Школата на физиократите и нейния принос за калсическата политическа икономия


Категория на документа: Икономика


 През XVIIIв. във Франция се появява една за кратко просъществувала школа на икономисти, които днес са познати с името "физиократи". Тази школа залязва бързо, главно заради политически причини, но днес интересът към нея се засилва все повече и повече. От една страна това се дължи на неизвестните и забравени връзки с други школи, от друга самите им теории може да се окажат подходящи и за нашето време.

Цялата школа на меркантилистите се изгражда около личността на Франсоа Кене (1694-1774). Практически школата на физиократите е школа от последователите на Кене. В повечето случаи те са негови ученици и приятели. И до ден днешен много икономисти и то от различни школи се възхищават от Кене, макар и да посочват различни причини за това.

Към най-талантливите от неговите учени трябва да причислим Пиер-Пол Мерсие дьо ла Ривиер, Виктор Рикери дьо Мирабо, Пиер Дюпон дьо Немур.

Физиократите търпят влияние от някои меркантилисти, като Буагилбер, но като цяло се противопоставят на тази школа. От тях тръгва фразата " laissez faire, laissez passer", т.е. те отричат държавната намеса в икономиката, смятат, че народното благоденствие ще създаде силна държава, не обратното. Отричат съвсем и търговията - за физиократите е важно само производството, при това земеделското производство.

Техният учител и вдъхновител, Кене, всъщност работи като лекар и успява да се издигне до кралски хирург. Основният му научен интерес е насочен натам и той дори публикува няколко книги посветени на медицината (например пише за кравообръщението). През 1758г. се появява неговата книга "Икономическа таблица", която става и основна за цялата школа. От неговите последователи Мирабо се отличава с публикуваната си през 1760г. Теория на данъка, в която критикува остарялата феодална система от данъци, съществуваща във Франция. Мерсие дьо ла Ривиер пък написва обширна книга ("Естесвеният ред и основните политически общества"), която не се занимава много с икономика, но впечатлява Смит. Дюпон дьо Немур дава името на цялата школа с книгата си "Физиократия или или същностното устройство на най-изгодното правителство за човешкия род", излязла през 1761г.

Биографията на Кене е много показателна за това от къде идват неговите идеи. С икономически проблеми започва да се занимава на едва 60-годишна възраст. Първите му статии са "Фермери" и "Зърна". По-късно пише "Чифликчия", "Зърнени храни", "Население".). Написал е още брошурата "Естествено право", "Общи принципи за икономическото управление на едно земеделско кралство", "Диалози върху търговията и работите на занаятчиите", "Бележки относно лихвения процес" и др.

Извън Франция физиократите не получават много подкрепа, може би защото и школата им не просъществува дълго (от ок. 1755 до ок. 1775), но все пак печелят последователи например и в Германия. Велият херцог на Баден например също е бил последовател на физиократите.

Френската икономика по времето, когато творят физиократите, не се различава съществено от икономиката в началото на столетието. Кризата на феодално-абсолютната система продължава да се задълбочава. Страната си остава образец на манифактура в същинския смисъл на думата. В селското стопанство се запазват елементи на крепостничеството. То е със слаба техника и ниска производителност. Земята е собственост на аристокрацията и църквата. Това се явява пречка за проникване и развитие на модерните и ефективни капиталистически форми в земеделското производство. Капиталистическото фермерство възниква и се развива само в някои райони на северна Франция - Нормандия и Пикардия. Селяните са в полукрепостна зависимост, носят редица феодално повинности, плащат феодални и държавни данъци, осигуряват десятък на църквата. Разрухата на земеделието предизвиква упадък и на свързаните с него занаяти. Пречка за бързото развитие на промишлеността, земеделието и търговията стават старите феодални отношения. Френската икономика е в криза. Изход от тази кризата физиократите виждат в премахване на феодалните отношения и замяната им с по-гъвкава система на земевладение и земеползване. Основа на обществото, съответстваща на човешката природа, виждат в частната собственост, застъпват се за свободата на индивида и на проявлението на неговия интерес. Като противопоставят на разумното неразумното, естественото на неестественото, физиократите обявяват феодализма за неестествен и неразумен, а буржоазния строй, който трябва да замени феодалозма, за разумен и естествен. Тези разбирания се превръщат във философско-методологическа основа на теорията на физиократите. Самият термин физиократия (от гръцки physis - природа и kratos - сила) означава господство на природата. От тези позиции физиократите подлагат на рязка критика свързания с абсолютизма и феодалния режим френски меркантилизъм, обявяват го за неразумен и неестествен. Обосновават идеите на стопанския либерализъм, смело насочват изследванията на икономическия живот не към обръщението, а към производството, макар и едностранно да ограничават производството само до земеделието

