Системи за целево-адаптивно управление


Категория на документа: Икономика


6. СИСТЕМИ ЗА ЦЕЛЕВО-АДАПТИВНО УПРАВЛЕНИЕ.

От гледна точка на връзката и зависимостта между целите, ресурсите и организацията могат да се разграничат следните основни типове управление:
- ресурсно (пасивно) управление - водещи са ресурсите;
- целево (активно) управление - целта е водеща;

- целево-адаптивно (гъвкаво) управлени - изисква разработване на ясна концепция за развитието на фирмата. В тази насока значение имат планирането, контролът, отчетността.

По същество контролингът е комплекс от логически зависими дейности, отнасящи се до дългосрочното целево планиране на годишните задачи, систематичните управленски решения за реализиране на годишната цел и контрол. Изграждането на контролинга като система за целево-адаптивно управление е по същество нова философия в управлението на фирмата. В основата й се намират две важни характеристики:

* целеполагане на основата на ново планово съдържание, харектерно за пазарната икономика;

* нов подход в изграждането на информационната система, основаващ се на обогатяването на управленската информаиця чрез усъвършенстване на плановата, контролната и регулираща функция.

При контролинг системата, посочените функции са взаимно свързани и цялостната им координираност е подчинена на стратегически цели на управление.

Приетите, като основни функции, формулиращи съдържанието на управленския цикъл са: целеполагане, планиране, организиране, контролиране и регулиране. За осъществяването на управлението, освен посочените функции се реализират и други като отчетност, координиране, стимулиране и т.н. контролингът като система от управленски фунцкии има основно отношение към планирането, контролирането и информационното осигуряване. При контролинг системата, посочените функции са взаимно свързани и цялостната им координираност е подчинена на стратегическите цели на управлението.

Системната свързаност между планирането, контрола и информационното осигуряване прави контролинга с много по-богато съдържание от функцията контролиране. Последната представлява проверка за това, как се изпълняват предварително набелязани цели, задачи и представлява съпоставката между фактическото състояние и предварително зададеното. Контролинг-системата се характеризира със следните особености:

- в нея по същество пряко са свързани три функции - планиране, контролиране, информационно осигуряване;

- тя предлага създъването на такава информационна система, позволяваща оперативна намеса на ръководството при възникнали отклонения.

- налице е специфична система за управление на пълните и частни разходи на фирмата;

- прилагането й изисква обезателно въвеждане на елекронна обработка на инфорамцията.

Управленският цикъл може да се представи като последователност от изпъленинето на определен брой управленски функции. След неговото изпъленине и постигането на определена цел повторението му е насочено към реалзацията на цел от по-високо равнище.

За да се определи мястото на контролинга в управленския цикъл, може да се използват два подхода: първи - да се напави връзка между контролинг-системата и начина на формиране и постигане на целите; втори - да се оцени отношението между функциите от контролинг-системата и тези на управленския цикъл.

За да се определи характерът и съдържанието на информационния процес в контролинг системата, е необходимо да се дефинират понятията "управленска информация" и "управленска отчетност". Управленската информация е по-широко понятие от икономическата, която съдържа в себе си информацията от счетоводна отчетност. В структурата на управленската информация могат да се включат: научно-техническа, специална, патентна, техническа, екологическа кадрова и друга информация. Към управленската информация трябва да се отнесе и информацията за управленската отчетност.

Информационният процес в контролинг системата има пряко отношение към управленската отчетност. Заедно с информацията за външната икономическа среда те служат за нуждите на изработването и вземането на управленски решения на база възникнали отклонения от целите на фирмата.

Управлението по резултати е процес, в който могат да се открият следните основни етапи:
- определяне на резултатите;
- ситуационно управление с оглед постигането на тези резултати;
- контрол (надзор) върху резултатите.

В практиката управлението на резултати може да се разглежда като система на управление, система на мислене и поведение на членовете на фирмения колектив.

Контролингът като система за управление е ориентиран към бъдещето на фирмата. Това измества характерните за традиционното управление форми на количествено мислене към обвързани с резултат действия. Между контролинг системата и управлението по резултати има непосредствена връзка, която се проявява в следните направления:

- контролингът предполага определянето на планови цели, които се детайлизират в различна степен. Тяхното постигане във времето е следствие от реализацията на функционалните области на фирмата, а непосредственото им проявление е свързано с конкретни резултати;

- резултатът от управлението е следствие на такива фактори като, пристособяването на плановата система, бюджетиране, контрол и т.н., които по същество изпълняват съдържанието на контролинг системата;

- контролирането е основен компонент, както на управлението по резултати, така и на контролинг системата. Съществуват някой различия в технологично отношение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Системи за целево-адаптивно управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.