Стопанско управление


Категория на документа: Икономика


1. Същност и характеристика на управлението:

Управлението или мениджмънта е универсален процес. За управление мо­же да се говори както в живата природа, т.е биологическите системи, така и в неживата - техническите системи. Говори се за управление на обществото или на социалните системи, което касае както предприятието или организацията, трудовия колектив, така и управлението на общината или областта, също и държавата.
Управлението като човешка дейност е-известно от дълбока древност. В то­зи връзка Каменов сочи, че за управление може да се говори "още при разпада­не на простата кооперация на труда", когато се осъществяват "дейности по ор­ганизация, размяна, снабдяване и др.
Същността на управлението са преди всичко управленските функции и тяхната реализация. В тази връзка Силаги казва "управлението е процес, включващ планиране, организиране, ръководство и контрол". То "черпи идеи от науката и изкуството" и " включва "ресурси, задачи и ефективно интегрирани цели". А управленската работа според автора е "дейност, състояща се от функции, умения и роли". На броя и състава на управленските функции винаги са били предмет на дискусии. За да се разкрие тяхната същност, то трябва да се разкрие съдържанието на самото понятие.
Управлението е "целенасочена човешка дейност, която довежда и подър­жа системата...в предварително проектираното състояние", изтъкват Кънчев и Дойчинова. Според тях още е "процес на поемане на задължения и отговорнос­ти за координиране дейността на група хора".3
Управлението според Станков мма за задача да привежда и подържа па­раметрите на вътрешните фактори на предприятието в стойности, които го адаптират към променящите се външни условия, за да се изпълнят в максимал­на степен неговите цели.
Същността и ролята на управлението Ангелов, вижда в това да се даде отговор на няколко въпроса "защо" и в резултат, на "какво" едни предприятия просперират, а други фалират.
Под понятието "управление" или английското "мениджмънт" се разбира "управление на стопанска дейност, на отделна стопанска единица" или "управляване, ръководство, власт"6 Следователно двете понятия "менидж­мънт" = "управление", т.е. те са синоними. А думата "менажинг" означава взе­мане на управленски решения при разрешаване на определен проблем. Много често в литературата и практиката понятието управление се свързва с адми­нистрирането. Връзката между тях е в това, че администрирам, означава "ръко­водя, управлявам" още "работя като администратор"'. Последното понятие мо­же да се използва при управление на административни единици - общини, об­ласти, отколкото при управление на стопански единици.
Разнообразни са определенията, които се дават за управлението, но тъй като обекта на изучаване е аграрното предприятието и неговите разновидности в условията на пазарно стопанство, няма да е точно да се използва понятието "администриране". А управлението на аграрното предприятие или агроменидж-мънта ще дефинираме като процес на съчетаване на управленски функции и вземане на решения, методите и подходите за тяхното осъществяване, за изпълнение на поставените цели в предприятието.