Възгледът на Кене върху икономиката неизбежно е повлиян от неговата професия. Той е човек на точните науки и се опитва да открие "естествения ред" в икономиката. За Кене този естествен ред се състои от два вида "закони". Първо, това са "физическите закони", под което той разбира "регламентирания курс на всички физически събития, който очевидно е най-добър за човечеството". И второ, "моралните закони" са "правила за всяко човешко дейстивие, което има някаква цел, които са очевидно най-изгодни за хората". Т.е. тези два вида закони просто показват най-добрите възможни човешки действия. Следователно нормативните актове на хората трябва просто да потвърждават тези "най-изгодни" правила. Кене се заема да открие кои са тези закони, при спазването на които ще има най-голяма полза за хората и най-малко разхищение на ресурсите.

Кене смята, подобно на Смит, че това ще се постигне, когато всеки следва своя личен интерес. Това е така, защото тези интереси се допълват взаимно. Тази идея на Кене идва от неговото разделяне на обществото на класи и тяхното взаимодействие.

За него има три класи: на земеделците ("чифликчиите"), на собствениците (на земята) и "безплодна" класа, т.е. на търговците, занаятчиите и прочее. Само първа от тези класи произвежда "чист продукт". Според физиократите само земята е производителна, защото само при земеделието може да се получи повече продукт, отколкото се влага. Както казва и Маршал (Кене направо формулира основата на микроикономиката, какво да се произвежда, при положение, че ресурсите са оскъдни, а нуждите не) век по-късно, човек не може да създава материя. Именно това се нарича "чист продукт". Той обаче се разпределя между всички класи. Собствениците получават част от него, като награда, за това че влагат земята си в производството. Те дават и част от печалбата си на безплодната класа, за да получат нейна продукция. Земеделците също се нуждаят от продукцията на тази безплодна класа (макар че според Кене те не произвеждат блага, а само ги трансформират) и за това също им дава част от "чистия продукт". Така Кене е първият, който обяснява взаимозависимостта в икономиката (и го прави доста преди Сей, Валрас и други, които се занимават с това). Доходът на цялото общество е чистият продукт. Той представлява излишъкът, който остава, след като се приспаднат разходите за производство, т.е. дефакто работните заплати. Те обаче са равни на минималните разходи за работниците, защото, както обяснява Мирабо (който изпреварва Малтус с това си прозрение и от днешна гледна точка се оказва абсолютно прав), хората се размножават до толкова, до колкото им позволяват ресурсите (нещо характерно и за всички живи същества). Така чистият продукт приема формата на поземлената рента.

Кене е и първият икономист, който се занимава с капитала. Той го нарича "аванси" и различава два вида такива:

* първоначални аванси на производството - според него "Това е тази част от производителния капитал, която участва в производствения. процес и пренася своята стойност на части върху стойността на готовия продукт". По нашите разбирания днес това е основния капитал;

* ежегодни аванси на производството - според него "Те са тази част от производителния капитал ,която участва в производствения процес и пренася своята стойност изцяло върху стойността на готовия продукт.

Трябва да отбележим, че при своя анализ Кене прави няколко допускания. Например допуска безплодната класа има някакъв първоначален капитал. Той не се занимава с цените, допускайки, че те са постоянни. Не се занимава и с обръщението вътре в самите класи, само по между им. Не се занимава много и с данъците и държавните разходи или пък с външната търговия. Приема без критика абсолютната монархия и вярва, че тя е най-добрият строй.

Кене приема ,че производителната класа притежава 10 млрд. ливри първоначални аванси ,от които в процеса на 1вата година е изразходвана 1/10 част.Притежава още 2 млрд. ливри ежегодни аванси и 2 млрд. ливри налични пари. Съвкупния обществен продукт на произв. Класа възлиза на 5 млрд. ливри. Класата на собствениците не притежава нищо а има само претенции към производителната класа за данък десятък = 2 млрд. ливри . Непроизводителната класа притежава 2 млрд. ливри суровини ,материали и средства за живот в съотношение 1:1. Производителната класа от наличните си 2 млрд. ливри пари заплаща на класата на собствениците данък десятък = 2 млрд. ливри . С 1 млрд. от 2та млрда класата на собствениците закупува от непроизводителната класа стоки = 1 млрд. ливри .С останалия 1 млрд. класата на собствениците закупува от производителната класа средства за живот = 1млрд. ливри . Непроизводителната класа с получения 1 млрд. ливри от класата на собствениците закупува от производителната класа средства за живот = 1млрд. ливри . Производителната класа с получение 1 млрд. от непроизводителната класа закупува от непроизводителната класа суровини и материали = 1 млрд. ливри. Непроизводителната класа с получения 1 млрд. от производителната класа закупува от производителната класа суровини и материали = 1 млрд. ливри. По такъв начин се възтановява първоначалното изходно положение т.е. налице е простото стоково възпроизводство.

