Сравнителна характеристика на неокейнсиански, монетерен и неокласически икономически модел


Категория на документа: Икономика


 При изясняване на сложната и противоречива икономическа действителност икономиксът си служи с различни модели.В исторически план са разработени различни модели,учения и школи.Основните им представители описват актуалното положение наблюдавайки националната икономика.Техните фундаменти,средства за анализ и водещи концепции са ясно разграничени и техните идеологии разглеждат икономиката през призмата на техния опит,периода в който живеят,личните им възгледи и силните външни фактори които формират параметрите на техните анализи.Поради постоянните промени и несъответствия с реалността тези концепции се е налагало да бъдат променяни или изцяло заменяни с нови.Точно тази динамичност е същността на икономиката и точно тя налага постоянното търсене на единен модел който да може да се прилага във всяка ситуация ида бъде движеща сила за усъвършенстването на икономическите теории.

Основните модели на макроикономическата мисъл - неокейнсианския,монетарния и неокласическия са имали и продължават да имат голямо влияние върху макроикономическата политика на правителствата през последните години.Въпреки това обаче при анализа на тези три модела се открояват някои важни различия,както във времевата разлика,така и в социално-икономическата ситуация предупределяща тяхната диференциация и критика спрямо останалите течения.

Икономическата теория на Кейнс,създадена през 30-те години на миналия век е прост модел който приема ,че цените са постоянни и че промените в съвкупните разходи определят равновесното равнище на съвкупния доход. Той смята ,че с увеличаването на заетостта расте и националният доход,а от там се увеличава и потреблението.Повечето представители на кейнсианския икономикс днес смятат ,че при ниски равнища на съвкупен доход,кривата е гладка.Тук нарастването на съвкупното търсене се асоциира с увеличаването на производството,но не и на цените.Кейнсианците смята т,че инфлацията не е проблем когато безработицата е висока.Когато равнището на съвкупния доход нараства,кривата на краткосрочното съвкупно предлагане става по-стръмна.

Днес кейнсианският икономикс се съсредоточава върху ролята на правителството за стабилизиране на икономиката чрез управлението на съвкупното търсене и съвкупното предлагане.Новите кейнсианци(неокейнсианците)вярват,че заплатите и цените не са променливи в краткосрочен период.Те твърдят ,че икономиката невинаги е в равновесие.Ако търсенето на работна сила се намали например,то това ще доведе до намаляване на равновесната работна заплата.При тези обстоятелства все по-малко хора ще искат да работят с по-ниска заплата,затова и броят на заетите ще намалее.Според неокейнсианците фирмите предпочитат да освобождават работници,отколкото да намаляват заплати.Те запазват високите заплати на оставащите работници с цел да поддържат морала и производителността.Твърдите заплати в неокейнсианския икономикс отразяват постоянните цени на стоковите пазари.Кейнсианците разглеждат частния сектор като важен източник за промените в съвкупното търсене.Те считат ,че инвестициите са податливи на внезапни промени.Ако инвестиционните разходи падат паричната и фискалната политика ще бъдат използвани за стимулиране на тези разходи.Ако обаче частните разходи нарастнат,създавайки инфлационен натиск,тогава паричната и фискалната политики ще трябва да ограничат разходите, за да се стабилизира съвкупното търсене.Неокейнсианският макроикономикс не се фокусира само върху колебанията на съвкупното търсене.Икономистите разбират,че шоковете на съвкупното предлагане също така могат да влияят върху икономиката.Но каквито и да са източниците за нестабилност,те смятат ,че трябва да има активна правителствена политика за възстановяване на равновесието в икономиката.