2) Особености на управлението
Въпреки специфичните особености на различните сфери и системи, управ­лението има и много общи черти. По важните от тях това са:
• Управлението е съзнателна човешка дейност. То е една от най-отговорните и творчески дейности на човека. В същност отделни управленски въздействия може да се наблюдават и в биологичните и технически системи, но при тях това е по-скоро израз на саморегулиране или самоуправление, отколко­то на същински управленски процес.
• Управлението е активен процес, т.е. с действията си субекта на уп­равление се стреми да промени състоянието на обекта на управление. Напри­мер менажерът на предприятието чрез въвеждане на нови технологии на про­изводство и сортове в растениевъдството се стреми, да повиши средните доби­ви и печалбата от декар.
• Управлението е целенасочен процес, т.е. чрез него субектът на уп­равление (собственикът, предприемачът във фамилното предприятие, управи­телният съвет на кооперацията и пр.) преследва постигането на предварително поставени цели, като например максимална печалба от реализация на продук­цията; производство на екологична продукция, взаимопомощ и сътрудничество идр.
• Управлението е конкретен процес, т.е. няма управление въобще, а то е насочено към конкретен обект, например предприятието, трудовия колек­тив, машината и пр.
• Управлението е информационен процес. Това е една от най-важни­те негови характеристики. Кибернетиката е науката, която изучава управление­то като информационен процес, въпреки разликите в състава и вида на систе­мите. В тази връзка Андреева и Каменов посочват, че всеки управленски про­цес може да се разглежда като информационен, но не всеки информационен процес може да се определи като управление.
• Управлението е ограничено в пространството и времето, т.е. пространствените граници са конкретните граници на системите, а времевите съответно периода спрямо, който се реализират предварително определените цели. Във времеви аспект например се различават и няколко вида цели, които преследва предприятието: стратегическите цели, чиито постигане обхваща няколко години; тактическите цели - най-често, се реализират в рамките на една година; и оперативни, за постигането, на които е необходим по-кратък пе­риод от време.
3) Историческо развитие на управленската наука
Ако управленската практика има хилядолетна история, датираща от нача­лото на човешката цивилизация, то управленската наука е значително по-мла­да. Още по-късно е възникнала науката за стопанското управление. Без да се влиза в детайли в същността отделните школи се акцентира върху основните аспекти на тяхното учение, което е оказало най-голямо влияние и поставило ос­новите на управленската наука в края на XIX и началото на XX век.
4) Школи
Първа е Школата на научното управление на труда, работила през 1885 - 1920 г.
Ф. Тейлар поставя основите на научната организация на труда, с книгата си "Управление на предприятието", което публикува в две части: първата - "Зап­лащане на труда" и втората -"Администрация" през 1903 г. Други негови трудо­ве, които имат съществена роля за съвременната управленска практика това са "Основи на научното управление" и "Системата на сделната заплата". Основни­те приноси в учението на Тейлър се изразяват в следните няколко момента:
• Прилагане на аналитичния подход за изследване и хронометриране на трудовите операции и процеси;
• Подбор на персонала в зависимост от вида и сложността при изпълне­ние на поставените задачи;
• Въвеждане на трудовите норми, като основа за заплащане на труда;
• Обезпечаване на работното място със средства за производство, нужни за изпълнение на поставената задача;
• Мотивиране на персонала чрез система, стимулираща качественото из­пълнение на поставените задачи;
• Разработване на система от критерии за оценка на резултатите от из­пълнение на поставените задачи и др..
Съмишленици и последователи на Тейлър са С. Томпсън, Х. Хатауей, Х. Емерсон, Ф. Джилбърт, Х. Гант.
Слабите страни на учението на Тейлър са, че главно се акцентира върху изграждане на съвършена, научна организация на производството, но почни не се обръща внимание на човешкия фактор в него. Той получава само конкретни задачи - да обслужва машините, без да се интересува някой от неговите биоло­гически и социални потребности. Това е най-слабото място в Тейларовата тео­рия, поради което тя е критикувана остро.
Втората школа е Класическата, творила в периода 1920-1950 г.
Видин неин представител е французинът Анри Файол, наричан от някои автори "баща на модерната теория на управлението". Основният принос на то­зи учен и практик е откриването на основните управленски функции, означени от него като предвиждане, организация, контрол и съгласуваност. Счита се, че с книгата си "Промишлено и общо управление", (1916 г.), авторът поставя основи­те и на научната организация на труда извън производствената сфера, т.е. т.нар. държавното управление или администриране. Основните схващания на автора, а по-късно и на последователите му са:
• Разделение на труда в предприятието;
• Единство на управлението;
• Подчинение на индивидуалните над общите интереси;
• Справедливо възнаграждение на работещите и равенство в третиране­то на хората;
• Стабилност и единство на персонала;
• Дисциплина, творчество и др.
През същия период принос към управленската наука има и германецът Макс Вебер, който поставя началото на теорията за бюрокрацията, както и на тази за социалната и икономическа организация. Последните главно касаят труда на администрацията, за която пише и Файол.
Други школи това са: Школата на Човешките отношения, творила в периода 1930-1950 г. и Поведенческата школа от 1950 до наши дни. Видни представители на първата са американецът Елтън Мейо и Мери Фалет, а на втората това са Дъглас Макгренер, Крие Аргирис. Главният отличителен белег на тези школи са, че на първо място поставят в производството човекът с него­вите биологически и социално потребности, а не техниката или предприятието като цяло. Най-основното в техни схващания е:
• Управление на отношенията между отделните членове на персонала, с цел да се подобри социалния климат в предприятието, което според тях води до по-пълно задоволяване на интересите на участниците в производството и повишава производствените резултати;
• Разкриване на човешкия потенциал чрез използване на науката за чо­вешкото поведение.
Съвременна школа в управленската наука е тази нa Количествените методи, развила своите схващания в начало 50-те год. на XX век до наши дни. Тя се свързва с имената на Канторович, Форестерс и мн. др. Представителите на тази школа акцентират върху използването на математическото моделиране на системите при решаване на сложни управленски проблеми. Те налагат и усъвършенстват количествените методи при вземане на управленски решения в условията на риск и неопределеност.
При проследяване на историческото развитие на управленската наука в национален план Панайотов Д. и др. я разделят на американска, френска и японска:
* Американската управленска наука се характеризира с приоритетно развитие на въпросите за управление на предприятието. Основно място в нея заемат количествените методи, като се търси връзката им с психологията и физиологията на човека.
* Френската школа основно се занимава с държавното управление, т.е. администрирането, предимството на която е, че ползва знания от различни нау­ки.
* Японската школа е насочена към корпоративното управление, на го­лемите компании като АД, холдинги и участието на човека в тях.
През последните 2-3 десетилетия на XX век популярност получиха три ос­новни управленски теории - Теория "Х","У" и "Z" и трите съчетаващи в себе си, натрупания опит и знания през предходните години.
« Теория "Х" се основава на схващането, че е необходимо хората в предприятията да се ръководят "отгоре", без да им се дава някакво право на мнение при вземане на управленски решения. Основния мотив за работа е страхът от наказание. Тя утвърждава един авторитарен модел на управление в предприятието, тъй като според привържениците й хората са неинициативни, безотговорни и се интересуват само от материалното. Базира се на количестве­ните методи - математическо моделиране, изследване на операциите и др., прилагани в работата на професионалисти-технократи при вземане на управ­ленски решения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанско управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.