Сред последователите на Кене пропуснахме да добавим и Ан Робер Жак Тюрго, който става министър на Луи XV. По своите възгледи Тюрго е физиократ, но не е бил ученик на Кене и както той сам се изразява, не принадлежи към сектата на физиократите.. тюрго доразвива идеята на Кене и внася нови моменти в доктрината на физиократите. Автор е на редица произведения. Най-крупният му труд е Размишления за създаването и разпределението на богатството (1766). Идеите на Тюрго са освободени от феодалната им обвивка и е даден по-дълбок анализ на капиталистическите отношения.

Новите моменти във възгледите на Тюрго и при него чистият продукт е фундаментална икономическа категория. Приема, че трудът в селското стопанство е единствен източник на богатство, но по-ясно отколкото Кене обяснява чистия продукт като принаден продукт. Земеделецът произвежда своята собствена заплата и свръх нея допълнителен доход за заплащане на труда на занаятчиите и другите наемни лица. Земята не произвежда нищо без труда. За Тюрго чистият продукт на собственика е във вида на поземлена рента, която получава свръх възнаграждението на земеделците.

Делението на обществото на три класи допълва с още две класи: капиталисти и работници. Тюрго дава най-пълно за неговото време обяснение на работната заплата. Той не само посочва, че тя е равна на минимума средства необходими за поддържането на живот, но и разяснява защо това е така. Наличието на излишни работници и конкуренцията между тях е причината за определянето на работната заплата като минимум средства за съществуване.

Тюрго е родоначалник на теза за появата на капитала, която в последствие се възпроизвежда в политическата икономия. Според него пестеливостта, старанията, въздържането и други подобни фактори обуславят появата на капитала. Нови моменти се наблюдават и по отношение на печалбата. За него тя е доход на капиталиста както за труда, изкуството и риска, така и лихва за вложения капитал. Тюрго изучава връзката между печалабата, лихвата и рентата. Разсъжденията му имат следната логика: печалбата се произвежда от лихвата, а тя от рентата. Притежателят на паричен капитал може да купи земя, носеща рента. Щом парите могат да носят доход във вид на рента, то това доказва, че те трябва да осигуряват доход и в тръговията и промишлеността, тъй като в тях са вложени пари. Каиталът съдейства за увеличаване на чистия продукт затова има право на част от него.

Приносът на физиократите към икономиката е огромен и очевиден. Първо, Смит лично се среща с Кене, при това точно когато започва да пише своята книга "Богатството на народите". Идеята на Смит за капитала и неговото разделение почти сигурно е просто доразвитие на авансите на Кене. Кене пръв защитава свободната търговия и удря меркантилизма, нещо, което Смит също повтаря. Самият факт, че министърът физиократ Тюрго не успява да осъществи своите идеи, защото в държавата му още съществуват феодални порядки, показва, че физиократската школа е много подобна в същността си на класическата политическа икономика. Теорията на Смит за цената е от части теория за разпределението. Цените на стоките включват в себе си заплати, ренти и печалба. Макар че от друга страна не трябва да преувеличаваме и личния принос на Смит и останалтие класици икономисти.

Ето и най-общите разлики между меркантилизма от една страна, и физиократите и класиците от друга:

* признания за съществуване на икономически закони, независими от съзнанието на отделните хора. Изследване на общи закономерности, като обща задача на представителите на тази икономика;

* източник на богатството е сферата на производството а не на търговията както мислят меркантилистите. В резултат се отделя голямо внимание на законите на производството и разпределение на богатствата;

* в противоположност на меркантилната политика на протекционизъм, представителите на класическата школа представят лозунга на икономическата свобода. Принципът на икономическия либерализъм в икономическата литература с френския израз лесе пасер (икономиката да се развива сама по себе си). Това е идеята за ненамеса на държавата в икономиката. Тази идея се мотивира с това, че в пазарната система съществува вътрешен механизъм на саморегулиране, основан на принципа на свободната конкуренция, позволяващ постоянно икономиката да се поддържа в състояние на равновесие.

* Класическата политическа икономия е социална икономическата концепция. Нейните представители разделят обществото на класи според икономическия признак.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Школата на физиократите и нейния принос за калсическата политическа икономия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.