Средства на външнополитическата дейност: приоритети и стратегия на проникване – механизми и форми, формално и неформално проникване


Категория на документа: Икономика


25. Средства на външнополитическата дейност: приоритети и стратегия на проникване - механизми и форми, формално и неформално проникване

Според Рурк, проникването е процес на придобиване на достъп до вътрешната политическа структура на дадена страна и оказването на непряко влияние върху политическата структура на обекта.

Проникването може да бъде съпроводено и от интервенция, която от своя страна е процес на съзнателна намеса и манипулиране на политическия процес в страната-обект.

Формите на проникване се класифицират на 3 групи: пасивно проникване; убеждаващо проникване; принуждаващо проникване.

Пасивното проникване / по27 въпр / е мирен процес на събиране на информация, който от своя страна може да бъде разделен според средствата на добиване на информация - явен и таен.

В разрез с битуващите стереотипи, огромната част от необходимата информация се набира чрез явни методи, които биват 3 вида: наблюдение; следене на публичната информация; използване на технически средства.

Наблюдението е най-лесният и най-ефективен начин за набавяне на информация за почти всички въпроси. Простото наблюдаване на случващото се в света, участието в различни научни, политически, икономически конференции и разбирането на произтичащата от подобни събития информация в много случаи е достатъчно, за да се направят изводи за политическата, икономическата, социалната, културната сфера на дадена страна и да се изведат базисни твърдения, на които се основава външната й политика.

Следенето на публичната информация (вестници, списания, радио, телевизия и т.н.) може да се окаже много силен инструмент за получаване на необходима информация за сферите на дадената държава и откритията, които се правят в нея. Това е особено приложимо за страни с отворени политически страни, с ярко изразена свобода на словото, независими медии, които осведомяват съгражданите си за новите положения в страната.

Във времената на лавинообразно развитие на технологиите, техническите средства започват да се използват все повече и повече. Употребата на сателити за спътниково наблюдение е ефективен и максимално безопасен и безболезнен метод за събиране на необходимата информация.

Към тайните методи за набиране на информация спада човешкото разузнаване (обучаване, вербуване на хора, които да предават информация от дадената страна); сигналното разузнаване (възможността да се разбиват секретните кодове на противника и по този начин да се разбират кодираните му съобщения); електронно разузнаване (използването на записващи устройства, камери, потоци за предаване на данни чрез безжични технологии, компютърни данни и др).

Убеждаващото проникване си поставя за цел да окаже влияние върху обекта чрез използването на пропагандни техники за канализиране или манипулиране на общественото мнение за или против конкретен проблем.

Пропагандата като явление е опит да се повлияе на обекта с изтъкване на емоционални аргументи, отколкото представянето на емпирични факти и логични твърдения. Пропагандата представлява специални съобщения, лозунги и т.н. информация, съставена от правителство или друг орган, с цел манипулация на общественото мнение. Пропагандата трябва да се различава от публичната дипломация, която сама по себе си е съвкупността от директни публични изяви на държавните ръководители и дипломати по даден въпрос.

Принудителното проникване е сравнително по-твърдо, в сравнение с останалите. При него се постига пряка намеса във вътрешните работи на обекта.. Подкупи, изнудване; налагане на икономически, търговски, дори и политически санкции...

Най-крайното средство на принудителното проникване е заплахата от, и реалната употреба на сила. При това се наблюдава процес на финансиране на вътрешната опозиция, снабдяването й с оръжия, дори обучаването й. Тероризмът също се разглежда като форма на проникване като тук се има предвид не само националният и международният, но и държавният тероризъм (политика на дадена страна, насочена към саботиране или дори физическо елиминиране на управляващата върхушка или лидер в друга страна).

..............................................................................................
Rourke
III. Penetration and Intervention

Проникване и интервенция можем да дефинираме като процес на вътрешно действие от страна на един участник в друг. Проникване - откриване на достъп до вътрешната структура на другия актьор. Интервенция - повлияване (чрез манипулация) на политическия процес в опонента. Тук интервенция се разглежда като лишена от военни средства. Проникването и интервенцията са индиректно взаимодействие между правителствата, на базата на възможността на участниците в МО да влияят на подструктурите (вътрешните политически актьори) на страната. Чрез тези средства се цели индиректно повлияване върху правителството и политиката. Тези средства са традиционно правителствени, но понякога и странични актьори, като например терористични организации могат да манипулират държавната политика. Не всички форми на проникване включват интервенция и можем да ги разделим на три категории. Първата е пасивно проникване, или събиране на информация. Втората е убеждаваща интервенция, чрез пропагандни техники. Третата, това са различни форми на принудителна интервенция, някои от които включват и военна намеса. Всички те са важни инструменти на ВНП.

Автора свързва тези техники с разузнаване, събиране на информация и пропаганда.

I) Пасивно проникване: Събиране на информация
- Открити (Отворени; Явни) техники за събиране на информация.
Най-много по обем информация се събира именно чрез явни техники. Има три основни метода и те са: 1) наблюдение; 2) следене на обществената информация; 3) използване на национални технически средства от сорта на сателити.
Голямо количество информация се събира само чрез наблюдение
- Тайни (Скрити) техники за събиране на информация. Тук се включват човешко разузнаване, технологичното разузнаване (сигнално, електронно)

II) Убеждаваща интервенция: Пропаганда
Пропагандата е опит да се повлияе на дадена страна чрез емоционални техники, които заместват логиката и емпиричните доказателства. Това е процес на обръщане към емоциите отколкото към съзнанието, чрез създаване на усещане за страх, съмнение, съчувствие, гняв и тн. Пропагандата може да използва истини, лъжи, полуистини. За да е ефективна една пропаганда и да постигне целите си, тя трябва да е: проста, активна, релевантна, кредибилна, повтаряща се, емоционална

III) Принудителна интервенция
Най-силната техника на принуда включва заплахата с или употребата на насилие. Тук се вземат предвид продажбата на оръжия в подкрепа на вътрешни или международни конфликти и тероризмът.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Средства на външнополитическата дейност: приоритети и стратегия на проникване – механизми и форми, формално и неформално проникване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.