Система на задължителното здравно осигуряване в България


Категория на документа: Икономика


5. децентрализация и подобряване на управлението и развитие на междусекторното сътрудничество, обществените комуникации и евроинтеграцията;

6. адаптиране на човешките ресурси в здравеопазването към новите икономически условия и професионални изисквания.
В изпълнение на стратегията през същата година се създава Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и финансирането на здравеопазването започва да се разпределя между нея и републиканския бюджет. Всеки гражданин е задължен да участва във финансовото обезпечаване на българското здравеопазване чрез заплащането на лична здравноосигурителна вноска, от която се формира бюджета на НЗОК. Стойността на вноската се определя като процент от брутния месечен доход на всеки член на обществото, което гарантира друг водещ принцип - принципа на равнопоставеност на гражданите при поемане на осигурителната тежест.
Наложилите се промени се регламентират със Закона за здравното осигуряване през 1998 г., чрез който се въвежда задължителното и доброволно здравно осигуряване. Възприетият модел на задължително здравно осигуряване у нас е съвременна система за социална здравна защита на населението, гарантираща определен пакет от здравни услуги (модел Бисмарк) при спазване на принципите за солидарност, справедливост, равнопоставеност при ползване на медицинска помощ, задължително участие и отговорност при опазване на собственото здраве.

Здравната система обхваща всички дейности, свързани с оказване на медицински услуги, гарантиращи здравето на населението. Голяма част от тези дейности са регулирани законодателно в ЗЗО и определени с наредба на министъра на здравеопазването като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. В Националния рамков договор, съгласно националната здравна политика и бюджета на НЗОК се определят и договарят: обхвата (първичен и специализиран пакет, клинични пътеки, диагностично свързани групи), вида, обема, качеството и цената на медицинските и стоматологични дейности, включени в основния пакет. Заедно с това министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично. Закон за здравното осигуряване, Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г)

Съгласно действащото законодателство, държавната политика в областтa ръководи и контролира националната система за здравеопазване, е министърът на здравеопазването. В своята дейност той се подпомага от Министерство на здравеопазването. Приоритетите в сектора са заложени в Национална здравна стратегия, която се предлага от министъра и се приема от Народното събание. В зависимост от оценката на здравното състояние на населението, демографските тенденции и ресурсните възможности на здравеопазването се съставят националните здравни програми, с които да се удовлетворят специфичните нужди на гражданите. НЗОК е учредена като независима публична институция.
Основна цел на НЗОК е да осигурява и гарантира свободен и равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Бюджетът на НЗОК е отдел

Със Закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на здравноосигурителната вноска. Отразява позицията на Междуведомствената работна група за разработване на здравна стратегия. Касата може да отказва сключване на договори с изпълнители само в ограничени случаи и не може да преговаря за цените на услугите, които купува. Липсата на конкуренция между доставчиците на здравни услуги и между здравноосигурителните институции на пазара на медицински услуги прави невъзможна изявата на едно от основните предимства на Бисмарк модела на здравно осигуряване - неговата ефективност, резултат от конкуренцията в сектора.( Закон за здравното осигуряване, Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г.)

Основни принципи на изграждане и функциониране на ЗЗО в България.

Основният принцип на изграждане на системата за обществено здравеопазване у нас е фондовото осигуряване на тази система. Чрез набиране на определени средства в основния фонд - Националната здравна каса, средствата се разпределят между здравните заведения и по този начин - системата се финансира.

Друга особеност на системата е реформата, която се проведе през последните 10 години. Водеща характерна черта на реформата е смяната на собствеността върху лечебните заведения и превръщането им в пълноправни пазарни субекти, което се извърши въз основа на Закона за лечебните заведения. Голяма част от лечебните заведения от публична държавна и общинска собственост станаха частна държавна и общинска собственост. Създадоха се условия за получаване на собствени приходи от медицинска дейност. Беше включено здравноосигурително заплащане за извършваните здравни услуги по договор с районните здравноосигурителни каси. По този начин се създадоха предпоставките за регулирани пазарни взаимоотношения между обществени и частни равнопоставени пазарни субекти.

Аналогично на здравноосигурителните системи в други страни, и у нас бе приватизирана и първичната медицинска помощ. От 1 юли 2000 г. извънболничната медицинска помощ (с изключение на спешната помощ) се осъществява от частни физически или юридически лица. Целта е да се подобри обслужването на осигурените лица и повиши ефективността от ресурсите на лечебните заведения.

