Система на задължителното здравно осигуряване в България


Категория на документа: Икономика


СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение...................................................................................................................стр. 2
І Характеристики на ЗЗО в Булгария .....................................................стр. 3
1. Същност на ЗЗО система в България...................................................стр. 3
2. Нормативна уредба .......................................................................................стр. 4
3. Субекти на ЗЗО система.................................................................................стр 5
4. Обхват на дейността.......................................................................................стр 8
ІІ.Управление на здравно осигурителната система в България.............................стр. 8
III.Финансиране на ЗЗО система в България........................................................стр. 12
Препоръки..................................................................................................................стр.14
Заключение...............................................................................................................стр.16
Литература...............................................................................................................стр. 17

Въведение:
През 1998г. Народното Събрание на Република България приема Закон за здравното осигуряване (ЗЗО), с който в страната се въвежда системата на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е създадена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която започва да функционира на 15 март 1999 година. Основната й задача е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България, в частта му по управлението на събраните средства и заплащането на използваните здравни дейности и лекарства (в определен обхват и обем) в полза на здравноосигурените лица.1
По данни от Конфедерацията на Независимите Синдикати в България (КНСБ) тенденциите в здравето на населението след въвеждането на системата на Задължително здравно осигуряване са притеснително негативни, в т.ч.:
намаляващото население, в работоспособна и жизнено-активна възраст, в следствие на демографски, икономически, политически и други причини, водещи до тенденция на застаряване у населението (17.21% в РБ, срещу 13.59% в ЕС); ниска раждаемост; относително висока детска смъртност; висока обща смъртност в населението; средна продължителност на живота у нас е 73 години (за мъже и жени), като този показател в страните от Европа, с изключение на Естония, Литва, Латвия, е значително по-висок.
Регистрирането на описаните проблеми не може да се обоснове единствено с въвеждането на системата за здравно осигуряване, защото върху тях влияят с особена тежест икономическите показатели на родната икономика. В страната след хиперинфлационната криза от 1996/7г. ръстът на заплати и пенсии остава ограничен, високи средни нива на безработица, дори в годините на икономически подем в глобален мащаб - над 10%; етническите групи в страната са предимно неграмотни и необразовани, което пречи да се създадат подходящи условия за труд и повишаване стандарта им на живот; лоши хранителни навици, най-вече в резултат на традиционната кухня и липсата на средства за здравословни и качествени храни; ниска двигателна активност на населението; висок процент при употребата на тютюн, тютюневи изделия и алкохол. В резултат на тези компоненти населението страда значително от наднормено тегло, а свръхтегло и затлъстяване има при над 3млн. мъже и жени.

Описаните негативни последствия от икономическото положение на страната са пряка функция на качеството на здраве, което системата на здравеопазване може да предложи. В развитите държави търсенето на качествена здравна услуга винаги превишава възможността за предлагане, което е директен стимул за повишаване ефективността на предоставяните услуги, развитие на медицината, медикаментозното и алтернативно лечение, доболничната помощ, спешната медицинска помощ и следболничното лечение. В България тенденцията търсене-предлагане е в същата зависимост, с тази разлика, че застаряващото население може след няколко години да предизвика дисбаланс в системата - реално плащащите за здравеопазване няма да са достатъчни за покриване на разходите за здравни услуги на хората в пенсионна възраст, осигурени от държавата и освободени от задължителни здравни осигуровки.
В българската здравна система няма достоверна зависимост между получените крайни резултати при лечението на специфично болестно състояние, и направените разходи, за това често - високите разходи за здравна услуга не съответстват на по-добро обслужване.
България се нарежда сред страните, членки на ЕС по най-ниски публични разходи за здравеопазване, и един от най-ниските проценти задължителна здравноосигурителна вноска в страните от ЕС - 8% от брутния доход на населението. Съществува непропорционално разпределение на медицинските специалисти като има недостиг за неатрактивни специалности като клинична паталогия, микробиология, а има свръхпредлагане на кардиология и АГ.

Изброените проблеми и недостатъци на цялостното здравеопазване в странта не могат да бъдат оправдани само с липсата на средства в система на задължителното здравно осигуряване, а повече в необходимостта от прогнозиране и преразпределение на средствата, тяхното управление по функционалност и целесъобразност. Насочване на финансов и човешки ресурс в структурирането на работещ механизъм за доболнично лечение и засилване функцията на ОПЛ (общо практикуващ лекар), като се акцентира върху плащания за услуги, които да предотвратят болничното лечение, освен в случаите на крайна необходимост. Превантивни мерки в борбата със разпространението на заразни и епидемични болести у малцинствените групи, особено неграмотните; ваксиниране и здравна защита, посредством мерки за насърчаване и повишаване нивата на лична хигиена, хигиена на работните места и други.

I. Обща характеристика на системата за ЗЗО в България

В доклада си от 2000г."Здравни системи - подобряване на резултатите" Световната здравна организация дефинира основните цели, които трябва да постигнат съвременните здравни системи.

Първата основна цел на всяка здравна система е подобряване на здравето на нацията и предоставяне на равен достъп до здравни услуги на населението, намалявайки неравенството по отношение на здравното състояние на раличните социални групи.

Втората цел е разширяване на адекватността на системата спрямо пациентите. Тя включва два елемента - уважение към личността и ориентация към клиента. Степента на адекватност най-често се изследва чрез степента на удовлетвореност на пациентите от системата на здравни грижи.

Третата основна цел е справедливост в разпределянето на финансовата тежест върху участниците в системата. Тя означава, че всяко домакинство следва да жертва равна част от своя доход за финансиране на здравната система и никой да не понася допълнителен товар за сметка на друг.

1.Същност на ЗЗО в България

Задължителното здравно осигуряване е съвкупност от основни медицински и немедицински дейности, услуги и стоки за управление на здравен риск във връзка с опазване, поддържане и възстановяване на общественото и индивидуалното здраве, отговорност и гаранция за което има държавата.

Задължителното здравно осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
* Първостепенно значение и приоритет на профилактичната дейност, услуги и стоки.
* Комплексност и непрекъснатост при оказване на здравните услуги до решаване на здравния проблем.
* Лично поименно здравно осигуряване на основата на индивидуален договор.
* Оценка на риск за индивидуалното и общественото здраве.
* Задължително участие на осигурените, работодателите и държавата, при набирането на здравноосигурителни вноски.
* Солидарност на осигурените при потребяването на набраните средства за разплащане на оказаните медицински и немедицински дейности, услуги и стоки.
* .Лична отговорност на осигуреното лице за собственото и общественото здраве.
* Основен пакет от здравни дейности, услуги и стоки, гарантиран от бюджета на задължителното здравно осигуряване,
* Свободен избор от лицата на изпълнители на здравни услуги и стоки, сключили договор с НЗОК и/или ЗОД. Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски, политически, религиозен, икономически или административен признак.
* Свободен достъп и равнопоставеност при ползването на качествени здравни дейности, услуги и стоки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Система на задължителното здравно осигуряване в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.