Социално-защитни стратегии


Категория на документа: Икономика


Социални стратегии
Гръцки произход, в буквален превод означава - войска и водя, т.е. военно ръководство. Понятието стратегия е възникнало много по-рано от гръцкото значение - класически труд на Син Дзи "Изкуството на войната", написан 500 години пр.н.е. - счита се за първият трактат на стратегията.
Затова и най важната характеристика на това понятие е фактът, че то се свързва винаги с постигането на победа. Можем да кажем, че и от съвременна гледна точка стратегията е инструмент, който играе определена роля в успеха на стопанската организация или в живота на хората. Стратегиите се използват не само в сферата на войната, но и в почти всички области на човешката дейност /развлечения, спорт, бизнес, политика/. Този термин има и други значения:
Може да се разглежда като изкуство да се ръководи обществения живот с оглед постигане на определени цели. От тази гледна точка стратегията може да се определи като политически инструмент/документ, който отразява отношението на различните социални субекти на социалните политики към хората. Отношението на социалните субекти към хората, техните жизнени условия и проблеми. Между стратегиите в отделните сфери има редица общи неща, най-важното, което се прави, независимо от сферата, е да направим разграничение между стратегия и тактика. Стратегията е общият план за използване на ресурсите за установяване на благоприятно положение. Тактиката е схема за определено действие, което ще доведе до постигане на това благоприятно положение.
Стратегическите решения независимо за каква сфера се взимат, имат три общи характеристики, които са важни като инструмент, на второ място те се опират на ресурсите и трето - много трудно могат да бъдат върнати, като социалната сигурност. Фактът, че развитието на принципите на стратегиите, създавани в различните сфери, се осъществява по различен път, се изразява в отсъствието на една обща теория на стратегиите.
Значение на стратегиите
През 70 -80-те години на 20 век обстоятелства коренно се променят - двете нефтени кризи от 1974 и 1979 година възвестяват нова ера в макроикономическата неустойчивост и изостряне на международната конкуренция. Сблъсквайки се с това постоянно и засилващо се неспокойствие в околната сред, фирмите не могат повече да планират за период от три до пет години своите инвестиции, да планират предлагането на нови продукти на пазара, да определят броя на необходимият им персонал. Те не могат да предскажат своето по-далечно бъдеще. За да се справят са тази крайно неустойчива среда, е необходимо да се изследва цялото множество от евентуални/възникващи възможности и да се избере последователен подход към различните сили/фактори, оказващи въздействие върху човека или стопанската организация. В тези условия започва да расте значението на стратегията - и хората, и стопанските организации по принуда на външната среда започват да поставят акцентът на своята дейност върху мисията на стопанската организация, принципите и целите на тази организация/човек, а не толкова върху конкретните действия.
Най-общо стратегията е планиране на начините, с помощта на които организацията или индивидите могат да постигнат поставените цели. Ако от това общо понятие искаме да преминем към по-точно виждане и определение, това ще зависи от сферата, в която ще се реализира самата стратегия, напр. ако искаме да приложим стратегията във военната сфера, най-общо стратегията се състои в това - да се удържи военна победа на врага. Ако сферата е в бизнес областта - стратегията осигурява оцеляване и процъфтяване на стопанската организация. Ако се прилага в областта на политиката - става въпрос за властта, поддръжката на електората, която позволява да се придобие тази власт и да се удържи. Ако става въпрос за социални стратегии - политически инструмент, осигуряващ консолидацията на обществото и неговия социален просперитет. И тъй като това е много сложен процес, то стратегиите трябва да открояват многообразните начини и методи, които да доведат до постигането на тази цел и консолидация. Социалните стратегии могат да бъдат използвани и в по-ограничена сфера от социалния живот на обществото и да касаят подобряването на дефицитите на определена социална група.
Социалните стратегии представят събития, които трябва да настъпят или ще настъпят под влияние на променящите се за отделния човек или социална група фактори на жизнената и трудова среда, на социалните и семейни отношения. Социалните стратегии се занимават със събития, които имат вероятностен характер, но независимо от това тези събития при добре отчетени, обуславящи ги фактори и причини, могат да бъдат направлявани /да бъдат ограничавани, трансформирани или стимулирани/. Поради тази причина социалните стратегии се явяват изключително актуален инструмент за постигане на реформите в социалната сфера. Голямата цел/задача на социалните стратегии е да адаптират човека, обществото или самите стопански организации към обективните промени, осъществявани в социалната среда, в която се развиват.
