живота на определени социални слоеве поставя сериозни препятствия пред образованието на децата и младежите от тези групи. Ниските доходи не позволяват на много семейства да покрият разходите на своите деца за образование (за учебници, тетрадки, дрехи, храна) и се посочват от родителите като главна причина за отпадане, а в отговорите на децата тази причина е втора по значимост. Според 50% от учителите и 69% от социалните работници "бедността на семейството" е съществена причина за отпадането от училище. От друга страна, детето, което не посещава училище, е ценно и като трудов ресурс и често подпомага формирането на семейния бюджет или участва в домакинската работа. Всяко пето от интервюираните на 12-16 години деца работи, за да подпомага финансово своето семейство. Основната им заетост е свързана със събирането на вторични суровини или работа в строителството. Между 8 и 15% е делът на тези деца, които помагат на своето семейство чрез грижа за някои от своите братя, сестри, по-възрастен човек или в домашното стопанство.

Образователните причини за отпадане от училище са свързани както с училищната среда така и с организацията на учебния процес. Участвалите в изследването посочват като съществени затрудненията при усвояване на учебния материал; слаб интерес към учебния процес и произтичащото от него желание/нежелание да се посещава училище; наличие на конфликтни отношения със съученици и/или учители и др. Образователните трудности се споменават като основна причина за отпадане от училище от участвалите в изследването деца на възраст 12-16 години. Малко над една трета от тях (34%) посочват, че не са искали да учат, защото им е било трудно, а 22% заявяват, че не им е било интересно в училище. Като цяло тези мотиви са по-слабо зависими от икономическите характеристики на отпадащите от училище деца. От голяма важност за около 15% от децата и техните родители е възможността в училище децата да усвоят практически определена професия/занаят. Приблизително половината от децата на възраст 12-16 години (44%) биха се върнали в училище, ако имат възможност да учат в професионална паралелка.

Съществуват и някои обективни страни на училищната среда, които влияят върху риска за отпадане на детето от училище и върху броя на прекараните от него години в училище - наличие и ефективност на предучилищната подготовка, качество и сложност на учебното съдържание, квалификация на учителите, проблемите на обучението в смесени и непълни паралелки и др.

Етнокултурната среда на детето оказва съществено влияние. Три четвърти от родителите на отпадналите деца се самоопределят като роми или цигани. В тази група
се регистрират и някои специфични етнокултурни причини за ранното отпадане - по- ранното стъпване в брак (12% от отпадналите деца на възраст 12-16 г. посочват като причина "омъжих се/ожених се"), страх на родителите да пускат по-големите си деца в
училище поради опасността от открадване, по-ниска ценност на образованието и др. Акумулирането на икономически, образователни и етнокултурни рискови фактори, оказва най-силно влияние, когато семейството живее в компактна група сред представители на собствения етнос. Най-ясно феноменът се проявява в градските ромски гета, където икономическите причини за напускане на училище (ниски доходи,
лош жизнен стандарт и битови условия, безработица и др.), влиянието на семейството
(отглеждане на деца в непълни семейства, ниско образователно равнище на родителите,
безотговорно родителство и др.) и образователните фактори - ниска степен на училищна готовност, трудности при усвояване на учебния материал, нередовно посещаване на училище, конфликти с учители и съученици интерферират и поставят децата в особено висок риск от отпадане от училище.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегии за образователна интеграция на ромите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.