Кейнсианството доминира в макроикономиката през 40-те,50-те и по-голяма част от60-те години на 20 век.В края на 60-те и 70-те години господството на кейнсианския икономикс е оспорвано от монетарния икономикс и неговият лидер-Милтън Фридмън.Монетаризмът е икономическа теория,която набляга на ролята на промените в паричното предлагане като фактор,определящ равновесието на съвкупният доход и равнището на цените.Монетаристите вярват,че ускорената инфлация е резултат от усилията за повишаване на реалният доход чрез експанзивна парична политика.За разлика от тях кейнсианците приемат,че паричната политика влияе на съвкупното търсене като резултат от изменението на лихвения процент и само косвено чрез промяна в инвестиционните разходи.Монетаристите твърдят,че промените в паричното предлагане имат широко влияние върху съвкупните разходи чрез инвестициите и потреблението.Едно увеличаване на паричното предлагане води до увеличаване на съвкупното търсене чрез нарастването на разходите на фирмите и домакинствата и повишаване равновесното равнище на съвкупния доход.Намаляването на паричното предлагане води до обратан резултат.Монетаристите са убедени,че експанзивните промени в паричната политика имат само краткосрочен ефект върху съвкупният доход.В дългосрочен период те очакват съвкупният доход да бъде на равнището на естествената норма на безработица.За да се избегнат последиците от експанзивната парична политика монетаристите насочват усилията си към формирането на ефективен механизъм на парично предлагане.Според тях паричната политика трябва да бъде подчинена на определено правило:паричното предлагане трябва да следва годишният темп в разширяването на потенциалното равнище на съвкупното производство.В резултат на това условие измененията в макроикономическото равновесие няма да предизвикват инфлация,а равнището на цените ще бъде постоянно.За разлика от кейнсианските икономисти,монетаристите не вярват,че икономиката е предмет на сериозни неравновесия в стоковите и трудовите пазари.Тяхната вяра в системата на свободния пазар ги води до разбирането за необходимостта от минимална правителсвена намеса.За да докажат своята теза те посочват,че периодите на относително бързо нарастване на парите са последвани от бумове на инфлация.Обратно,периодите на относително бавно парично нарастване са последвани от рецесии.
Монетаристите се обявяват за пасивна правителствена политика,защото считат, че правителствените опити да направят икономиката по-добра чрез целите на паричната и фискалната политики при ниска инфлация и наска безработица често правят нещата по-лоши.монетаристите твърдят ,че правителството трябва да формулира правила за фискалната и паричната политика.Тези правила ограничават политиците да провеждат целенасочена политика.Монетаристите вярват ,че ограничаването на субективните схващания променят политиката.Икономическият растеж става по-стабилен,отколкото,когато правителството целенасочено се опитва да постигне пълна заетост и ниска инфлация.
През 70-те години на 20 век алтернатива на кейнсианския и монетарния икономикс е неокласическият икономикс. Неокласическият икономикс е теоретическа школа,която вярва,че измененията в реалния съвкупен доход са резултат от неочакваните промени в равнището на цените,т.е. на инфлацията.Неокласическият икономикс не приема,че хората знаят всичко ,което се случва в икономиката.Хората правят грешки,тъй като техните очаквания за цени или други важни променливи са различни от бъдещите реалности.Неокласическите икономисти наблягат на рационалните очаквания,които се основават на цялата свързана информация.Това е нов начин на мислене за очакванията.По-ранните теории приемаха ,че хората формират адаптивни очаквания,които се основават само на техния минал опит.С рационалните очаквания хората се учат не само от миналия им опит,но също и от използване на съвременна информация,която ги подпомага да предвидят бъдещето.Друг елемент на неокласическият икономикс е вярата,че пазарите са в равновесие.Кейнсианският икономикс счита, че неравновесието в пазарите изисква правителствена намеса.Кейнсианските икономисти определят рецесията,като неравновесие на трудовия пазар,т.е. като излишък на работна сила.Неокласическите икономисти вярват,че тъй като реалните заплати са по-ниски по време на рецесия,хората са по-склонни да заменят трудовите с нетрудови дейности.Когато икономиката се възстанови и заплатите се повишат,хората заместват нетрудовите дейности с повече работни часове.Замяната на труд за свободно време и свободно време за труд означава,че по-голяма част от наблюдаваната безработица е доброволна.Неокласическите икономисти вярват,че заплатите и цените са променливи и че хората формират рационални очаквания,така че само неочаквани промени в ценовото равнище могат да вляят върху съвкупният доход.това означава,че увеличаването или намаляването на съвкупното търсене оказва въздействие върху реалния съвкупен доход,само ако промените са неочаквани.Неокласическите икономисти считат,че паричната и фискалната политики ще трябва да се стремят да поддържат нисък истабилен процент на инфлация,че те не трябва да се опитват да променят реалния съвкупен доход и безработицата.Това приближава неокласическите икономисти близо до монетаристите,които изискват ясни политически правила,а не субективно избрана политика.

Макроикономическите теории се развиват във времето като отговор на развитието на производството и недостатъците на съществуващите теории.Кейнсианският икономикс става известен през 30-те години на 20 век,защото класическият икономикс неможе да подпомогне да се разреши Великата Депресия.Монетарният икономикс предлага едно различно от кейнсианския икономикс обяснение на причините за нарастването на безработицата и инфлацията в САЩ през 60-те и 70-те години на 20век.Неокласическият икономикс предлага алтернативно обяснение за нарастването на безработицата и инфлацията,което трдиционните кейнсианци немогат да обяснят.Всяка от тези теории тогава са станали известни,защото господстващата теория не е могла да отговори на възникналите нови проблеми.

Трите макроикономически теории често се разглеждат като различаващи се във всяко едно отношение.Тази теза обаче нетрябва да се абсолютизира.Може определено да се каже,че по редица проблеми техните възгледи съвпадат.Нещо повече,би било много опростено да определяме по категориче начин принадлежностите на икономистите към една или друга теоретична школа.По-голяма част от тях не се отъждествяват с определена икономическа теория.Обикновено те вземат елементи от всяка школа,така че техния подход към макроикономиката е повече синтез на различни теории,отколкото стриктно придържане към някаква теория.

ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ

РЕФЕРАТ

На тема:

СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

НЕОКЕЙНСИАНСКИ,МОНЕТАРЕН И НЕОКЛАСИЧЕСКИ

ИКОНОМИЧЕСК МОДЕЛ

ИЗГОТВИЛ:

Донка Стоянова Василева

III-ти курс "Стопанско управление"

Ф№ 10072





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителна характеристика на неокейнсиански, монетерен и неокласически икономически модел 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.