В резултат на здравната реформа се формира нова институция в извънболничната медицинска помощ - общопрактикуващия лекар. За разлика от участъковия лекар, който работеше у нас до средата на 2000 г, общопрактикуващият лекар има частна собственост върху лечебното заведение и е заинтересован пряко от резултатите от дейността си. Пациентите в рамките на региона го избират по собствено желание и приходите му зависят от този избор. Лекарят работи по дефиниран пакет дейности, в който важно място заема промоцията и профилактиката на здравето, ориентация на дейността към национални и регионални здравни приоритети.( Комитов, Г., Здравната политика и нейните стратегически приоритети в условията на продължаваща реформа - II част, Здравен мениджмънт, бр. 6/2008)

III. Система на финансиране на системата за здравноосигуряване в България

Системата към настоящия момент се финансира от Задължителни здравноосигурителни вноски: 6 % от доход заплащани в определено съотношение между работодателя и служителя, като размерът й се определя със Закона за бюджета на НЗОК. Вноските, набрани от осигурените граждани, се управляват и разходват съгласно определени критерии, утвърдени в НРД. пите, върху които се базира модеосигуряване, а: задължително участие при набирането на вноските, солидарност, относително повишена отговорност на осигурените, равнопоставеност.
1. Източници за финансиране на здравеопазването
Финансирането на системата на здравеопазване може да се разгледа през призмата на източниците на средствата за финансиране. Те са публични и частни и постъпват от:
* Данъци;
* Вноски в системата за социално здравно осигуряване;
* Вноски в частни здравно осигурителни фондове;
* Лични средства на гражданите.

Най-често при финансиране на системите на здравеопазване се наблюдават комбинации между отделните източници в различни съотношения. Причината е, че държавата задължително запазва ролята си във финансирането на здравеопазването, дори и в ограничени размери в някои системи. Делът на всеки източник на финансиране дава представа и за конкурентната структура на системата.
В зависимост от степента на участие на държавата във финансирането и предоставянето на здравни услуги, могат да се обобщят три основни типа системи на финансиране:
* системи на частно здравно застраховане с частни доставчици на услуги (модел на частни застрахователи/доставчици)
* социално здравно осигуряване със смесена система от частни и държавни доставчици (модел на публичен договор)
* системи, финансирани чрез общи данъци, с държавна собственост върху доставчиците (публично - интегриран модел)

При първия тип системи се постига високо равнище на насоченост към пациентите (качество на предоставяните услуги) и високи резултати за онези, които за застраховани. Здравното застраховане може да е задължително (Швейцария) или избираемо (САЩ). Основни проблеми са невъзможността да се постигне пълно покритите (освен в случай на задължително участие в системата), както и затруднен контрол върху нарастването на разходите за здравеопазване.

Вторият тип "смесени" системи се характеризират със справедливост и равнопоставеност по отношение на достъпа, във все по-голямата част от тях се дава възможност на пациентите да избират сами доставчик на медицински услуги. При тях се наблюдава висока степен на регулиране и контрол от страна на държавата върху поведението на застрахователните фондове и доставчиците на услуги.

При третия тип системи много често се наблюдава вертикална интеграция между финансиращата институция и доставчиците на услуги - не са намесени трети лица във финансирането на здравеопазването (застрахователни или осигурителни фондове). Здравеопазването се организира на принципа на всеки друг публичен сектор. Клиентите на системата (пациентите) са поставени в слаба позиция, обикновено не се дава възможност за избор на доставчик. Предимството им е, че се дава възможност на държавата да регулира разходите за здравеопазване - чрез глобален бюджет, определянето на цени на услугите, заплащането на медицинския персонал и др.

Един от основните конфликти, които следва да се разрешат при изграждане на системата на здравеопазване, е изборът между ефективност на разходите и високо качество на здравните услуги. Всяка страна сама решава в какво съотношение да постигне тези две основни цели. Счита
се, че публичното интегриране на здравеопазването в държавното управление осигурява по-висока ефективност на разходите, но качеството на предоставяните услуги е по-ниско.

От своя страна "частните" системи осигуряват качествено обслужване, но на много висока цена. Следва да се търси приемлив компромис между участието на държавата в системата и нейните позиции и възможностите на пазара.( Комитов, Г.,- II част, Здравен мениджмънт, бр. 6/2008)

Предложения:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Система на задължителното здравно осигуряване в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.