Същността и значението на това широко понятие може да се разбере и на базата на следните схващания:
- Социалните стратегии акцентират върху приоритетните задачи в развитието на дадена социална система
- Социалните стратегии декларират дългосрочните намерения и показват перспективната ориентация на съответната социална система/организация
- Социалната стратегия са фундамент, върху който организацията може да поддържа и отстоява своята жизнена цялост, както и да се адаптира към променящата се околна среда
- Социалните стратегии могат да се разглежда като свързани главно с ефективното разпределение на ресурсите с оглед на реализирането на най-важните цели
Съдържание на стратегиите
Не съществува универсалност на съдържанието на стратегиите.
1. Стратегията е план за работа - уточнява цялостното развитие на социалната система/стопанската организация
2. Стратегията е намерение за действия - насочва действията за постигане на набелязаните цели
3. Стратегията като стил на поведение - специфицира поведението на системата/организацията/индивида при определена бъдеща ситуация
4. Стратегията като реакция на промените - съдейства за по-доброто адаптиране на системата към околната среда
5. Стратегията като процес на иновация - оказва линията за осъществяване на нововъведенията в системата/поведението.по отношение на индивида.
Всяка стратегия може да акцентира върху следните важни неща:
- Сфери на дейност - стратегията трябва да предопределя приоритетните сфери на системата с оглед постигането на поставените цели и задачи
- По отношение предлаганите продукти - стратегията трябва да изтъква предимствата на предлаганите продукти, услуги или блага
- По отношение на използваните ресурси - стратегията трябва да способства за рационалното разпределение на ресурсите между различните видове дейности на системата/стопанска организация
Видове стратегии
- Според сферата на приложение - икономически и социални стратегии
- Планирани и реализирани стратегии - 10-30 % от планираните стратегии се реализират
- Спешни стратегии - резултат от промяна в околната среда, отразяване на промените върху стратегиите
- Индивидуални, колективни и смесени стратегии
Процес на изготвяне на стратегията
Концептуален етап - акцентира върху подготовката на самите стратегически решения. Всяка стратегия започва с въпросите - къде се намираме и с какво разполагаме към настоящия момент. Този етап включва следните елементи:
- Анализ на обкръжаващата/околна среда - анализ на вътрешната околна среда - насочен към установяване на две важни неща - определяне на позитивните и отрицателните елементи/страни в дейността на социалната система, продуктите, дейностите, позициите на системата. Трябва да се направи анализ и на външната околна среда - общата външна среда на системата /икономически, социални, политически и други глобални фактори и обстоятелства/, да се отбележи и специфичната обща вътрешна среда на системата, която се формира от потребителите на системата, източници на финансови ресурси, както и от конкурентите на системата.
- Разкриване на проблемите на съответната социална система
- Формиране на задачите
- Ориентация към целите на системата
Изследователска фаза - свързана с действия по обосноваване на самите стратегически решения. Трябва да се изберат подходящи методи и модели, формират се възможностите за алтернативни решения. Според някои автори вземането на стратегическите решения може да се базира на използване на следните три модела:
- Рационално-аналитичен модел - използват се различни подходи и методи - системен подход, аналитичен, дескриптивен, перспективен. Изследва се цялата съвкупност от възможни алтернативни решения и се търси оптималното решение чрез подходящо подбрани методи
- Интуитивно-емоционален модел - базира се на опита, инстинкта, чувствата и други личностни характеристики на стратегическия мениджър, който разглежда ограничен кръг от алтернативни решения и възможности и на базата на своята интуиция търси подходящото оптимално решение
- Политико-поведенчески модел - стратегическите решения са следствие на постигнат компромис между различните общности/групи, които имат определени интереси в съответната социална система. Стратегическите мениджъри търсят политически консенсус с различни влиятелни групи с оглед формиране на коалиция, която ще подкрепи съответното решение
Селективна фаза - избор на конкретните стратегически решения /на база на оценка, сравнения/
Внедрителска фаза - акцент върху реализацията на самата стратегия, свързано с мотивацията, изпълнението и контролирането на самото изпълнение.
Авторски мнения за социалните стратегии
- Стратегията е желано възможно бъдеще към даден период
- Стратегията е визия за бъдещето, намерение за по-дълбока промяна на настоящето с цел постигане на качествено ново равнище или етап в управлението на системата/организацията
В България
- национална стратегия за заетост, борба с бедността и социалната изолация
В ЕС
- Европа 2020





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално-защитни стратегии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.